Лео Таксил
Свещеният вертеп (136)

Режете глави, но си плащайте!

Потънал в разкош и разврат, разточителният Сикст IV внезапно открил, че апостолската хазна е празна. Няколко години вече от християнските народи не били събирани данъци за похода срещу турците. Този трик вече не въодушевявал никого: прекалено много били злоупотребявали с него папите и легионите от монаси, които кръстосвали цяла Европа. Обстоятелствата налагали незабавно да се изнамери нещо ново. Папата наредил да се събира от всички християни специален данък: християните трябвало да отделят за светия отец една тридесета от своите доходи. Евреите били още по-зле — от тях събирали една двадесета. Впрочем и тоя път им провървяло, тъй като на негово светейшество не му хрумнало да конфискува цялото им имущество.

С присъщото си усърдие монасите енергично изпълнили заповедта на папата и скоро подземията на Ватикана се препълнили със злато, събрано чрез безсрамно изнудване. Това се усладило на Сикст IV и той незабавно измислил нов трик. Той разпратил свои легати във всички християнски столици и ги задължил да събират злато, без да се спират пред изтезанията, бесилките, кладите и всички видове угодни на бога екзекуции. За испански легат той назначил Родриго Борджия, който по-късно, когато стане папа, ще се прослави като един от най-големите престъпници в човешката история.

В Мадрид на тази противна личност бил оказан тържествен прием. Лично кралят излязъл да го посрещне и го съпроводил до определения за него дворец. Борджия пристъпил към задълженията си с ентусиазъм. Дори духовенството не се спасило от контрибуция. Трябва да отбележим, че по онова време испанското духовенство било изключително покварено. Испанските свещенослужители не само нямали никаква представа за чест и съвест, но на всичко отгоре били и крайно невежи — в това отношение те надминавали дори италианските си братя. Те се занимавали предимно с лихварство. С една дума, войнството било напълно достойно за такъв неокачествим предводител като Борджия. Под неговото опитно ръководство инквизицията в Испания укрепнала още повече^[1].

Фанатичните католици се нахвърлили особено настървено върху евреите, които били натрупали значителни богатства. Алчното духовенство отдавна жадувало да сложи ръка на тяхното имущество. Най-сетне настъпил дългоочакваният момент. По онова време в Испания живеели около сто и петдесет хиляди еврейски семейства. Лицемерният крал, наречен Католика^[2], поверил на прочутия доминиканец Томас Торквемада^[3], „великия инквизитор“, мисията да покръсти нечестивците. Торквемада незабавно организирал кървава касапница, като обявил всички евреи извън закона. След издаването на този чудовищен едикт войниците от кралската армия и сеньорите само за една седмица избили над десет хиляди евреи. Както видът, на кръвта разярява биковете, така и това клане засилило беса на краля. Впрочем Торквемада не се нуждаел от подканване. Той и без неговите указания преследвал нещастните израилтяни с неумолима ярост. Мнозина от тях забягнали в други градове, но ръцете на инквизицията били дълги и тя настигала бегълците навсякъде, където и да се укриели; дори границите не били пречка за нея. Подвизите на Торквемада са достатъчно известни от учебниците по история. Ще отбележим само, че финансовите успехи от масовото унищожаване на евреите хвърлили Фердинанд Католика в такъв възторг, че той превърнал инквизицията в постоянно учреждение и създал специален съвет към инквизицията, начело на който естествено назначил Торквемада. Последният напълно бил заслужил толкова високата длъжност. Оттогава инквизицията в Испания заработила безспирно. Из цялото кралство никнели бесилки, пламнали клади и кръвта потекла под ударите на брадвата за слава на любвеобилния Христос.

Както е известно, инквизицията съществувала чак до XVIII век. Едва Великата френска революция я ликвидира!