Лео Таксил
Свещеният вертеп (141)

Избирателна бъркотия

Избирането на приемника на Сикст IV е блестяща илюстрация на корупцията, която царяла в свещената колегия. Още на първото заседание на конклава кардиналът на „Св. Марко“ получил шестнадесет гласа. Не му достигали три, за да спечели купата, т.е. тиарата. Тогава един негов колега — кардиналът на „Св. Петър“ — предложил да му осигури тези три гласа срещу двореца на споменатия кардинал, който се намирал близо до замъка Сант Анджело.

Кардиналът на „Св. Марко“ сметнал, че колегата му иска прекалено много, и затова му предложил да си избере от неговите имоти нещо не толкова ценно. Но кардиналът на „Св. Петър“ не отстъпвал и искал само двореца. Сделката не станала и оскърбеният кардинал започнал да обмисля заедно с вицеканцлера как да накаже упорития кардинал на „Св. Марко“.

Посред нощ те събудили всички прелати и започнали да ги убеждават да гласуват за Чибо, Мелфския кардинал. Те предложили на кардинал Савели за неговия глас един замък и длъжността легат в Болоня, на кардинал Колона — замък и длъжността легат в папската църква, а освен това рента от двадесет и пет хиляди дуката и други привилегии, които щели да му носят още седем хиляди дуката.

С кардинал Орсини те се спазарили за един замък и титлата пазител на хазната на светия престол. На кардинал Мартинузино обещали замък и епископия в Авиньон. Сина на арагонския крал направили пълен собственик на град Понтекорво; Пармският кардинал бил купен срещу двореца „Св. Лаврентий“ заедно с всички негови доходи. На Миланския кардинал обещали сана архиепископ в Латеран и длъжността легат в Авиньон. А за себе си кардиналът на „Св. Петър“ оставил един огромен домен^[1] заедно с петте съседни имения и чин генералисимус на армията на светия престол.

Мелфският кардинал получил мнозинството от гласовете и бил избран под името Инокентий VIII^[2]. Неговият колега от катедралата „Св. Марко“ разбрал какви интриги са били насочени срещу него и се опитал да оспори правилността на изборите. Той обсипал с обиди членовете на свещената колегия и се позовал на това, че е недопустима толкова бърза промяна в гласуването: предната вечер той бил получил мнозинството от гласовете, а сутринта за него бил подаден само един глас — и то собственият му!

Кардиналите само се подсмивали. Те заявили, че през нощта светият дух е успял да ги просветли и сред смеха и шегите на цялото благочестиво събрание било утвърдено избирането на Инокентий.