Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Calotte et calotins, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 9гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy(2012 г.)

Издание:

Лео Таксил. Свещеният вертеп

Второ издание

Преводач: Борис Мисирков

Редактор: Димитър Попиванов

Художник: Петър Добрев

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев

Коректор: Ани Байкушева

Дадена за набор: м. ноември 1980 г.

Подписана за печат: м. април 1981 г.

Излязла от печат: м. май 1981 г.

Печатни коли: 34,50

Издателски коли: 31,72

Формат: 60/84/16

Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.

ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.

История

  1. —Добавяне

Жан Шател се подчинява на добрите отци

Йезуитите, които предвиждали, че борбата ще се възобнови, щом бъде снето отлъчването на френския крал, решили да изпреварят съперника си и насъскали срещу него нов фанатик — Жан Шател. На 27 декември 1594 година той се опитал да убие Хенрих IV.

Деветнадесетгодишният младеж, съобщава Лашатр, който се учел в един от йезуитските колежи, проникнал в Лувър, когато Хенрих IV приемал придворните си. В момента, в който кралят отговарял на поздравите на придворните и връщал поклона на двама членове на Лигата, убиецът му нанесъл удар с нож, като наранил горната му устна и му избил един зъб. Отначало негово величество предвид възрастта на убиеца се канел да го пусне, но когато разбрал, че Шател е възпитаник на йезуитски колеж, заповядал да го арестуват и да разследват случая.

На въпроса на съдията защо е искал да убие краля, Шател отвърнал: „Много пъти съм чувал, че убийството на един крал, който не се одобрява от папата, е праведно дело.“

По време на разпита станало ясно, че вдъхновители на Шател са били йезуитите, които години наред навсякъде твърдели, че според самия папа убийството е християнски подвиг.

Младият безумец бил подложен на мъчение, което той понесъл с голямо мъжество. До последния миг той твърдял, че е действал изключително по собствени подбуди.

Четири дена след покушението той бил осъден на смърт и екзекутиран. Палачът отсякъл дясната му ръка, после го разкъсали на четири части, а останките му били изгорени и оставени на вятъра да ги развее.