Лео Таксил
Свещеният вертеп (168)

Злодеянията на папата — изтезания и екзекуции

Римският народ ликувал, когато научил за кончината на Пий IV: най-сетне жестокият тиранин умрял! Но след по-малко от два месеца радостта била сменена от дълбоко отчаяние. За кратко време новият първосвещеник извършил толкова много злодеяния, че хората със съжаление си спомняли за неговия чудовищен предшественик. Никога дотогава на апостолския трон не бил седял такъв кръвожаден звяр.

След едномесечни разпалени дебати в конклава Антонио Гислиери, който изпълнявал почетните задължения на велик инквизитор, надделял над конкурентите си и бил провъзгласен за глава на църквата под името Пий V^[1].

Той произхождал от много бедно семейство и бил изпратен в един доминикански манастир, където помагал на готвача.

Младият послушник привлякъл вниманието на игумена: той бил строен, хубав и изключително умен. Всичко показвало, че по-късно той ще спечели сърцата на висшите сановници.

През свободното си време игуменът преподавал на младежта богословие и много скоро ученикът възнаградил усърдието на учителя си: той далеч надминал и най-добрите ученици.

След като натъпкал главата на любимеца си с църковните премъдрости, игуменът, който познавал неговата старателност и останалите му качества, настанил младежа на длъжността инквизитор в Комо^[2]. Там в преследването на еретиците той проявил такова усърдие, че скоро се прочул из цяла Италия. Вероятно самият свети Доминик нежно е наблюдавал своя млад последовател и си е казвал: „Ако това момче не спре, ще ме надмине с доблестните си дела.“ В Комо бил установен режим на терор. Смъртта косяла хората като чума, но на края търпението им се изчерпало: влиятелните граждани успели да прогонят свирепия инквизитор.

Изпратили го отначало в Бергамо, където за кратко време неумолимата му свирепост предизвикала истинско въстание: населението обсадило двореца на инквизиторите и той бил принуден да избяга.

Можем да си създадем пълна представа за кръвожадността на това чудовище по инструкциите, които изпратило до венецианския инквизитор след назначаването си за главен инспектор на трибуналите на инквизицията.

Скъпи братко мой — пише той, — ваше преподобие, вие винаги ще помните, сигурен съм в това, че властта, с която сте облечен, трябва да се простира върху целия свят. Нека волята ви бъде безстрастна, непоколебима и неумолима като божието правосъдие, което сте призван да осъществявате на земята. За да помните винаги висшето си предназначение, окачете на вашия трибунал желязно разпятие със следните думи от писанието: „Това място е страшно, то е врата за ада или рая…“ Дано никакви размишления за милосърдието на духа не ви отклонят от пътя, по който сте тръгнали. Помнете, че нашият божествен учител е казал:

„Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч^[3].

Защото дойдох да разлъча човек от баща му и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й.

И врагове на човека са неговите домашни.

Който обича баща или майка повече от мене, не е достоен за мене; и който обича син или дъщеря повече от мене, не е достоен за мене.

И който не взема кръста си и не ме следва, той не е достоен за мене.“

Нека тия благочестиви думи ви станат ръководно правило, определящо вашето поведение.

Изтезавайте без жалост, мъчете без пощада, убивайте, палете и изтребвайте вашите бащи, майки, братя и сестри, ако се окаже, че те не са сляпо предани на католическата, апостолската и римската църква.

По-нататък главният инспектор точно посочвал от какъв щат се нуждае върховният трибунал (тези лица получавали заплата за сметка на конфискуваното имущество на арестуваните): освен от офицери за стражата и от агенти, за да изпълнява успешно задачите си, трибуналът имал нужда от шестима изпитани богослови, способни да се ориентират във всички религиозни въпроси, от шестима шпиони и двадесет и четирима палачи. Двадесет и четирима палачи за един град! И всички те работели денонощно!

Преди да назначите когото и да било — пише той по-нататък — и преди да го посветите в нашите страшни тайни, новакът трябва да положи следната клетва: „Кълна се пред всемогъщия бог, пред сина му Исус Христос, апостолите свети Петър и Павел, светата апостолска църква, върховния първосвещеник, светата инквизиция в Рим и пред ваше преподобие, който присъствате тук, че винаги ще бъда покорен на църквата и светия трибунал. Задължавам се да приложа всичките си сили, за да открия, разоблича и арестувам всеки, върху когото падне подозрение в ерес. Задължавам се да браня до последна капка кръв върховния първосвещеник и делото на светата инквизиция.“

А ето как завършвала инструкцията на главния инспектор до трибуналите на инквизицията:

Назначете толкова шпиони, колкото ви позволяват средствата. Задължете ги да следят миряните, както и духовниците, и да ви докладват за всички обществени и лични нередности. Никога не поставяйте под съмнение показанията им, ликвидирайте всички, които ви посочват те, невинни или виновни, защото е по-добре да умъртвим сто души невинни, отколкото да оставим жив дори и един виновен.

Имаме сведения, че Съветът на десетимата е враг на нашата света инквизиция, тъй като ние оспорваме властта, за която той претендира по отношение на църковните работи. Но имайте предвид и дипломатическите отношения, които ви свързват с някои могъщи фамилии във Венеция; вие трябва да проявите изключителна предпазливост, за да не засилите недоволството.

Що се отнася до народа или буржоазията, бъдете безмилостни. Бог наистина сам се пази, но помнете, че на нас ни е даден меч, за да го насочваме срещу злонамерените хора. Без колебание удвоявайте суровостта си, щом видите, че се заражда някакво противодействие на църквата. Ние сме принудени да си затваряме очите пред безобразията на аристократите само дотогава, докато провидението не ни даде необходимите средства, за да поразим злото в самия му корен. Но спрямо народа и буржоазията бъдете безмилостни.

Авторът на тая недвусмислена инструкция бил назначен за велик инквизитор по времето на Павел IV. От този момент трибуналите и палачите заработили без почивка. След като станал папа, тиранинът продължил кървавите си подвизи. Най-напред той решил да отмъсти за смъртта на членовете на рода Карафа — не защото изпитвал приятелски чувства към тях, а защото те били близки роднини на игумена на доминиканския манастир, който на времето му помогнал да направи кариера. Освен това, улеснявайки неговото издигане, Павел IV го обсипвал с изключителни милости.

Пий V заповядал да арестуват съдиите, които осъдили Карафа на смърт, подкупените от Пий IV лъжесвидетели, войниците, стражата, палачите, които изпълнили присъдата, и ги предал до един на трибунала на инквизицията. Пощаден бил само йезуитът, който отровил кардинал Алфонсо Карафа: по това време орденът на Игнатий Лойола станал толкова могъщ, че осуетил издирването на монаха. Всички останали след ужасни изтезания били изгорени живи.

Пий V не спрял дотук. В Рим вилнеел терор. На бесилките и на кладите умирали хиляди граждани. Хората били екзекутирани за престъпления с десетгодишна давност, за които си нямали представа. Градовете били наводнени с доносници, които очаквали да получат някаква част от имуществото на жертвата или просто жадували за отмъщение. Който настроел срещу себе си някой от шпионите на папа Пий V, влизал в затвора, откъдето отивал направо на кладата. А да не говорим за еретиците, колкото и глупави да били обвиненията срещу тях.