Лео Таксил
Свещеният вертеп (138)

Печалната история на трима млади храбреци

Към края на понтификата на Сикст IV в Италия все по-често започнали да избухват бунтове срещу тиранията на духовенството.

Олгиати, Лампанчио и Висконти — така се казвали тримата млади миланци, които били възмутени от жестокостите на тиранина Сфорца и намислили да освободят народа от него. Те решили да го пронижат с кинжал пред очите на всички, та ако ще стражата му да ги избие на място.

„Сфорца, един изключително жесток тиранин — пише летописецът, — обичаше за развлечение да заравя живи хора в земята.“

Естествено духовенството се разбирало много добре с този престъпен и презрян владетел.

На втория ден на Коледа, в 1478 година, Сфорца отишъл в базиликата „Св. Амвросий“^[1]. Същия ден литургията се отслужвала от един висш църковен сановник. В разгара на тържественото богослужение Лампанчио и приятелите му се втурнали в църквата и разблъскали придворните около деспота уж за да предадат важно съобщение на негово сиятелство.

С плик в ръцете Лампанчио коленичил пред тиранина и… забил кинжала си в корема му. В същото време Олгиати и Висконти му нанесли удари в гърдите и гърба.

Убийството било извършено мълниеносно и Сфорца рухнал мъртъв в ръцете на посланиците на Ферара^[2] и Мантуа, преди те да разберат какво е станало. Младежите се възползвали от суматохата и се хвърлили към изхода. Молещите се мълком им правели път. Но Лампанчио се заплел с шпорите си в полите на коленичилите жени и придворните го убили на място. Висконти бил хванат чак на изхода и го сполетяла същата съдба. Само Олгиати могъл да избяга, но бързо го открили и го подложили на ужасни изтезания.

„Войниците — разказва летописецът — хванаха мъжествения борец за косата и го повлякоха към двореца на инквизитора, като го обсипваха по пътя с удари и ругатни. Той беше осъден на чудовищна екзекуция: разкъсаха го с нажежени клещи. Олгиати понасяше всички изтезания с поразително мъжество. Когато преди екзекуцията инквизиторът го попита дали ще моли милост, мъченикът отговори: «Аз моля само за едно: моля тялото си, което се намира в ръцете на палачите, да запази силите си и да издържи всички страдания, за да мога да извикам от ешафода: Смърт на кралете! Смърт на свещениците! Да живее свободата! Да живее републиката!»“

Тази сила на волята, която би обезоръжила дори людоеди, само пришпорила яростта на инквизиторите. Олгиати не стигнал до лобното място, защото издъхнал още по време на изтезанията. Той бил само на двадесет и две години.

Такъв е страшният край на тримата мъжествени младежи, чиято история заслужава да я знаят потомците.