Лео Таксил
Свещеният вертеп (17)

Обожествяване на икони

И все пак Евгений II бил добряк; можем да го упрекнем само в това, че и той, за да заздрави финансите си, по примера на Пасхалий I се втурнал в спекулации. Напълно допускаме да е бил набожен човек, защото ако вярваме на многобройните автори от онова време, той бил кръгъл невежа.

В онази епоха култът към иконите достигнал такъв разцвет, че Людовик Благочестиви заедно с някои френски епископи настоял пред папата да свика събор с надеждата поне малко да се ограничи иконопоклонничеството.

Мнозина свещеници, според мен, излезли учудващо предприемчиви. Така например едни стържели боята от иконите, омесвали получения прах с вино и причестявали с него вярващите. Други слагали просфората^[1] в ръцете на каменните статуи и разрешавали на вярващите да я вземат оттам срещу специална такса.

Самият Евгений II бил ревностен привърженик на култа към иконите; той обаче не можел да оспорва решението на френския император и съборът бил свикан следващата година в Париж.

След дълги разисквания съборът взел следното смехотворно решение: „Всяка икона, според закон божи, представлява кумир, но всяко преклонение пред нея е идолопоклонство.“

Я се опитайте да вникнете в тия тънкости! Който не ги схване, ще бъде обявен за еретик и осъден на вечни мъки!

Към края на понтификата на Евгений II покварата сред неговото духовенство достигнала такива застрашителни размери, особено в манастирите, че папата се видял принуден да свика събор на всички прелати от Италия. След него били обнародвани укази, приканващи към висока нравственост. Но разпуснатите духовници най-безсрамно продължавали да грешат. Нито свещениците, нито монасите, нито вярващите искали да променят навиците си.

За да си представите невежеството на тогавашното духовенство, ще кажем само, че онези епископи, които били способни да извършат обреда кръщене в съответствие с ритуала или да прочетат безпогрешно „Верую“, се смятали за високообразовани хора.