Лео Таксил
Свещеният вертеп (110)

Гибелта на Арнолд Брешиянски

Докато се развивали тези събития, Фридрих Барбароса^[1], който в 1152 година, през понтификата на Евгений III, заел императорския престол, обсадил италианските градове, които отказали да признаят неговата власт. Изплашеният Адриан побързал да изпрати в Тоскана трима кардинали, за да уговорят с Фридрих Барбароса неговото коронясване.

Фридрих Барбароса бил поласкан от вниманието на папата и не намерил по-добър начин да изрази благодарността си, освен да предаде на Адриан IV Арнолд Брешиянски, който имал непредпазливостта да потърси закрилата на императора. Кардиналите с голяма радост приели подаръка на Фридрих и се завърнали в Рим заедно с окования във вериги пленник.

По думите на някои историци римляните се втурнали към Леоновия град с надеждата да освободят своя вожд; кръвопролитният бой, който траял цял ден, не дал никакъв резултат.

Колкото либерален бил Арнолд спрямо своите противници, толкова свирепи се показали служителите на църквата, когато видели врага в ръцете си. Арнолд Брешиянски бил осъден на смърт, а прахът му бил хвърлен в Тибър от страх да не би „останките му да станат обект на поклонение за безразсъдния прост народ“.

Папите умеят да отмъщават на враговете си.

Двамата големи съперници — папството и империята — отново се сблъскали в лицето на двама властолюбиви владетели. Всеки от тях смятал властта си за установена от бога. Още при първата им среща Фридрих, както пишат историците, отказал да води за юздата коня на папата, както изисквали традициите на онова време, и оскърбеният Адриан не разрешил на краля да целуне пантофа му. Целият ден отишъл в преговори, за да станат високомерните повелители по-отстъпчиви.

Съгласието между папата и императора е възможно, когато те трябва да се поддържат взаимно срещу своите народи. Обикновено това съгласие води до нетрайно примирие.

След известно време Адриан IV изпратил свои легати при Фридрих с молба да освободи от данъци и повинности владенията на апостола; да смята италианските епископи за поданици, а не за васали, т.е. да ги освободи от клетвата за вярност към сеньора; да върне на папския престол владенията на графиня Матилда и най-сетне папата искал за себе си пълен суверенитет в Рим. Споразумение не било постигнато; започнала война, която траяла повече от двадесет години и завършила с поражение на императора (по времето на папа Александър III^[2]).