Лео Таксил
Свещеният вертеп (231)

Отмъщението на Олимпия

Младата Олимпия, която била по-сдържана и, най-важното, по-предпазлива, се оставила да я затъмни кардинал Астали.

За нещастие нейният тъп съпруг не притежавал същата разсъдливост. Доблестният рогоносец много се гордеел с интимните отношения на баща си и собствената си жена. Той бил много разсърден и правел на Астали същински сцени на ревност. Разчитайки на родителските чувства, той дори си позволявал да упреква Инокентий. Но бащинската струна на папата не била особено чувствителна. Единствената подбуда, която можела да го направи по-снизходителен към сина му, било нежеланието да скъсва напълно с очарователната Олимпия, защото от време на време той я удостоявал с вниманието си. Отначало Инокентий търпеливо изслушвал упреците на сина си, който си въобразявал, че е успял да убеди баща си. Камил си внушил, че е излязъл победител, и започнал да се държи с баща си извънредно дръзко, без да държи сметка за своето поведение. Папският дворец отново станал арена на шумни скандали — този път действащите лица вече не били жени, а мъже. В края на краищата търпението на папата се изчерпало и той направил окончателен избор между любовницата и фаворита, като решил да се раздели с Олимпия и нейния свадлив съпруг.

Тогава по-възрастната Олимпия, която зорко наблюдавала развоя на събитията в папския дворец, решила да се завърне. Сега тя станала толкова кротка, колкото високомерна била на времето. Тя отново се нагърбила с грижата за удоволствията на светия отец и проявила толкова много ловкост и усърдие, че скоро пак се сдобила с известно влияние.

Една обикновена интригантка би побързала да вкуси плодовете на своята победа. Но Олимпия се страхувала, че подобна припряност може да я компрометира. Нейният план бил точно обмислен, затова тя удвоила скромността и нежността си и се държала така, сякаш нямала никакви други намерения, освен да бъде полезна на палата. Сигурно и твърдо тя напредвала към набелязаната цел — премахването на омразния й Астали.

Веднъж тя завела при папата един младеж, който бил още по-красив от Астали. Папата веднага се поддал на неговото очарование. Олимпия със скрита радост наблюдавала как расте симпатията му към новия фаворит и как папата става все по-хладен към предишния. Въпреки съпротивата на Астали, младежът скоро бил назначен на важния пост секретар на папската канцелария. Той послушно изпълнявал съветите на своята покровителка и с всеки изминат ден затвърдявал позициите си.

Когато разбрал, че е безсмислено да продължава борбата и предусетил близката немилост, Астали се постарал да си спечели съюзници против Инокентий. Той издал тайните на светия престол на флорентинците и испанците. Но се излъгал в сметките си! Олимпия не изпускала из очи бившия си любовник и го заловила на местопрестъплението. Астали веднага бил лишен от пурпурната мантия и изгонен от Ватикана. Отнели му всичко: парите, длъжностите, енориите. Неумолимата Олимпия заповядала да му бъдат конфискувани дори шестте хиляди екю, които той сложил в багажа си при напускането на двореца.

След изгонването на Астали папата отново предал на братовата си жена управлението на църковните работи. Тя пак станала папеса, върховна разпоредителка на финансите на светия престол. А Инокентий, който изцяло бил погълнат от новия си фаворит, не се грижел да създава поне илюзията, че е управник. На всички, които го молели за аудиенция, папата отговарял едно и също: „Аз не се занимавам с тия работи, потърсете моята скъпа Олимпия.“

Честолюбивата куртизанка едва ли някога била мечтала за толкова блестящ реванш. Разпореждайки се неограничено с апостолската хазна, тя раздавала богати подаръци на своите фаворити и скоро се заобиколила с цял двор. Това продължило чак до смъртта на Инокентий.

Но ето, че развратният старец легнал болен. Освен физическите страдания го измъчвала и една натрапчива идея: струвало му се, че непременно ще го отрови някой слуга, подкупен от Астали. Няколко месеца наред той не вкусвал никаква друга храна освен онази, която снаха му приготвяла пред очите му. Нея едва ли я радвала ролята на готвачка, но тя се подчинявала на всички капризи на умиращия — не от преданост, а заради ненаситната си алчност. Чак до последния миг тя се страхувала, че може да изпадне в немилост и да загуби за един ден плодовете на толкова продължителните и коварни маневри. Тя била нежна с изкуфелия старец, и дори се настанила в спалнята му. Цял месец прекарала неотлъчно над главата на болния.

Радостен вик на избавление се изтръгнал от гърдите на Олимпия, когато на 5 януари 1655 година Инокентий X издъхнал. Тя прекрасно разбирала, че сега ще трябва да се откаже от упоителната власт, но нейната красота и награбеното състояние й гарантирали сигурно безоблачно съществуване.

Папесата опразнила апостолската хазна толкова безсрамно, че в раклите на Ватикана нямало дори пари за погребението на първосвещеника.

Три дена трупът на светия отец на християнството останал на смъртното легло и никой не се погрижил да го погребе. Помолили Олимпия да поеме разноските по погребението — тя категорично отказала. По примера на любовницата на папата никой от титулуваните мошеници, които образували свитата на Инокентий X, не пожертвал нито грош. Станало така, че всички разноски били поети от един стар свещеник.

Този щрих характеризира извънредно точно римския двор.