Лео Таксил
Свещеният вертеп (36)

Двуседмично царуване

За разлика от Стефан VI, който, както вече знаем, упорито отказвал да приеме тиарата, Бонифаций VI^[1] нямал намерение да чака, докато заровят трупа на Формоз, и повел яростна борба срещу съперниците си за престола на свети Петър.

Той пръскал пари с шепи, давал клетвени уверения и на благородниците, и на духовниците — с една дума, осигурявал си избирането с тежък труд.

Над неговото минало човек може да се позамисли: Бонифаций бил лишен от дяконски сан заради прелюбодеяние и убийство.

Горкичкият Бонифаций! Могъл ли е да предвиди той какво му готви съдбата? Би ли влагал толкова страст в гонитбата за папската корона? Един от неговите съперници — Стефан, епископ Анежки, го отровил четиринадесет дни след избирането му.

Две седмици, естествено, са кратък срок, но той поне се насладил на властта до насита. Голям любител на оргиите, лакомник и пияница, този кратковременен папа, грубо казано, „се тъпчел до гуша“.

Гуляите на Бонифаций са цяла епопея в историята на апостолския престол, защото неговите свети възглавници се запознали с твърде разнообразия колекция от пияници, чревоугодници и развратници!

Кардинал Бароний опровергава версията, която е приета от почти всички летописци от онова време; той твърди, че Бонифаций VI — когото между другото нарича мръсен скот — е умрял не от отрова, а на масата през време на една оргия от чудовищно преяждане.

Ние не оспорваме никоя от двете версии. И двете са правдоподобни. Изхабен от най-различни пороци, достопочтеният Бонифаций вече е бил три четвърти прогнил, когато се възкачил на престола. Като го отровил, Стефан само ускорил развръзката, която и без това нямало да се забави много.