Лео Таксил
Свещеният вертеп (238)

Църковни палячовци

Когато твърдял, че няма пари да помогне на пострадалите. Климент XI може и да е казвал истината. Също като повечето си предшественици папата пръскал огромни суми за своите роднини, а освен това не ограничавал и себе си, когато станело дума за удоволствия.

И все пак ни се струва извънредно странно, че несметните богатства, натрупани в подземията на Ватикана в резултат на световния юбилей, са могли да бъдат похарчени мигновено. Макар и да не се отличавал с особено целомъдрие, Климент XI все пак не бил от онези, които се разоряват заради жени.

В това, че апостолската хазна се опразнила бързо, ни кара да вярваме едно обстоятелство: според, някои авторитетни историци по време на изборите кардиналите поискали огромни суми за своите гласове, тъй като не желаели да изтърват благоприятната ситуация. По този начин те разделили помежду си щедрите дарения на благочестивите християни. Затова е твърде вероятно, че още на другия ден след избирането си Климент XI е разполагал с твърде скромни средства, сякаш юбилейният празник не е бил организиран.

Поведението на кардиналите потвърждава нашето предположение. В такова време, когато всеки жизнено необходим продукт представлявал недостъпен лукс за хората със средни доходи, кардиналите не си отказвали нищо. Ако парите, които се харчели за оргии, бъдели раздадени на населението, щяло да има хляб за всички. Подкупите също увеличавали доходите на кардиналите. Впрочем, напълно възможно е, че те са щели да водят по-умерен живот, ако не им бил паднал от небето този нов, извънреден източник за забогатяване.

Съвсем достоверен е фактът, че още преди да се минат шест години от възкачването на Климент XI на престола, недостигът на пари го принудил да обяви нов юбилей, който дал същите великолепни резултати.

Човешката глупост е толкова необяснима, колкото и деянията господни!

При избирането на папа кардиналите обикновено преследвали две цели: да продадат по-скъпо гласовете си и да изберат най-престарелия, най-болния и най-грохналия кандидат, което им гарантирало, че в най-скоро време ще се повтори процедурата, осигуряваща на повечето от тях нови печалби, а на някои и надеждата да получат тиарата.

Климент XI бил само на петдесет години, но за него членовете на конклава изглежда са направили изключение, понеже той се решил да изпразни в тяхна полза апостолската хазна.

Склонни сме да мислим, че Климент XII^[1] е станал папа само защото бил прехвърлил осемдесетте и можела да се очаква скорошната му кончина. И въпреки че умствено вече доста издишал, той проявил чисто църковна съобразителност, скривайки един свой недостатък, който според приетите правила напълно го лишавал от възможността да заема апостолския трон. Той бил сляп, а колегите му, кардиналите, дори не подозирали това. Какви ли мерки е трябвало да взема този честолюбив старец, за да не забележи никой, че той е лишен от зрение.

Климент XII бил избран след четиримесечни задкулисни комбинации, безсрамни интриги и пазарлъци. За да се споразумеят най-сетне кардиналите, трябвало да настъпи още едно непредвидено събитие. Мястото, където ставали техните съвещания, внезапно било нападнато от… дървеници. Те били толкова много, че техни преосвещенства не можели да се справят с тях. И затова решили да прекратят час по-скоро дебатите.

Наистина съвсем откровено може да се каже, че Климент XII дължи избирането си на дървениците.

Но изборът насмалко не бил анулиран. Когато дали на папата да подпише акта за избирането, той сложил подписа си напреки върху текста, а не под него. За щастие, единственият посветен в тайната му духовник навреме проявил досетливост и прекатурил мастилницата. Благодарение на неговата съобразителност слепотата на Климент XII не била открита. Актът бил преписан, но този път слепецът се погрижил ръката му да бъде насочвана от духовника.

* * *

През понтификата на Климент XII в Париж избухнала същинска епидемия на религиозна лудост.

