Лео Таксил
Свещеният вертеп (169)

Екзекуция на майката

През шестте години на своя понтификат Пий V се занимавал само с екзекуции и изтезания. Както обикновените смъртни имат нужда от въздух, за да дишат, той изпитвал потребност да гледа кръв.

Между многото истории, показващи нечуваната жестокост на това чудовище, особено изпъква тъжният разказ на един историк от края на XV и началото на XVI век.

Някаква млада и рядко красива жена била обвинена от шпионите на инквизицията, че е помогнала на една от сестрите си да избяга при калвинистите.

Когато нещастницата била арестувана, тя била бременна в последния месец. Хвърлили я в едно страшно каменно подземие, където тя родила преждевременно. Горката майка забравила страха и страданията и мислела само за детето си. Цяла нощ тя не го изпускала от ръце. На заранта Пий V заповядал да я доведат в трибунала, макар че клетата жена едва се държала на краката си. Този звяр не се смилил над нея. Младата жена направо се търкаляла в краката му и се кълняла, че е научила за намеренията на сестра си едва след прочитането на присъдата. Нито клетвите, нито сълзите, нито молбите трогнали каменното сърце.

„Изпълнете дълга си!“ — заповядал той на палачите-монаси.

Трима доминиканци веднага се нахвърлили върху младата жена, съблекли я съвсем гола и я приковали за стената. Железните гривни, с които били хванати ръцете и краката й, се врязвали в тялото почти до костите. След това започнали мъченията с вода. Но още преди да излеят в гърлото й осмата фуния, от устата й рукнала кръв и тя изгубила съзнание.

Папата бил въодушевен от гледката. Той заповядал да свестят жертвата и да допрат нажежена мед до най-чувствителните й места, а краката й да доближат до огъня. Нещастницата издавала вопли, които биха трогнали дори тигър — нали тигрите нямат никаква религия.

Изтезаването на младата хубава жена доставяло удоволствие на садиста. Загрижен да не би жертвата му да умре веднага, светият отец наредил да занесат обвиняемата в подземието. Тя не давала никакви признаци на живот, само от време на време стенела слабо. Но щом тежката врата се отворила пред нея, тя се съживила, защото си спомнила за детето.

Помъчила се да се изправи на окървавените си и наранени крака, но веднага паднала. Тя дълго трябвало да вика, докато тъмничарят влезе при нея. „Дайте ми детето“ — простенала жената и посочила към ъгъла, където била оставила грижливо повитото си детенце, преди да отиде на разпит. Тъмничарят хвърлил детето в ръцете на майката. Когато го развила, тя разбрала, че рожбата й е мъртва: детето било замръзнало. Жената притиснала трупчето до гърдите си и издъхнала.

На другата заран Пий заповядал да продължат разпитът, но за голямо свое огорчение научил, че страданията на жертвата са свършили.

Същия ден агентите на папата установили, че обвиняемата е била наклеветена. Но папата не наказал клеветниците, а ги похвалил за усърдието, макар че проявил снизходителност и към жертвата, като разрешил да върнат трупа на жената на нейното семейство.