Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy(2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- —Добавяне
Старият петел с двете кокошки
Урбан VIII умрял на 29 юли 1664 година. Негов приемник станал Инокентий X[1]. Новият папа бил отблъскващо безобразен и на всичко отгоре по-глупав от гъска. За да стане пълен портретът му, нека прибавим, че той лъжел, бил хитър, лицемерен, страхлив, отмъстителен, жесток и много похотлив. През целия си понтификат той бил послушен изпълнител на волята на своите любовници и избраници.
Когато се възкачил на апостолския трон, негова любовница била Олимпия, една поразително красива и при това твърде съобразителна жена. Тя веднага взела в ръцете си кормилото на властта, а Инокентий се радвал, че ще се освободи от всички грижи и ще може безпрепятствено да се наслаждава на радостите на развратния живот.
Олимпия била вдовица на един от братята на първосвещеника, т.е. негова снаха. Отношенията им с папата не били тайна за никого — всички знаели, че Инокентий е послушен роб на нейните капризи; неслучайно тя била наречена папеса. Тя никак не се обиждала и не възразявала срещу многото карикатури, куплети и шеги, които открито се разпространявали из Рим. Наистина в тях подигравките по адрес на светия отец били къде по-злобни, отколкото по адрес на прекрасната му възлюбена.
Когато пристигнали в Рим, чуждите посланици искали аудиенция първо с Олимпия; в знак на почит кардиналите окачвали в апартаментите си редом с портрета на папата и портрета на могъщата куртизанка. Чуждите дворове открито купували нейното покровителство, всички молители се обръщали само към нея; тя приемала подаръци и парични суми, а след това действала, водена от своята фантазия, или по-точно от своята изгода. Скоро тя станала притежателка на голямо състояние.
Известно време нищо не нарушавало идилията на папското семейство. Макар че се занимавала с държавните работи, папесата намирала време да организира и развлечения за негово светейшество. Тя му изнамирала хубавички момичета и дебелички момченца, а и самата продължавала да го дарява с най-пламенни нежности.
Разнообразявайки радостите на презрелия пакостник (той бил близо седемдесетгодишен), тя винаги съумявала да си остане необходима за него. Олимпия добре разбирала, че мимолетните връзки не могат да застрашат нейното влияние. Това било така, но изведнъж папата пламнал от любов, която разклатила могъществото на всесилната Олимпия.
Ето какво станало.
Инокентий X имал няколко деца от любовницата си. Щом наложил тиарата, по примера на своите предшественици той се погрижил за благоденствието на своето семейство: омъжил дъщерите си за богати сеньори, а сина си Камил още преди това бил назначил на духовна длъжност. Този младеж, който бил по-посредствен дори от баща си, въпреки глупостта си, а може би благодарение на нея, много бързо станал кардинал. Длъжността изглежда превъзходна, но татенцето я сметнало за недостатъчна. Щом възникнала възможност за блестящ брак, негово светейшество освободил Камил от неговите обети и го оженил за една млада вдовица, чието състояние било едно от най-големите в Рим.
Олимпия Росано — така се казвала жената, която станала снаха на светия отец — била много красива, извънредно остроумна и не по-малко властолюбива. Тя притежавала всички качества, за да затъмни по-голямата Олимпия. След като се пренесла в папския дворец, тя приложила всички средства на женското кокетство и завъртяла главата на сластолюбивия старец.
Нейният успех бил мълниеносен, но непълен. Инокентий станал неин покорен роб, но продължил да се подчинява на всички прищевки на другата си любовница. Всяка от жените, чиито шансове били приблизително равни, хвърляла всичките си сили, стремейки се да надделее своята съперница. Взаимната им омраза скоро започнала да се изразява толкова бурно, че първосвещеникът се видял принуден да изгони едната от тях. С голяма мъка той помолил сина си да смени своето местопребиваване и да откара своята жена.
Олимпия №1 тържествувала.