Леда Милева
Тихо

Цял ден са слушали ушенцата,

цял ден бърбориха устенцата

и две крачета без умора

до тъмно тичаха по двора.

Какво не пипаха ръчичките,

къде не гледаха очичките!

А щом е все така заето,

кога ли ще расте детето?

 

Не, то в креватчето си бяло

най-после сладко е заспало

и само месечко му свети.

Дървета, с клонки не шумете,

не духай, вятърко, навън —

най-бързо се расте насън!

И ти не мъркай, спри, Писано,

ще видиш утре рано-рано —

порасло нашето дете.

Ш-т! Тихо! То сега расте.