Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Calotte et calotins, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 9гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy(2012 г.)

Издание:

Лео Таксил. Свещеният вертеп

Второ издание

Преводач: Борис Мисирков

Редактор: Димитър Попиванов

Художник: Петър Добрев

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев

Коректор: Ани Байкушева

Дадена за набор: м. ноември 1980 г.

Подписана за печат: м. април 1981 г.

Излязла от печат: м. май 1981 г.

Печатни коли: 34,50

Издателски коли: 31,72

Формат: 60/84/16

Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.

ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.

История

  1. —Добавяне

Светата година

Сега нека видим по какъв начин Бонифаций е струпал колосалното богатство, което френските войници открили след превземането на двореца. Хронистът Уолсингам[1], английски монах, твърди, че „всички крале, взети заедно, едва ли имат толкова злато и скъпоценни камъни, колкото бяха намерени в ковчежетата на папската съкровищница“.

Преди всичко Бонифаций получавал огромни доходи от данъците, събирани в цяла Европа, от ежегодните вноски на свещенослужителите, които получавали подаръци от поклонниците. Но папата постоянно воювал с различни монарси и парите все не му стигали. Трябва да признаем обаче, че Бонифаций бил същински гений в областта на църковното изнудвачество. Именно на него папството дължи установяването на юбилеите[2]. Бонифаций декретирал светата година да се празнува на всеки сто години (по-късно срокът бил намален на петдесет, а по времето на Павел II — на двадесет и пет години).

Всъщност юбилеят означавал най-обикновено поклонение пред гробницата на апостол Петър. Поклонникът оставял своя дар до ковчега и получавал тесте скъпоценни индулгенции. Както виждате, хрумването на Бонифаций VIII е гениално по своята простота. Първият юбилей бил отпразнуван през последната година на тринадесетия век (1300). Следващият можел да се състои едва след едно столетие. И много фанатици при мисълта, че не ще могат да отпразнуват юбилея през 1400 година, не пожелали да се лишат от участие в тържеството. Вероятно с това се обяснява гигантският успех на първия юбилей, който надминал очакванията на папата. Флорентинският хронист Вилани[3] твърди, че за първия юбилей в Рим дошли над двеста хиляди поклонници. „Аз живеех в този град — разказва той, — когато вярващите започнаха да се стичат в Рим на огромни тълпи. Те идваха от четирите краища на света по старите римски пътища и това приличаше на преселение на народите. Двама духовници денонощно събираха с лопати доброволните дарения от гробницата на свети Петър. Юбилеят фантастично обогати Бонифаций, а и римляните направиха добри пари, като продаваха скъпо и прескъпо различни стоки на наивниците, дошли в Рим да получат прошка за греховете си и да си изпразнят кесиите.“

Бележки

[1] Томас Уолсингам — управител на ръкописната работилница към Сент Олбанския манастир (близо до Лондон), автор на „Английска история“ (умрял към 1422 г.).

[2] Юбилейни години — официално установени от 1300 г. столетни юбилеи на църквата. В 1343 г. Климент VI съкратил юбилейните срокове на 50 години, в 1389 г. Урбан VI — на 33 години (срокът на земния живот на Христос), а в 1470 г. Павел II — на 25 години (това положение се е запазило до днес).

[3] Джовани Вилани — италиански хронист (1276–1348 г.), автор на труд по история на Флоренция.