Лео Таксил
Свещеният вертеп (237)

Пашите на църквата

Скоро след възкачването на Климент XI на апостолския трон Рим бил сполетян от страшно бедствие. След поройни дъждове Тибър излязъл от бреговете си, залял нивите и унищожил всички посеви. Започнал глад: населението стигнало дотам, че се хранело с трева.

Смъртността била огромна. Епидемиите косели хората с хиляди. Към всички нещастия се прибавило и земетресението, което за петнадесет минути съборило цели квартали и погребало под развалините сума свят.

Градът изпаднал в ужас и отчаяние. Измъчено от глада й треската, населението протягало ръце към светия престол. Но Климент XI, както и преди, си седял на трапезата, без да му идва на ум, че може да посъкрати малко менюто си.

Римляните негодували и затова, защото знаели какви огромни богатства са натрупани в папската хазна благодарение на неотдавнашния юбилей и не можели да си представят, че тия колосални суми вече са изхарчени. Въпреки това папата не извадил от джоба си нито едно екю, за да облекчи бедственото положение на своя народ. Той се ограничил с няколко декрета, които някои историци преценяват като твърде мъдри. Ние не искаме да оспорваме тази оптимистична преценка, но все пак смятаме, че за умиращия от глад и най-хубавият декрет не струва колкото един чувал жито.

Декретите на папата освободили от данъци онези граждани, чиито домове били разрушени от земетресението. Милосърдният отец временно се отказвал да граби бедняците, които нямали пукнат грош! Освен това той решил да отлъчи от църквата онези духовни лица, които пиянстват и се отдават на оргии по времето, когато Рим търпи бедствия!

За да оценим достойно папската була, ние сме длъжни да отбележим, че духовниците от всички категории и особено кардиналите и епископите притежавали по онова време огромни средства: това били единствените хора, които не пострадали от станалото.

Понеже били по-щедри от папата, те оказвали на една част от населението помощ, при това твърде своеобразна. Под формата на благодеяние те подхвърляли на гладните жалка милостиня, като купували на безценица най-красивите девойки и жени на Рим. Долните духовници спекулирали с народните бедствия — всеки от тях си направил по един същински харем. Девойките и дори децата се продавали за къшей хляб. Предлагането многократно надхвърляло търсенето и нещастниците треперели от страх да не ги отхвърлят. Майки водели дъщерите си, мъже — своите жени, и тежко и горко на онази, която имала нещастието да не се хареса: църковните изверги не давали нищичко даром.

Климент XI не смятал за нужно да прекрати безобразията. Но възмущението на гражданите придобило такива размери, че папата започнал да се опасява от въстание: тогава разгневеният народ би наказал свещениците, епископите и кардиналите, а можел да не прости и на самия него. И Климент обнародвал була, с която нареждал на всички представители на римското духовенство да върнат по домовете жените и девойките, намиращи се в дворците им.

Светият отец искал чисто и просто да свали отговорността от себе си. Той не можел да не знае, че декретите не ще променят създалото се положение, докато не бъде премахната причината, изправяща красивите римлянки пред алтернативата — проституция или смърт.

Духовенството станало по-предпазливо и се престорило на покорно. Публичният скандал бил избягнат — точно това искал и първосвещеникът.