Лео Таксил
Свещеният вертеп (77)

Кървава баня

Нещастната Италия била напълно разорена от първосвещеника. По пътищата скитали разбойнически шайки и поклонниците се осмелявали да пътуват за Рим само на големи тълпи.

В самия Рим станало опасно да се живее. Разбойниците стигнали дотам, че започнали да обират гробовете на апостолите и да задигат даровете, щедро принасяни от вярващите.

Докато от грабежите страдали частни лица, Григорий VI не предприемал нищо. Но когато започнали обири на черкви и гробници на светци и била засегната собствената му хазна, папата сметнал за необходимо да се намеси. Той обнародвал заплашителен декрет, засягащ църковното имущество; а за личната собственост на гражданите той не споменал нито дума. Впрочем декретът не дал желания резултат. Напротив, грабежите дори зачестили.

Тогава Григорий VI пуснал в действие заплахата от отлъчване. Тази мярка се оказала по-ефикасна, но предизвикала гневен протест не само сред бандитите, но и сред цялото население — народът, чието търпение било изчерпано от непрекъснато растящия апетит на папата, само търсел някакъв повод, за да се отърве от тиранина.

Един прекрасен ден пред папския дворец се събрала доста внушителна тълпа, която обсипвала светия отец с оскърбителни ругатни.

— Да се избият всички! — викнал светият отец.

Заповедта му била изпълнена буквално.

Кървавото клане било толкова ужасно, че дори духовенството не издържало и отказало да се подчинява на папата. Кардиналите и епископите изпратили оплакване до император Хенрих Черния^[1]. Той веднага пристигнал и свикал събор, за да осъди папата.

Григорий VI бил свален, но не заради чудовищното клане, извършено по негова заповед (какво значи животът на няколко стотици души в очите на църковната йерархия!), а заради купуването на апостолския престол. Ако избирането на Григорий VI е било осъществено по законен път, той несъмнено щял да бъде опростен и дори би получил одобрението на висшето духовенство.