Лео Таксил
Свещеният вертеп (5)

Лъв I^[1]

 

Този свети отец се прославил с това, че издал една крайно безнравствена була^[2]: християнският първосвещеник узаконил правото на бащите да продават дъщерите си за наложници на когото си искат.

По негово време Целидоний, епископът на Виен^[3], бил обвинен в насилия и убийства и по-специално в убийството на съпруга на своята любовница. Обвинението се потвърдило и специален съд от провансалски^[4] епископи под председателството на свети Иларий Арлски постановил Целидоний да бъде свален от епископския престол.

Ще отбележим, че църковният съд не осъдил Целидоний, а само го свалил. Целидоний, когото в наши дни съдът би изпратил на каторга, никак не бил доволен, напротив, той се заинатил и отказал да напусне епископския престол. И дори се осмелил да обжалва решението на съда пред папата, защото знаел, че моралът на светия отец е твърде разтеглив.

И наистина, Лъв I отменил решението на съда. Няколко насилия, няколко убийства — голяма работа! — решил папата.

А когато епископ Иларий Арлски имал дързостта да протестира, че не подобава да се оставя на епископския престол човек, осъден за углавно престъпление, папата отлъчил Иларий от църквата. Да си знае мястото и друг път да не се бърка в работата на папата!

След още няколко години общият епископски събор в Ефес^[5] отлъчил и самия лапа Лъв.

Но всички тези събития не попречили на благочестивите католици да почитат еднакво и Лъв, и Иларий. В църковния календар свети Иларий Арлски се пада на 5 май, а свети Лъв — на II.

Такава е логиката на клерикалите! Нищо чудно, че при подобна логика всичко е позволено.

Ще припомним: през понтификата на Лъв възникнало християнското братство на адамитите. В тази секта влизали представители и на двата пола. Религиозните церемонии (литургии, молитви, молебени) те извършвали съвсем голи, а когато пристъпвали към светото причастие, телата им се вплитали в неприлични прегръдки.

Не си струва да се спирам по-подробно на всички мистификаторски фокуси. На човек може да му прилошее!

Освен Иларий Арлски още един от подчинените на Лъв I имал нещастието да влезе в спор с него. Само че той не се отървал с просто разжалване. Става дума за Присцилиан стар свещеник, който разбирал религията различно от папата.

Негово светейшество заповядал да задържат Присцилиан, и да го подложат на позорно изтезание. Присцилиан бил хвърлен в тъмница и окован във вериги, след което монасите го атакували с въпроси: съгласен ли е да се отрече от заблудите си? Признава ли папата за заместник божи на земята?

Тъй като нещастникът отказвал да отговаря, палачите стегнали ръцете и краката му в менгеме, а когато кожата се разкъсала и костите му започнали да изскачат от ставите, те го завлекли до огъня.

— Отречи се от грешките си, Присцилиане, и въздай слава на Лъв, бащата на вярващите!

В страшни мъчения Присцилиан отправял молитви към небето и отказвал да славослови папата.

Тогава започнали да го изтезават с огън. Изгорили касата и кожата на главата на нещастника, жигосвали го с нажежено желязо, капели върху зейналите рани кипящо масло, а на края палачът излял в гърлото му вряща течност; след два часа нечовешки страдания той издъхнал.

Като еретик Присцилиан не бил канонизиран. На Иларий Арлски му провървяло повече, отколкото на тоя съсипан старец. Той успял да се укрие след отлъчването — иначе щяхме да бъдем свидетели как един светец става мъченик с помощта на друг светец.

Лъв I прославил името си и с това, че сам бил отблъснал легионите на Атила^[6], завоевателя, който нахлул в Европа начело на дивите и свирепи хуни.

Ето какво разказва преданието:

Когато Атила се насочил с пълчищата си към Рим, като опожарявал всичко по своя път, наплашените жители забравили старите разпри, сплотили се и излезли да срещнат варварите.

Съвсем естествено, папата заедно със своите колеги възглавявал това кръстно шествие. Тълпата, която с пълен глас пеела химни, наближила стана на хунския предводител. Потресен от странното посрещане, Атила попитал какво означава това. Папа Лъв му дръпнал една вдъхновена реч, която за повече убедителност била подкрепена със солидна сума. Атила справедливо оценил откупа, взел даровете и се пръждосал.

Не след дълго щастливата развръзка била приписана на някакво чудо. Намерили се дори хора, които твърдели, че през време на речта на Лъв I с очите си видели на небето един белобрад старец с гигантски меч, който заповядал на завоевателя да отстъпи.

Чудото на Лъв I свършило работа само веднъж.

Когато след известно време в страната нахлули вандалите^[7] начело с Гайзерих, който по нищо не отстъпвал на Атила, римските християни се опитали да повторят изпитания вече трик. Папата организирал кръстно шествие със знамена, хоругви и песнопение. Но както изглежда, Атила толкова бил опразнил градската хазна, че римляните нямали какво да предложат на Гайзерих. Кралят на вандалите не се вслушал във воплите и стоновете на светия владика и обещаното от Лъв чудо завършило твърде плачевно.

Гайзерих опустошил Рим. Грабежите в свещения град продължили четиринадесет дни: вандалите вилнеели, а белобрадият старец, който витаел във въздуха по времето на Атила, дори не помислил да се яви. Вандалите напуснали града едва след като в къщите не оставала нито една носна кърпа и нито една хубавица.

* * *

Прелиствайки страниците на историята, нека споменем още няколко църковни дейци. О боже почившият в 498 г. свети владика Анастасий II^[8] бил наричан от църковните сановници деспот. Те го и отровили. Това само потвърждава истината, че клерикалите са по-страшни и от вълци, защото вълците, колкото и да са свирепи, не изтребват себеподобните си.

Приемникът на Анастасий II, папа Симах^[9], бил изобличен в прелюбодеяние.

Свети Сабас, епископ Ерусалимски, бил главатар на банда.