Лео Таксил
Свещеният вертеп (224)

Урбан VIII^[1]

Едва спуснали в гроба тялото на покойния Григорий, и пламнали бурни страсти: всяка клика се стремяла да осигури победа на своя кандидат за престола.

Между съперниците изпъквал с изключителната си наглост и настървеност кардинал Барберино, чиято кандидатура обаче се отхвърляла от почти всички членове на конклава. В стремежа си на всяка цена да се добере до тиарата Барберино твърдо решил да тероризира кардиналите.

По негова заповед — съобщава Лашатр — братята и племенниците му организирали бандитски отряд, привлекли населението на покрайнините и вдигнали бунт, който принудил кардиналите да се укрият във Ватикана под защитата на мускетите и топовете. Когато кардиналите се събрали на конклав, Барберино седнал между колегите си, сякаш нищо не било станало. Отначало той много търпеливо изслушал речите на другите кандидати за папския престол, а след това взел думата и започнал да убеждава колегията да избере за първосвещеник енергичен човек, способен да сложи край на безредиците сред римското население. Той дори не скрил факта, че има известно влияние сред инициаторите на размирицата, и цинично заявил, че щом кардиналите сложат на главата му свещената тиара, спокойствието във вечния град ще бъде възстановено. Тази декларация не само че не увеличила гласовете в негова полза, но предизвикала и единодушен протест. Барберино никак не се разтревожил и не напуснал полесражението, а започнал да действа още по-енергично, като дал на бандитите тайни инструкции да палят и убиват. Заповедите му били изпълнени съвсем точно и Рим се превърнал в арена на ужасяващи зверства.

Наемниците на кардинала душели старци и деца, изнасилвали девойки и жени, гаврели се с труповете им по най-гнусен начин. След като се наситили да колят, те организирали факелно шествие по улиците на града, спрели се пред решетката на замъка Сант Анджело и започнали да викат заплашително: „Или смърт и пожари, или папа Барберино!“

Тия възгласи стигнали до ушите на кардиналите и ги хвърлили в ужас. Изборите продължавали, но името на Барберино още не излизало от урната. Тогава кардиналите с ужас започнали да забелязват, че с всеки изминат ден членовете на конклава все повече намаляват. Поради смърт или болест изчезвали най-активните противници на кандидатурата на злодея Барберино. Всички разбрали, че той отстранява враговете си с помощта на отрова. От този момент съпротивата се прекратила и кардинал Барберино бил провъзгласен за папа под името Урбан VIII.

С този изобретателен трик Барберино доказал, че наистина е достоен да стане папа.

Новият глава на римската църква произхождал от старинно знатно флорентинско семейство; отначало той бил псалт в апостолската палата, после нунций на светия престол във френския двор. По времето, когато се възкачил на апостолския трон, Урбан бил навършил петдесет и пет години. Той се радвал на превъзходно здраве и желязно телосложение. С една дума, здравеняк!

По примера на Павел V, още щом се намерил на престола, новият папа назначил братята и племенниците си на висшите държавни и църковни длъжности. После той урегулирал извънредно грижливо редица въпроси, свързани с култа към светците. След това имал намерение да продължи религиозната пропаганда, разгърната от честолюбивия му предшественик. Но Урбан VIII, който бил колкото подозрителен, толкова и жесток, решил по-напред да се предпази от всякакви посегателства на враговете, както вътрешни, така и външни, и превърнал свещения град във военен лагер.

Преизпълнен с чувство за собственото си величие, папата не понасял нито съвети, нито забележки. Светата колегия се свиквала много рядко. Кардиналите се надпреварвали да ръкопляскат на речите на папата и безпрекословно изпълнявали неговите заповеди. По същия начин той третирал и чуждите посланици. Веднъж, когато пълномощникът на един чуждестранен монарх се позовал на някакви параграфи от старинните папски конституции, светият отец остро му възразил: „Моето решение тежи повече от закона на двеста мъртви папи.“

Наистина бележита личност.

Но този необуздан и неумолим в своето високомерие папа срещнал в лицето на Ришельо управник, който, след като станал кардинал и всемогъщ министър, провеждал политика, абсолютно противоположна на политиката на светия престол.

В последна сметка те и двамата били големи дяволи.