Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy(2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- —Добавяне
Оргии във Ватикана
Понеже искал да установи добри отношения с Карл V, Юлий обещал да открие събора в Тридент, закрит преждевременно от предшественика му. Папата знаел колко важно е за монарха да запази равновесието между протестантите и католиците.
Удовлетворен от това съобщение, императорът изпратил посланик да поздрави новия папа и да уточни датата за свикване на събора. Юлий III приел възторжено пратеника, но когато станало дума за откриването на събора, загубил дар слово и започнал несвързано да мънка. Обещанието било дадено много прибързано — във всеки случай той не очаквал, че ще му се наложи да го изпълни толкова скоро. Разговорът с пратеника го опечалил — а този почтен човек толкова ценял спокойствието и безгрижието!
Той плахо се опитал да възрази, като казал, че първо трябва да се осигури съгласието на френския двор и на монарсите на главните италиански области, и добавил с лукава усмивка: „Ние сме на апостолския трон едва от няколко дена. Съгласете се, че най-напред трябва да отпразнуваме това събитие, да се повеселим, а едва тогава да пристъпим към работата…“
След аудиенцията пратеникът написал на императора за впечатленията си от разговорите с папата: „… той е готов на всякакви отстъпки, стига нищо да не нарушава неговия безпътен и празен живот във Ватикана.“
„В двореца на Юлий III — разказва един заслужаващ доверие летописец — дните и нощите минаваха в пирове и сатурналии[1]. Много често насред пиршеството папата, заобиколен от кардинали и куртизанки, събличаше дрехите си и предлагаше на своите гости да последват примера му. После слагаше на главата си маскарадна шапка и повеждаше това необикновено хоро по градините на Ватикана, като подскачаше и пееше неприлични песни.“
Същият автор цитира следната цинична бележка, подхвърлена от папата през време на един от тези нощни танци. „Я ми кажете — запитал той кардиналите си, — какво ли ще направи народът, ако посред бял ден със свещи в ръце поведем едно такова шествие, като пеем неприлични и шеговити песни вместо химни?“
„Ще ни пребие с камъни“ — веднага му отговорил един от кардиналите.
„В такъв случай — заявил папата — ние дължим спасението си от заслуженото възмездие на дрехите си.“
Летописецът отбелязва, че последните думи на папата не били опровергани от никого. „Нищо — пише той по-нататък — не може да даде точна представа за онова, което се вършеше в двора на Юлий III. Негово светейшество почти непрекъснато беше пиян и прекарваше по-голямата част от нощите си в оргии с куртизанки, послушници и кардинали.“ Вероятно и свещената колегия е била във възторг от избора си.