Лео Таксил
Свещеният вертеп (235)

За слава на Господа

След шестгодишно владичество, по време на което църквата се ръководела от Антонио Паулуци, Климент X починал.

Папата-пияница бил сменен от Инокентий XI^[1] — жесток и кръвожаден папа, който пролял в името на господа цели реки от кръв. Хората можели само да съжаляват за предходника му: по-добре е да имаш за наставник развратен старец, отколкото хищен звяр.

С помощта на интриги, опирайки се на йезуитите, папата организирал в Англия заговор за възстановяване на католицизма като държавна религия.

По онова време на английския престол седял сваленият от Кромуел^[2] Карл II^[3].

Той си поставил задачата да реставрира абсолютизма и най-хладнокръвно преценявал възможността за всеобщо изколване на презвитерианците^[4] и привържениците на конституционното правителство. Монархът си правел сметката, първо да използва католиците за събаряне на парламента, а после да застане на страната на презвитерианците, против католиците.

Карл II не подозирал, че има работа с по-силни и по-коварни хора от самия него. Агентите на Рим отгатнали неговите намерения и започнали само да се преструват, че са покорни на кралската воля. А фактически те се канели да го убият и да връчат короната на брат му — Яков, Йоркския херцог^[5].

Всичко било готово, обаче един от конспираторите провалил заговора, като разказал на лондонския мирови съдия, че наместникът на Христос се е наканил да изтръгне из корен ереста, която се е разпространила в Английското кралство, че е възложил на йезуитите да възстановят папската власт и им е дал правото да не подбират средства.

Вече било организирано католическо правителство, фактически глава на което трябвало да стане папският легат. Главните държавни длъжности били разпределени между фанатични привърженици на римската църква. На Йоркския херцог се поверявала ролята на коронована марионетка в ръцете на Инокентий XI и йезуитите.

Тайният трибунал на йезуитите бил осъдил краля на смърт.

Духовникът на Людовик XIV, отец Лашез^[6], бил предложил на личния лекар на кралицата десет хиляди фунта за отравянето на нейния мъж. Преданият лекар отказал да измами доверието на своя монарх…, ако благочестивият отец не прибави към сумата още пет хиляди фунта. Отец Лашез веднага се съгласил.

Всички тия подробности били разкрити на съдията от един разкаял се заговорник. Той добавил, че ако лекарят не изпълни обещанието си, други четирима убийци, подкупени от йезуитите, ще пронижат с кинжал Карл II, когато той се появи в парламента. Този метод бил приложен с успех срещу Хенрих IV и изглеждал съвсем подходящ. В случай че и това отлично подготвено покушение се проваляло, йезуитите имали на разположение други двама агенти, които трябвало да застрелят краля.

Заговорникът разказал освен това, че йезуитите се забавляват, обзалагайки се за деня, в който ще загине Карл II. Едни твърдели, че той ще умре преди коледните празници, други смятали, че убийството ще бъде извършено по-късно.

Усърдието на съдията, който водел следствието, довело до разкриването на страшните замисли на католиците.

Била открита тайната кореспонденция на кралицата с йоркския херцог, на лордовете-католици — с папския нунций и с духовника на Людовик XIV. Тия писма компрометирали толкова високостоящи особи, че неподкупният съдия не можел да не плати с живота си за своите разобличения.

Една заран го намерили прободен със собствената му шпага. Йезуитите инсценирали самоубийство и разпространили версията, че след като нещастният съдия е наклеветил министрите на светата католическа църква, съвестта е започнала да го гризе и той решил сам да сложи край на живота си. Междувременно тъмночервената следа по шията му свидетелствала, че смъртта е настъпила вследствие удушаване. Шпагата била пронизала тялото след смъртта на съдията. Ясно било, че престъплението е извършено по внушение на кралския двор и йезуитите.

Скоро това подозрение се потвърдило: между разпитаните католици се намерил един недоволен, който издал виновниците. Неговите показания имали особено голяма тежест, тъй като и самият той бил замесен в работата.

