Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy(2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- —Добавяне
Григорий XV[1]
Приемник на Павел V станал Александро Лодовизи, който приел името Григорий XV. Новият папа произхождал от известен аристократичен род.
След като се възкачил на престола, Григорий XV направил опит да възстанови някогашното величие на папската власт. Поради преклонната си възраст той не можел да се занимава достатъчно енергично с държавните работи и потърсил помощта на ордена на Игнатий Лойола. Той създал към Ватикана специален съвет изключително от йезуити и назначил за негов председател любимия си племенник Лодовико Лодовизи. Обожаемият му племенник, макар да бил едва на двадесет и пет години, вече се отличавал с всички пороци, присъщи на римското духовенство. С една дума, младият Лодовико бил достоен ученик на светия орден.
Отначало негово светейшество се постарал да възстанови своето могъщество в Европа. Тъй като се страхувал от влиянието на чуждите посланици, Григорий издал декрет, задължаващ кардиналите да гласуват на заседанията на конклава тайно, а не явно.
Съветът концентрирал цялото си внимание върху мерките, целящи разпалване на фанатизма сред населението на Европа, чийто религиозен плам бил значително отслабнал. За тази цел Григорий XV канонизирал редица нови светци, а между тях и основателя на йезуитския орден Игнатий Лойола, който, разбира се, е по-достоен от всеки друг за ореола на светец.