Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Calotte et calotins, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 9гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy(2012 г.)

Издание:

Лео Таксил. Свещеният вертеп

Второ издание

Преводач: Борис Мисирков

Редактор: Димитър Попиванов

Художник: Петър Добрев

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев

Коректор: Ани Байкушева

Дадена за набор: м. ноември 1980 г.

Подписана за печат: м. април 1981 г.

Излязла от печат: м. май 1981 г.

Печатни коли: 34,50

Издателски коли: 31,72

Формат: 60/84/16

Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.

ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.

История

  1. —Добавяне

Главната квартира на католическото войнство в опасност

След трагичната смърт на Луций II народът искал да избере първосвещеник, който съчувства на революционните идеи. Кардиналите били на друго мнение. Те се събрали тайно и единодушно избрали за папа един монах — абата на манастира „Св. Анастасий“. Когато научил за тайното съвещание на конклава, сенатът заявил на кардиналите, че новоизбраният папа трябва да приеме новата конституция и да се подчини на нейните закони. Кардиналите поискали един ден, за да размислят, и сенатът се съгласил. През нощта кардиналите избягали заедно със своя папа Евгений III[1] от Рим и заели крепостта Монтичели.

След като приел първосвещеническия сан в манастира „Фарса“, Евгений III се явил в Рим с твърдото решение да сломи римляните, които били дръзнали да поставят някакви си закони по-горе от волята на първосвещеника.

По призива на Арнолд Брешиянски римските граждани грабнали оръжието и нападнали Латеранския дворец. Светият отец се преоблякъл като странстващ богомолец и избягал от резиденцията си. Тогава народът си излял гнева върху защитниците на папата. Дворците на кардиналите, епископите и аристократите, които поддържали идеята за абсолютната власт на папата, били ограбени, опожарени или разрушени. След това тълпата се насочила към катедралата „Св. Петър“, където обикновено поклонниците оставяли своите дарове за папата, и започнала да ги разпределя между най-бедните жители на Рим. Станало кърваво сбиване — в действие били пуснати копия и тояги; свещениците се опитали да окажат съпротива, като се позовавали несъмнено на християнското милосърдие. Тази съпротива им струвала скъпо — те били безмилостно избити. Евгений III загубил всяка надежда да се завърне в резиденцията си. Наложило му се да избяга от Рим. Той се върнал във Вечния град едва след три години. Докато траяло неговото скитничество, Рим се управлявал от Арнолд Брешиянски.

Бележки

[1] Евгений III — папа (1145–1153 г.).