Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy(2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- —Добавяне
Политиката на светия отец
В хода на войната[1] между различните европейски държави негово светейшество подражавал на министъра на Людовик XIII, като ставал ту съюзник, ту враг на протестантите. И Фердинанд II, който дотогава бил послушна маша на римския двор, предявил претенции за Алпийска Италия; папата помолил за помощ Густав Адолф[2] — защитника на протестантството.
Разсърденият Фердинанд II предупредил първосвещеника, че „щом изгони от Германия Густав Адолф и неговите тридесет хиляди еретици, ще си разчисти сметките и със светия престол“. Урбан VIII се ограничил с лаконичния отговор: „С тридесет хиляди гърци Александър завоюва света.“
Но съюзът с шведския крал бил нетраен, защото негово светейшество се стремял само да разклати, но не и да събори австрийската династия, тъй като това неизбежно би довело и до разгромяването на католицизма. Когато осъзнал грешката си, папата започнал да плете интриги срещу Густав Адолф, свързал се с Фердинанд и му издал военните планове на шведската армия. Той убедил императора да повери върховното командуване на армиите на Валенщайн[3], който според него бил единственият командир, способен да си премери силите с могъщата шведска държава. За нещастие пламенният защитник на протестантството Густав Адолф загинал в една битка с войските на австрийския император.
Урбан VIII отлично разбирал, че Реформацията е загубила главната си опора и вече не се тревожел много за резултата от борбата между шведите и Фердинанд II. Освен това войната била от полза за него, тъй като му позволявала да господства над италианските княжества, без да се опасява от австрийския двор.
Първосвещеникът се занимавал с църковните работи, но не забравял и интересите на собственото си семейство. Натрупаните от неговите племенници суми достигнали доста кръглата цифра от петстотин милиона екю, без да се броят парите, изхарчени за купуването на дворци, земи, златни и сребърни съдини, скъпоценни камъни и произведения на изкуството.
Благодарение на любвеобилното сърце на светия отец непотизмът придобил невероятен размах.