Възползвайки се от невежеството на масите, неколцина свещеници разпространили слуха, че на гробовете на някои духовници стават чудеса. Между тия свети покойници имала един дякон.

Тъй като този дякон бил популярен, свещениците построили за него великолепен мавзолей. Те уверявали, че болните, които идват да се молят и да оставят тук своите дарове (това обстоятелство е доста съществено!), оздравяват. Ужасни рани изчезвали магически (никой от вярващите, разбира се, не подозирал, че тия рани били най-обикновена бутафория). Авторитетът на светия изцелител се покачил неимоверно.

Броят на поклонниците нараснал толкова, че за да се избегне навалицата, в оградата на гробищата трябвало да бъдат направени дванадесет входа. Преди да стигне до гроба, човек трябвало да чака няколко часа. Наистина спектакълът който продължавал денонощно, компенсирал с лихва всички неудобства.

Зад специална ограда, където посетителите се пускали само срещу пари — казва Лашатр, — тичали, подскачали и играели полуголи мъже и жени. Те падали ничком в конвулсии и продължавали да се тресат с такава сила, че не било ясно как издържат. Стотици хора се търкаляли по земята, гърчейки се по най-неприличен начин. По онова време свещениците се ползвали с такова огромно влияние, че властите дълго време гледали през пръсти на разюзданите хороводи около мавзолея в гробищата.

В края на краищата сцените на религиозна лудост станали толкова неприлични, че цивилните власти се видели принудени да затворят гробищата.

На другата заран на портата се появила епиграма, написана от някой набожен шегобиец:

Днес кралят забрани по тез места

на господ-бог да прави чудеса.

Обаче свещениците не мирисали. Те преместили представленията си на други места, чийто брой растял успоредно с появяването на нови привърженици на фанатичните епилептици.

Скоро, пише Лашатр, се появили близо осемстотин чудотворци, или смахнати, които уреждали съвсем неприлични спектакли. Главните роли в тези религиозни сатурналии се изпълнявали от жени и девойки. Те се специализирали най-много в акробатическите упражнения. Някои подражавали на източните фокусници и се въртели с такава скорост, че на зрителите им се завивал свят. Други се гърчели с цялото си тяло, като съпровождали своите движения с дрънкането на хлопки. Трети викали присъстващите, карали да ги събличат голи, след което настоявали да коленичат пред тях и да им оказват помощ. Често пъти помощта имала твърде чудноват характер.

След като изпаднали в транс, страдащите от делириум тременс лягали на земята и заповядвали на своите последователи да скочат върху корема им и да ги тъпчат, сякаш се намират в кораб за изцеждане на гроздов сок. Понякога те карали да ги теглят за ръцете и за краката и искали едва ли не да ги разкъсат на четири; в други случай молели да ги разтягат със скрипец, да им извиват гърдите с клещи, да им пронизват езика със сабя.

Имало и такива, които свещениците приковавали за дървен кръст, след което започвали да ги налагат с тояги по главата, гърдите и корема. Някои изтърпявали от шест до осем хиляди удара. Млади момичета ходели по ръце надолу с главата, при което пеели и никак не се грижели за благоприличието. След това те се изправяли, скачали на раменете на свещениците, завличали ги в леглото, прегръщали ги и после ги изритвали на земята.

По времето, когато свещениците подкрепяли религиозното безумие, славната плеяда на енциклопедистите^[2] обявила война на църквата и й нанесла такъв удар, че тя никога вече няма да дойде на себе си.

Безсмъртният Волтер хвърлил в лицето на теократичния свят войнствения призив: „Смажете гадината!“^[3]. Заедно с него се впуснали да освобождават човешкия разум Русо^[4], Монтескьо. Даламбер^[5]. Мнозина прославени учени тръгнали по стъпките на Галилей, опровергавайки библейските приказки. Пламнала битка между науката и религиозните предразсъдъци, между справедливостта и тиранията на свещениците.