Лео Таксил
Свещеният вертеп (34)

Изтребване на скакалците

В Алжир, където скакалците причиняват страшни опустошения, се прилагат много начини за спасяване на реколтата. Най-често там разстилат по земята дълги платнища и по такъв начин ловят страшните паразити.

Римляните изобретили по-добър начин.

В 885 година скакалците се прехвърлили от Алжир в Италия и нападнали житата, лозята и градините на гражданите; населението било заплашено от глад.

Адриан III по това време бил на смъртно легло. Трябвало да се избере нов папа.

— Да изберем свещеника Стефан^[1]! — викали в един глас и духовниците, и сановниците, и простият народ. — Само той ще ни спаси от скакалците.

Стефан VI бил избран, въпреки че самият той възразявал — дали защото нямал големи претенции или пък гледал с недоверие на бъдещето си: по онова време светите отци не се задържали дълго на престола! Бандитската шайка, която ги заобикаляла, не страдала много от угризения на съвестта и за най-малката изгода спокойно можела да сипе мишеморка в супата на Христовия наместник!

Не се знае от какви подбуди, се е ръководил Стефан, но той категорично отказвал да наложи на главата си неудобната шапка, наречена тиара; затова почти насила го измъкнали от уютното му жилище и триумфално го понесли към Латеранския дворец.

По време на тържествената процесия небесата внезапно се продънили, рукнал пороен дъжд и всички се измокрили до кости, включително и скакалците…

Как да не се развикат поповете, че е станало чудо?!

Но през следващите дни настъпила горещина, след нея суша и скакалците отново се развилнели.

Чудото се провалило!

Светият отец се измъчвал, че не е оправдал доверието на избирателите си, и наредил да раздадат на земеделците светена вода, за да се поръсят нивите и лозята: все пак трябвало да се води някаква борба с ужасните паразити!

Някои летописци разказват, че светената вода наистина помогнала… Твърде възможно е тези лакоми същества да са умирали от… смях!

Нека се спрем мимоходом на разочарованието, което преживял Стефан VI няколко дена след посвещаването си.

Той поканил епископите, представителите на кралете и висшите сановници да влязат заедно с него в Латеранския дворец, за да освидетелстват състоянието на папското жилище, чийто господар ставал той.

Стефан VI, естествено, разчитал да намери в двореца несметни богатства: всеки знаел, че неговите предшественици искали богати дарове и за най-дребната услуга — такъв им бил обичаят и ние неведнъж споменавахме за него.

Уви! Празни илюзии! Съкровищницата на Латеранския дворец била съвсем празна.

Празни се оказали килерите, зимниците и хамбарите.

Що се отнася до мебелировката, тя изобщо липсвала. Папите били превърнали абсолютно всичко в злато и изплюскали цялото свещено имущество. Не се намерили дори достатъчно прибори за трапезата на горкия Стефан.

Здравата си пирували неговите предшественици! Това се казва апетит.