Лео Таксил
Свещеният вертеп (161)

Оргии във Ватикана

Понеже искал да установи добри отношения с Карл V, Юлий обещал да открие събора в Тридент, закрит преждевременно от предшественика му. Папата знаел колко важно е за монарха да запази равновесието между протестантите и католиците.

Удовлетворен от това съобщение, императорът изпратил посланик да поздрави новия папа и да уточни датата за свикване на събора. Юлий III приел възторжено пратеника, но когато станало дума за откриването на събора, загубил дар слово и започнал несвързано да мънка. Обещанието било дадено много прибързано — във всеки случай той не очаквал, че ще му се наложи да го изпълни толкова скоро. Разговорът с пратеника го опечалил — а този почтен човек толкова ценял спокойствието и безгрижието!

Той плахо се опитал да възрази, като казал, че първо трябва да се осигури съгласието на френския двор и на монарсите на главните италиански области, и добавил с лукава усмивка: „Ние сме на апостолския трон едва от няколко дена. Съгласете се, че най-напред трябва да отпразнуваме това събитие, да се повеселим, а едва тогава да пристъпим към работата…“

След аудиенцията пратеникът написал на императора за впечатленията си от разговорите с папата: „… той е готов на всякакви отстъпки, стига нищо да не нарушава неговия безпътен и празен живот във Ватикана.“

„В двореца на Юлий III — разказва един заслужаващ доверие летописец — дните и нощите минаваха в пирове и сатурналии^[1]. Много често насред пиршеството папата, заобиколен от кардинали и куртизанки, събличаше дрехите си и предлагаше на своите гости да последват примера му. После слагаше на главата си маскарадна шапка и повеждаше това необикновено хоро по градините на Ватикана, като подскачаше и пееше неприлични песни.“

Същият автор цитира следната цинична бележка, подхвърлена от папата през време на един от тези нощни танци. „Я ми кажете — запитал той кардиналите си, — какво ли ще направи народът, ако посред бял ден със свещи в ръце поведем едно такова шествие, като пеем неприлични и шеговити песни вместо химни?“

„Ще ни пребие с камъни“ — веднага му отговорил един от кардиналите.

„В такъв случай — заявил папата — ние дължим спасението си от заслуженото възмездие на дрехите си.“

Летописецът отбелязва, че последните думи на папата не били опровергани от никого. „Нищо — пише той по-нататък — не може да даде точна представа за онова, което се вършеше в двора на Юлий III. Негово светейшество почти непрекъснато беше пиян и прекарваше по-голямата част от нощите си в оргии с куртизанки, послушници и кардинали.“ Вероятно и свещената колегия е била във възторг от избора си.