Лео Таксил
Свещеният вертеп (204)

Страхливо помиряване

Когато се убедил, че французите признават Хенрих IV въпреки неговото отлъчване от църквата, Климент започнал да се страхува, че те могат сами да се заемат с организирането на църковното си управление, и за да предвари тоя толкова опасен за папството удар, уведомил Хенрих IV, че е готов „да изслуша молбите и да удовлетвори благочестивите пожелания на негово величество“.

Френският крал възложил на свои представители да обсъдят с папата условията за помиряването му със светия престол. Но тъкмо по това време войските на Филип II Испански постигнали известни успехи в битките с французите и хитрият Климент VIII се възползвал от това, като се съгласил да даде на беарнеца^[1] прошка само при следните условия:

1. Пратениците от името на краля тържествено да се отрекат от ереста и да се подложат на унизителните церемонии, установени от църквата за подобни случаи.

2. Кралят на Франция да възстанови католицизма в Беарн, да вземе под свое покровителство всички ортодоксални свещеници и да им плаща заплати от джоба си, докато не ги осигури с добри енории.

3. Длъжности и църковен сан да притежават само онези свещенослужители, които са верни на римския двор.

4. Негово величество да обнародва постановленията на Тридентския събор, преценявани от неговите предшественици като посегателство върху правата на нацията и свободата.

5. В продължение на девет месеца кралят да се подложи на строги пости, всяка заран и всяка вечер да чете „отче наш“, всеки ден да слуша литургия, да се изповядва и причестява не по-малко от четири пъти годишно. Освен това да построи голям брой манастири, да ги поддържа щедро и да повика йезуитите да се върнат във Франция.

И ексхугенотът Хенрих IV приел тези позорни условия.

Един писател ни е оставил интересни подробности за церемонията:

Насред преддверието на катедралата „Свети Петър“ беше построена широка трибуна и на 17 септември 1595 година, съпроводен от всичките си кардинали, архиепископи и висши духовници, папата излезе от Ватикана и седна на един разкошен трон, драпиран с богати покривала и сияещ от скъпоценни камъни.

Пратениците на Бурбона се приближиха до трона гологлави и смирено целунаха нозете на папата; след това, още коленичили, те се отрекоха на всеослушание от калвинизма. Климент VIII им прочете условията, при които Хенрих IV може да получи прошка. След като те се заклеха пред евангелието, че кралят ще се подчини на волята на римския двор, папата им даде знак да паднат ничком, взе жезъла си и удари всеки от тях по три пъти, след това ги заплю и стъпи на вратовете им, а хорът на свещенослужителите поде „Мизерере“^[2].

След приключването на унизителната церемония пратениците на Хенрих станаха и светият отец произнесе гръмогласно формулата на опрощаването: „В името на всемогъщия бог и блажените апостоли свети Петър и свети Павел, както и от свое име, аз, поставеният по-горе от всички земни власти, давам прошка на Хенрих Бурбон, крал на Франция!“ Вратите на катедралата веднага се отворили и Климент VIII добавил, като се обърнал към посланиците: „Сега, след като отворих пред вашия крал вратите на църквата, нека той помни, че аз пак мога да ги затворя.“ Чу се топовен изстрел, звуците на фанфарите се сляха с грохота на артилерията и известиха на света, че кралят на Франция е лежал в праха пред нозете на папата, че е лизал сандалите му и е бил осквернен от неговата плюнка.