Лео Таксил
Свещеният вертеп (156)

Убийства, интриги и развлечения

След като получил короната си от ръцете на папата, Карл V, който се разпореждал на Апенинския полуостров като в завоювана страна, в знак на благодарност обещал на първосвещеника да възстанови властта на фамилията Медичи във Флоренция.

И ето, че Климент VII тръгнал срещу родния си град заедно с императорските войски, в чиято жестокост могъл да се убеди още когато бил в Рим.

Едва завършил една война, войнственият папа вече мечтаел за нова!

Но не само войнственият му нрав го подтиквал да покори Флоренция. Този маниак искал да унищожи републиканската власт в града и да го предостави на незаконния си син Александър Медичи, когото му дарила някаква слугиня от странноприемница. Както виждате, вкусът на светия отец не бил особено изтънчен!

Флорентинците били заварени неподготвени, но решили да се защищават, макар да разбирали, че само мъжеството им не е достатъчна преграда за огромната вражеска армия, настъпваща под знамето на Саваот! Те събрали десет хиляди души и потърсили помощта на Микеланджело, който бил прочут и като инженер^[1]; въпреки трагичната си обреченост простият народ проявявал горещ патриотизъм.

Падането на републиката се ускорило от тържественото обещание на папата да прости на своите съграждани всички обиди и загуби, които е понесъл през време на щурма, и да запази независимостта на града.

Но щом капитулацията била подписана и папските войски влезли във Флоренция, започнали убийства, погроми и грабежи.

Въпреки обещанието си Климент VII, верен на църковните традиции, веднага унищожил и последните остатъци от градското самоуправление, арестувал всичките си противници, конфискувал имуществото им и след като ги подложил на най-жестоки изтезания, заповядал да ги умъртвят.

Когато утолил жаждата си за мъст, Климент коронясал Александър Медичи и му дал титлата Флорентински херцог.

Този развратен и жесток херцог се обкръжил с наемни убийци и шпиони и хвърлил в ужас цяла Италия.

Карл V останал още известно време в Италия, като помагал на своя приятел да превие врата на васалите пред новия владетел, но много скоро му се наложило да прехвърли Алпите, защото в Германия назрявали нови събития.

По това време на Запад се засилили разногласията между различните реформаторски течения. Карл V решил, че раздорите ще го улеснят да възстанови религиозното единство, и свикал събор в Аугсбург. По настояване на Лутер протестантите били възглавявани от Меланхтон. Самият Лутер, като осъден от императора еретик, нямал право да присъства на събора. Когато съборът приключил своята работа, императорът стигнал до извода, че той е доказал несъвместимостта на двете християнски учения. Помнейки интимните си разговори с първосвещеника, императорът обнародвал указ, с който нареждал да се учреди навсякъде съдебна власт на епископите, да се въведе светото причастие, изповедта, кръщението, конфирмацията, опрощаването на греховете, почитането на светците — с една дума, да се възстанови целият ритуал на католическото богослужение. Настоял да се върнат на черквите и манастирите бившите им владения. Освен това той възродил безбрачието, като заповядал на свещениците да се разделят незабавно с жените и децата си; тези, които оказвали съпротива, били обречени на изгнание с конфискация на цялото им имущество.

Този акт на тиранина обявявал истинска война на реформаторите и бил чисто безумие. Разпоредбите на императора с подкрепата на Климент VII се изпълнявали безмилостно и за кратък срок взели многобройни жертви.

Императорският едикт, който приканвал към отмъщение, убийства и грабежи, хвърлил реформаторите в отчаяние. Те се сплотили под едно знаме, за да се борят срещу жестокия враг и да бранят непреклонно вярата си.

Скоро Карл V разбрал, че съпротивата от страна на германските князе-протестанти наврежда на кралския му престиж. Станало очевидно, че той направил погрешна стъпка, като се доверил сляпо на светия отец. Религиозните въпроси се измествали от политическите, все по-ясно проличавало влиянието на феодалните князе, които отказвали да подкрепят императора.

