Лео Таксил
Свещеният вертеп (241)

Изгореният от доминиканците йезуит

Кардинал Карло Роцонико наследил Бенедикт XIV, като приел името Климент XIII^[1]. Очаквайки резултатите от изборите, той решил, че трябва да изиграе една комедия. Блъснал настрана папските одежди, които му предстояло да облече, вдигнал ръце към небето и избухнал в ридания, способни да предизвикат само смях.

„Не! — възкликнал той. — Аз не съм достоен за такава чест! Защо дадохте гласовете си за мен? Бог ми е свидетел, че не съм искал това!“

Той крещял по този начин до момента, когато един кардинал се ядосал и предложил на своите колеги да се откажат от кандидатурата на Роцонико.

„Да зарежем тоя ревлю — казал той. — Щом като отказва да стане папа, на нас ни остава само да изберем някой друг.“

При тия думи Роцонико подскочил и веднага запял друга песен:

„За бога, недейте, съгласен съм!“ И чевръсто навлякъл върху себе си лъскавите ризи, символ на новия му сан.

Още щом се възкачил на престола, той проявил изключителна симпатия към йезуитите и открито заявил, че ще ги защищава от всички врагове, тъй като мразел либералните идеи.

Португалските йезуити се възползвали от топлите чувства на папата и започнали да ходатайстват за отменяне на булата на Бенедикт XIV. Те и преди това правели какво ли не, за да й противодействат, но предизвиканите от тях безредици в различни краища на страната бързо били потушени и довели само до затваряне на колежите им. Тогава те решил да убият краля и да се отърват от омразното им правителство.

Член на техния орден бил и ограниченият фанатик Габриел Малагрида, който твърдял, че се намира в пряк контакт с Исус Христос и с пресветата дева. Какво ли трябва да е било умственото равнище на владетелите и техните придворни, щом като те сериозно вярвали на това глупаво бълнуване! Йезуитът имал достъп и в най-аристократичните домове. Негова поклонничка била между другото една маркиза, чийто мъж преди това заемал много високо положение, но изпаднал в немилост. Поради това маркизата намразила крал Хосе I^[2]. Йезуитите се възползвали от ситуацията и дали съответни инструкции на нейния духовник. Добрият Малагрида точно изпълнил нареждането на шефовете си, като внушил на маркизата, че убийството на краля е свято дело, и й обещал пълно опрощаване на всички грехове.

Вдъхновена от възможността да изкупи греховете си и в същото време да си отмъсти на краля, маркизата намерила съучастници. Неколцина дворяни, включително и мъжът й, подкупили професионални бандити и започнали да дебнат благоприятен случай. Той не ги накарал да чакат дълго.

Веднъж, когато кралят отишъл на любовна среща, заговорниците му подготвили засада. Планът бил изработен превъзходно и се провалил само поради едно непредвидено обстоятелство. Първият изстрел не улучил целта, а следващите два куршума се забили в кралската карета и засегнали съвсем леко седящия в нея крал. И тогава, вместо да продължи напред, както предполагали убийците, кралят заповядал на кочияша да подкара конете в обратна посока.

На другия ден участниците в заговора били арестувани. Осъдили ги на смърт и ги обезглавили (с изключение на маркизата, която била затворена в манастир). Що се отнася до йезуитите, съдиите категорично отказали да гледат делото. Въпреки очевидната им виновност набожните съдии заявили, че извършеното от свещеници престъпление не влиза в тяхната компетенция.

Обвиняемите на свой ред се обърнали към папата. Очаквайки неговото решение, Хосе I продължил да държи трима йезуити в затвора, а от останалите се отървал, като ги натоварил на един кораб и ги изпратил в Италия. Декретът за тяхното изгонване^[3] ги осъждал като бунтовници и изменници, посегнали срещу кралската особа, срещу държавната власт и общественото спокойствие.

Когато се научил, че трима негови добри приятели се намират на топло, а всички останали членове на ордена са изгонени от Португалия, Климент XIII побързал да изпрати на краля високомерно и грубо писмо. Той му заповядал да освободи затворниците, да върне останалите йезуити в страната и да възстанови всичките им права и привилегии. Заявявайки, че не може да разбере как е посмял монархът да вдигне ръка срещу благочестивите отци, папата го заплашил с най-сурово наказание, ако заповедите му не бъдат изпълнени незабавно.

Наглостта на светия отец принудила Хосе I открито да скъса с Рим. Наистина той не се решил да накърни привилегиите на духовенството и да даде под съд заговорниците йезуити, но все пак намерил начин да се отърве от Малагрида, който според него бил най-виновен за покушението: той предал фанатика на заклетите врагове на йезуитите — доминиканците. Доминиканците мразели йезуитите открай време, защото ги смятали за най-опасните си конкуренти, а кралят можел да бъде сигурен, че с Малагрида ще се отнесат така, както ако беше паднал в ръцете на професионален палач. Нещастникът наистина бил изгорен жив като еретик и лъжепророк.

Ето още един трогателен пример за кротостта на служителите на църквата.