Възмутеното обществено мнение трябвало да бъде успокоено на всяка цена и Карл II пожертвал неколцина йезуити, второстепенни участници в престъплението. Те били изправени пред съда, осъдени и обесени.

Въпреки всичко католиците жънели победи. Те завладели много енории, тероризирали всячески протестантите и се превърнали в същински господари на Англия, верни съратници на своя жесток и развратен повелител.

Яков II, който бил провъзгласен за крал след смъртта на Карл II, напълно оправдал надеждите на католиците. Изповядвайки най-прилежно римската религия, той започнал да преследва презвитерианците толкова варварски, че пред него бледнеела жестокостта на предшественика му.

За да засвидетелства пред папата покорството на Англия, Шотландия и Ирландия, Яков изпратил при него специален посланик. Инокентий XI отново държал в ръцете си — наистина, за късо време, — три страни, обединени под един скиптър. Той се надявал, че протестантството, което се унищожавало с такава ярост, вече няма да покълне на тази земя. Победата не само гъделичкала папското самолюбие, но и носела значителни доходи. И папата бил във възторг.

На пръв поглед римската религия завоювала здрави позиции в Англия. Страната се наводнила от свещеници и монаси. Нахални и дръзки, те се появявали навсякъде и се разпореждали като в победена страна. Фактически положението било точно такова. Но в края на краищата чашата на търпението преляла и всички некатолически партии се обединили срещу общия враг.

Яков II бил изгонен от Английското кралство заедно с алчната орда духовни лица от всякакъв ранг. Короната била дадена на херцог Орански, който се нарекъл крал Вилхелм III. Победата на папата в Англия се оказала мимолетна.

Наистина той се утешавал с Франция, където Людовик XIV грижливо закрилял католицизма и унищожавал хугенотите.

Гоненията прераснали в масови кланета, които по жестокост надминавали Вартоломеевата нощ. Изпратените да усмиряват еретиците драгуни действали под ръководството на мисионери, понеже католическите бандити проявявали загриженост за душите на своите жертви. За изтръгването на покаяние от хугенотите се прилагали най-ужасни мъчения.

Наемниците и монасите вилнеели из градовете и селата, нахлували в домовете на протестантите, грабели имуществото им, изнасилвали жени и девойки. Тяхно любимо развлечение било изгарянето на хора, залети с кипящо масло.

Поддавайки се на внушенията на своя духовник, Людовик XIV решил да изкорени окончателно протестантската религия и отменил Нантския едикт, което имало за Франция пагубни последици. Работата се състояла в това, че с главните отрасли на производството били свързани предимно хугенотите. Те емигрирали на цели тълпи и прехвърляли в чужбина своите предприятия и капитали. Заради идиотизма на набожния крал Франция обедняла.

Над осемстотин хиляди хугеноти емигрирали и отнесли в чужбина своите ценности. От търговията били изтеглени значителни капитали, а земите на кралството останали необработени.

Естествено папата адресирал до Людовик XIV пламенни поздравления и го насърчил да продължава в същия дух. Тогава кралят разпрострял религиозния си бяс и над съседните страни. Той предложил на савойския херцог помощта си в изтребването на мирното и трудолюбиво население, чиято вина се състояла единствено в това, че то не се подчинявало на папството.

Драгуните на Людовик XIV се обединили с пиемонтските отряди и изклали в планините над двадесет хиляди хугеноти.

Със своята жестокост френският крал спечелил признателността и благосклонността на Инокентий XI. Но на тях им било писано да се скарат скоро след това. Папата поискал да унищожи привилегиите, с които се ползвали в Рим чуждите посланици. Повечето владетели приели декрета на първосвещеника, но надменният Людовик преценил това като накърняване на личното му достойнство и настоял неговите представители да не бъдат лишавани от предишните привилегии.

Когато светият отец отказал, кралят изпратил в Рим отряд от осемстотин души с нареждане да се настани в двореца на посолството и да защищава със сила предишните привилегии. Освен това кралят свикал съвет, който да осъди Инокентий XI.

Но малко по-късно папата починал. Той бил унищожил достатъчно еретици, за да си осигури добро място до най-известните убийци, които образуват антуража на господа бога.