Лео Таксил
Свещеният вертеп (151)

Пазар за индулгенции

Жестокостта, деспотизмът и развратният живот на Лъв X скоро предизвикали силно недоволство. То започнало да се проявява не само в Италия, но и във Франция, Испания, Англия, Германия и Швейцария.

Когато видял, че опозицията се разраства, папата не могъл да измисли нищо друго, освен да го удари на още по-голям разкош, като се стремял да засенчи всички останали владетели в Европа.

„Така ли било? — казвал той. — Те казват за мен, че съм славолюбив тиранин и деспот; че за мен изкуството е само оръдие на моето тщеславие. Прекрасно. В такъв случай аз ви обещавам, че ако господ ни продължи живота, ние ще се прославим по цял свят с великолепието на нашите празненства, с нашите пирове, които по изобилие и разкош ще затъмнят всичко досега.“

Но за това трябвали пари, много пари. А папата не можел всеки ден да продава червени шапки и да убива новите кардинали — работата щяла да свърши с това, че никой не би искал да се посвети на това поприще!

Тогава Лъв извадил на бял свят старата такса за престъпленията, съставена на времето от Йоан XXII, която отдавна се била покрила с прах в папските архиви. Той променил някои точки в нея, прибавил няколко нови и заповядал да я отпечатат в огромен брой екземпляри и да я разпространят по цяла Европа. Папата съобщавал на християните, че опрощава срещу пари дори такива грехове като изнасилване, прелюбодейство, кръвосмешение, содомия, скотоложство, убийство и т.н.

След това негово светейшество провъзгласил нов поход срещу турците. Но това било вече прекалено! И папските бирници се завърнали от всички страни с празни ръце.

За да изнамери средства, Лъв X взел извънредни мерки. Това било особено наложително, тъй като кредиторите започнали да го притесняват. По традиция той прибягвал до продажбата на индулгенции. От търговска гледна точка работата била организирана много майсторски. Във всяка провинция в черквите и манастирите се назначавали специални агенти за търговия с милостта на Христос. Там се продавали индулгенции в неограничен брой и за живи, и за мъртви. Освен това Лъв X мобилизирал цели пълчища доминиканци, които обикаляли градове и села и натрапвали на населението грамоти за опрощаване на греховете.

Ето текста на една от тях. Възпроизвеждаме я по автентични документи:

Да ви прости нашият бог Исус Христос, който умря на кръста за вашите грехове. С властта на Исус Христос, на блажените апостоли свети Петър и свети Павел и с властта на нашия свети отец аз ви освобождавам от всички църковни нарушения, които сте извършили; от всички грехове, простъпки и излишества както минали, така и бъдещи, колкото и големи да са те. Бъдете причастни към светите подвизи на нашата войнстваща църква. Приобщавам ви към светите тайнства, към чистотата на невинността, равна на чистотата на току-що кръстен младенец; и нека бъдат затворени за вас вратите на ада, и нека след смъртта ви се отворят пред нас вратите на райското блаженство. Амин.

Тази формула може да бъде наречена направо идиотска, но тя не е толкова неприлична, колкото формулата на един търговец на индулгенции, който действал в Саксония. Имаме предвид знаменития Йоан Тецел^[1]. За да привлече купувачи, този шарлатанин изреждал дълъг списък от грехове, завършващи със следните думи:

Да, братя мои, негово светейшество ме е облякъл с голяма власт, само една моя дума отваря небесните порти дори пред такива грешници, които са изпитвали въжделение да оплодят светата дева.

При Йоан Тецел отвсякъде се стичали тълпи купувачи. Той им продавал опрощение на греховете на различни цени, в зависимост от тяхната категория. Някои от тези индулгенции, наречени „лични“, давали право на собственика им да откупи деветдесет и девет пъти през годината греховете на десет души по негов избор.

Той продавал освен това правото за освобождаване от чистилището на толкова души, колкото пъти лицето посети черквата в продължение на двадесет и четири часа между първия и втория ден на август.

На най-достъпни цени Йоан Тецел скъсявал с четиридесет и осем хиляди години престоя в чистилището на богомолците, които посещавали черквата „Св. Себастиян“, и с четири хиляди години — на онези, които през определено време от годината отидат на поклонение в храмовете, посветени на божията майка.

И най-сетне — а това е наистина гениално хрумване! — Тецел продавал срещу солидна сума обещанието, че ще склони божията майка лично да се яви при добрия християнин, преди той да издъхне, за да отнесе душата му в приюта на блаженството.

За късо време Лъв X отново натрупал баснословни суми; а и неговите агенти изкарали добри пари, като търгували с индулгенции.

Най-много доходи носела булата, която разрешавала на разбойниците безнаказано да практикуват почтения си занаят при условие, че дават на папата известна част от заграбеното. А ако рицарите на широкия друм плащали редовно вноската, тогава им се разрешавали по-големи престъпления и им се давало пълно опрощение на греховете. Освен това индулгенцията им осигурявала безнаказаност на тоя свят и вечно блаженство в отвъдния.

Твърди се, че бандитите много точно спазвали задълженията си спрямо Лъв X. Споразуменията между папата и обирджиите им разрешавали да ограбват вдовици и сираци, да изнудват пари от беззащитни хора, да присвояват чуждо наследство, да фалшифицират документи и завещания и дори да грабят черкви и манастири.

Доминиканците кръстосвали Европа и ревностно изпълнявали мисията си: те убеждавали християните, че е по-добре да умрат от глад на тоя свят, отколкото да пропуснат случая да си купят блаженство в задгробния. Самите монаси си живеели райски: денем играели на зарове или на карти, а нощем вилнеели в кръчмите и публичните домове. Ето какво разказва един благочестив историк от онази епоха за монасите, които търгували с индулгенции:

Порадвайте се на тия крадци, изпратени от папата, вижте ги как смучат потта на бедния народ! Те скитат по планини и долини, като измъкват и последния грош на простите хора. За по-лесно те се уговарят със свещениците. „Я събери гъските си — казват те, — ще ги оскубем заедно и ще си разделим по равно перушината.“ И тия долни свещеници — развратници, пияници и търгаши — се сдушват с монасите и ограбват идиотите, които изпразват кесиите си, за да спасят своите души от чистилището… О господи, кой ще опише всички низости на доминиканците и тази безсрамна търговия с индулгенции!

Успехът окрилил монасите и свещениците — агентите на търговската фирма „Лъв X и сие“ (компанията се състояла от фаворитите, куртизанките и незаконните синове на негово светейшество). С всеки изминат ден агентите ставали все по-нагли, безсрамни и натрапчиви. Нямало защо папата да ги подканя. Приходите били пропорционални на броя на продадените от тях пергаментови хартийки. Европа се превърнала в гигантски пазар за индулгенции.

Не мислете, че успехът на търговията е бил свързан с благочестието на вярващите. Напротив, повечето купувачи гледали на индулгенцията като на разрешително да вършат безнаказано престъпления. Та нали в указа на Лъв X се казвало, че „на първосвещеника като заместник на свети Петър и Исус Христос е дадено неоспоримото право… да опрощава всяка вина и всеки грях — той опрощава вината чрез тайнството покаяние, а наказанието на земята замества с индулгенции“. Перспективата за безнаказаността и разюздаността на монасите, които търгували с индулгенции, повлияли върху морала на християните.