Лео Таксил
Свещеният вертеп (20)

Монахините и светият отец

За Лъв IV^[1], приемник на Сергий II, мненията се разделят на две. Повечето католически автори превъзнасят неговата добродетелност; други, не по-малко просветени писатели, твърдят, че светият отец основал женски манастир в собствения си дом и прекарвал времето си в най-гнусни оргии. Обвиняват го в отвратително скъперничество, като се позовават на думите на прочутия абат Луи де Ферие. Този абат разказва, че преди да замине за Рим като посланик, трябвало да се запаси с разкошни дарове, „понеже ако не прояви подобна предпазливост, човек не може дори да пристъпи пред Лъв IV“.

През оная епоха в Рим се смятало за напълно нормално църковните сановници да бъркат в джоба на подчинените си. Лъв IV смучел като пиявица и последната кръв от тялото на народа и пръскал огромни суми за своите чудовищни пиршества.

Римският народ изнемогвал в беднотия, а папа Лъв реставрирал разрушената от арабите черква „Св. Петър“^[2]. Той купувал скъпи тъкани, балдахини, килими и гоблени; позлатил кръстовете, утварите и свещниците; положил върху мнимата гробница на свети Петър златна плоча, украсена със скъпоценни камъни и увековечил на барелефа себе си и краля. Гробницата била опасана с широк сребърен фриз, изключителен по изпълнение. Всичко това обаче бледнеело пред огромната сребърна дарохранителница, която тежала хиляда и шестстотин фунта.

Трогателен пример на християнската безкористност!

Общо за украсата на черквата „Св. Петър“ и за награди за нейните свещеници папата похарчил три хиляди осемстотин и шестдесет сребърни ливри^[3] и близо две хиляди златни.

На нещастниците, които си изкарвали хляба с пот на челото и изпитвали много повече лишения, отколкото би трябвало да търпи човек заради греховете на нашия прародител Адам, първосвещеникът обещал царството небесно, ако бъдат покорни…

Затова въоръжете се с търпение!