След като се сблъскал с една сила, с която не можел да не се съобразява, императорът започнал да обвинява за всичко папата. А светият отец с присъщото му самомнение упреквал императора в недалновидност и слабост. В края на краищата взаимните нападки довели до скъсване.

Междувременно Франциск I, който внимателно наблюдавал всички фази на този конфликт и се стремял по разни причини да се сближи с римската курия, помолил папата да даде племенницата си Екатерина Медичи за жена на неговия син Хенрих^[2], Орлеанския херцог.

Предложението на френския крал надминало всички честолюбиви очаквания на светия отец; бракът укрепвал съюза на папата с Франция и му гарантирал опора в борбата срещу Карл V.

Недоволен от сближаването на папата с Франциск I — негов стар съперник — и съзнавайки трудността на положението в което изпаднал, императорът отложил отмъстителните си планове и побързал да подобри отношенията си с германските протестантски князе. Той прогласил декрет, с който прекратявал всички религиозни процеси и давал на протестантите свобода на вероизповеданието до свикването на всеобщ събор.

Този тежък удар помрачил радостта на тщеславния папа. Той разбирал, че декретът на Карл го поставя пред алтернатива: или да признае самостоятелността на германските църкви, или, ако се откаже от съюза с Франция, да се покори на волята на събора, който единствен можел да въведе реформите и да настоява за тяхното изпълнение.

Но папата нямал много време за мислене: сватбата на френския дофин^[3] с Екатерина Медичи вече била насрочена. И папата прогонил печалните мисли и започнал да се готви за веселото пътешествие.

Годеницата била едва четиринадесетгодишна, но нейната порочност и извратеност били широко известни в Рим. По развратност тя можела да съперничи и с най-изпечените блудници.

Франциск I и Хенрих отишли с всичките си придворни в Марсилия, за да посрещнат папата и неговата племенница. Папата се позовал на неотложни работи, които не му позволявали да остане дълго във Франция, и настоял да се ускори бракосъчетанието. В действителност Климент VII познавал характера на племенницата си и не бил сигурен, че Екатерина няма да отблъсне със своето поведение и развратност младия дофин.

Брантом^[4], историк и колекционер на анекдоти, описва няколко пикантни епизода от престоя на Климент VII във Франция. Ще цитираме тук един от тях, който рисува нравите на онова време.

Няколко дами поискали от херцог Албани, висш сановник от папската курия, разрешение да не се въздържат от месо през време на постите. Херцогът се престорил, че не е разбрал добре молбата им, завел милите дами при негово светейшество и казал: „Пресвети отче, позволете ми да ви представя три млади дами, които молят да не бъдат лишавани от плътски сношения през великите пости.“

Климент VII веднага станал, целунал красавиците по бузките, засмял се и отговорил: „Вашата молба няма да допринесе много за спасението на душите ви, но все пак аз ви разрешавам да услаждате плътта си три пъти седмично — това е напълно достатъчно за такъв грях като любострастието.“

Дамите се изчервили и казали на негово светейшество, че желанието им се отнасяло само за месните блюда и нищо повече. Папата дълго се смял, а след това ги погалил и ги пуснал да си вървят.

В Марсилия Климент си прекарвал времето приятно и не се завърнал в Италия, докато не завършил преговорите с Франциск относно борбата срещу Реформацията. Той накарал френския крал да издаде заповед за възстановяването на инквизиторския съд за лутераните. Освен това съюзниците обмислили мерки за отслабване влиянието на Карл V. Най-сетне, след като получил множество разкошни подаръци и значителни суми за покриване разходите си по пътешествието, папата отпътувал за родината си, уверен, че френският крал ще преследва еретиците в своята страна.

Когато пристигнал в Рим, той почувствал мъчителни болки в стомаха и скоро умрял. Някои историци твърдят, че е бил отровен от кардиналите. Тая версия е съвсем правдоподобна.