Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy(2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- —Добавяне
Отвратителни подробности
Може би само латинският език е способен да предаде както подобава бездната от подлости, с които е пълна историята на папството, и от престъпления, в които са замесени лично или косвено наместниците на свети Петър.
По предложение на Реймския архиепископ Гинкмар Бенедикт III свикал висшето духовенство, за да осъди дякона Хуберт, брат на Теутберга — жената на крал Лотар.
Почетният дякон Хуберт бил превърнал един женски манастир в публичен дом и събирал огромни приходи от това позорно заведение.
Освен всичко останало Гинкмар обвинявал Хуберт в престъпна връзка с кралицата — собствената му сестра.
По тоя повод Гинкмар изпратил до първосвещеника писмо, в което подробно разказвал за кръвосмесителната връзка между красивата Теутберга и брат й. По думите на архиепископа кралицата си била признала, че в изблик на най-нежни чувства Хуберт я прелъстил, в резултат на което тя забременяла, а брат й, за да запази в тайна фаталното произшествие, убил плода на тяхната любов.
„Никога — добавя ученият прелат — една жена не е способна да зачене, без да е имала интимни отношения с мъж… Пресветата дева е заченала само благодарение на специалното разрешение на господа и когато станала майка, запазила девствеността си на недокосната девойка…“
След като изписал доста страници по този въпрос, прелатът молел първосвещеника да го извини за неприличните думи, които не можел да избегне, макар че санът му налагал това.
Безспорно, много по-умно би било да помисли за това още в началото на писмото и да посмекчи стила си; но тогава потомството би било лишено от един превъзходен литературен паметник, който разкрива както деянията, така и начина на мислене на свещенослужителите.
Нека смятаме, че ни е провървяло!