Лео Таксил
Свещеният вертеп (28)

Епископ братоубиец

През понтификата на Йоан VIII^[1], сто и единадесетия папа, Неаполитанският херцог Сергий се съюзил със сарацините въпреки най-строгата забрана на пресветия отец.

За да го накаже за своеволието, разгневеният папа заповядал на епископ Атанасий, роден брат на злочестия херцог Сергий, да го нападне през нощта, да му избоде очите и да го изпрати в Рим.

Прелатът на драго сърце изпълнил желанието на папата, защото случаят му давал възможност да наследи Неаполитанското херцогство.

Йоан не само признал официално узурпатора и му изказал похвала, но дори изпратил на братоубиеца четири хиляди унции сребро като награда за неговото усърдие.

Щом наказал непослушния херцог, първосвещеникът побързал сам да сключи договор с неверниците.

Наистина от негова гледна точка (имаме предвид гледната точка на църквата) едно обстоятелство го оправдавало: той предварително знаел, че ще наруши този договор. Светият отец искал да спечели време, защото гръцките войски били обещали да му дойдат на помощ.

Ето още един щрих, който характеризира църковния морал!

* * *

И така, папата очаквал подкрепления и се надявал да си отмъсти на сарацините; той мечтаел да устрои едно хубаво клане и да извлече от него всички възможни изгоди. Според договора сарацините трябвало да прекратят набезите си в църковните владения, срещу което папата се задължавал да им изплаща по двадесет хиляди унции годишно.

Изглежда Йоан си е направил такава сметка: вместо да плащам на някакви неверници, защо да не ги изколя до един!

Уви, плановете на светия отец били провалени от врагове, много по-сериозни в сравнение с арабите.

Ламберт, синът на Гюи, херцога на Сполето^[2], и някои други видни аристократи, възмутени от политиката на Йоан VIII, нападнали с многобройни войски Рим, без да срещнат никаква съпротива, завладели свещения град, обсадили Латеранския дворец и скоро го превзели. Ламберт собственоръчно измъкнал папата иззад завесата, зад която се криел той, и го заключил в една от залите на катедралата „Св. Петър“. След това победителите облекли папата във власеница и го поверили на един строг монах, който му помогнал да измоли от господа прошка за всичките си грехове.

Заговорниците провъзгласили Карломан^[3] за император на Италия с надеждата да намерят в негово лице благодарен защитник, ако Йоан VIII намисли да предприеме нещо; впрочем те смятали, че след като са дали такъв урок на папата, ще бъдат гарантирани от всякакви коварни изненади от страна на светия отец.

Обаче Йоан VIII не си губел времето; щом получил свобода, той свикал събор и отлъчил от църквата Ламберт и останалите херцози, замесени в преврата. След това светият отец заминал за Галия^[4], като се надявал да събере там достатъчно силна армия и да си отмъсти за изтърпените унижения.

Той свикал събор в Троа^[5], умолявал епископите и сеньорите да въоръжат кораби, увещавал краля да раздаде на васалите си оръжие за защита на светия престол. Речта му започнала патетично, а завършила със заплаха:

Треперете, защото можете да си навлечете наказанието, което очаква всички властници, отказали да защитят своя първосвещеник!… Сеньори и епископи, послушайте ме, заклинам ви незабавно да пожертвате имота, жените и децата си и да умрете за славата на светия престол.

В отговор на това съборът мълчал многозначително.

И папата, който възлагал големи надежди на събора в Троа, се оттеглил крайно недоволен. На излизане той промърморил нещо. Може би е произнесъл на латински:

„Каквото и да ми разправяте, тежка е папската корона!“