Лео Таксил
Свещеният вертеп (55)

Цената на покръстването

Докато била езическа страна, Полша процъфтявала; след като приела християнството по времето на Йоан XIII, тя изпаднала в мизерия.

Ето какво разказва летописта за тази скръбна метаморфоза. Престолонаследникът княз Мешко^[1], който бил ослепял на седемгодишна възраст, внезапно прогледнал, след като му обръснали главата.

Естествено, загадъчното събитие било обявено за чудо. Свиканите от всички краища на страната чародейци в един глас възвестили, че през царуването на Мешко Полша ще бъде озарена от велика светлина!

Полската шляхта твърдо повярвала в пророчеството, защото то вещаело щастливо и славно бъдеще за нейната държава. Но скоро тя преживяла жестоко разочарование: още щом се възкачил на престола, Мешко претърпял редица големи поражения в битките със съседите си; освен това, сляпо вярвайки в предсказанията на магьосниците и в щастливия си хороскоп^[2], той пренебрегвал държавните работи, уединявал се в своя дворец с наложниците си и сред пирове и веселби чакал великата светлина!

След известно време изтощеният от подобни занимания княз се убедил в своето безсилие и разпратил по цяла Полша глашатаи, като обещавал награда на оногова, който го изпери от безплодието.

Неколцина римски свещеници, които по това време вече били проникнали в Полша, веднага се явили пред него и като истински пророци уверили княза, че желанието му ще се сбъдне, щом той се отрече от езичеството, изгони наложниците си и се ожени за християнка.

Простият и суеверен Мешко лесно се поддал на увещанията, още повече че му обещали за жена дъщерята на бохемския крал Болеслав — нечувано красива девойка.

Князът проводил пратеници при Болеслав да му известят, че е съгласен незабавно да разтвори обятия за християнството и християнката.

Резултатите от печалното покръстване се почувствали веднага след бракосъчетанието на Мешко с бохемската принцеса… Младият княз изпълнил обещанието си, отрекъл се от вярата на своите деди и станал ревностен християнин.

Той заповядал да разрушат идолите, на които се кланял толкова усърдно преди това, конфискувал имотите на онези от поданиците си, които продължавали упорито да изповядват старата вяра и наредил да изгорят някои от тях на кладата.

Дали пламъкът на тези клади не е бил „великата светлина“, която според предсказанията на оракулите трябвало да озари Полша?

Папата също не си губел времето. Той незабавно изпратил свои легати в Полша, за да я прикове към престола си: назначил двама архиепископи, учредил седем епископства, много черкви и свещеници. Църковната армия, която плъзнала по цялата територия на Полша, се заела енергично да събира данъци в полза на апостолския трон.

Фанатикът Мешко, послушно оръдие в ръцете на първосвещеника, подарил на светия престол значителни суми за строеж на нови черкви. С една дума, нещастната Полша била ограбена и разорена в името на интересите на римския двор.

Скъпо платила Полша за покръстването на своя княз!