Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy(2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- —Добавяне
Главната квартира на католическото войнство в опасност
След трагичната смърт на Луций II народът искал да избере първосвещеник, който съчувства на революционните идеи. Кардиналите били на друго мнение. Те се събрали тайно и единодушно избрали за папа един монах — абата на манастира „Св. Анастасий“. Когато научил за тайното съвещание на конклава, сенатът заявил на кардиналите, че новоизбраният папа трябва да приеме новата конституция и да се подчини на нейните закони. Кардиналите поискали един ден, за да размислят, и сенатът се съгласил. През нощта кардиналите избягали заедно със своя папа Евгений III[1] от Рим и заели крепостта Монтичели.
След като приел първосвещеническия сан в манастира „Фарса“, Евгений III се явил в Рим с твърдото решение да сломи римляните, които били дръзнали да поставят някакви си закони по-горе от волята на първосвещеника.
По призива на Арнолд Брешиянски римските граждани грабнали оръжието и нападнали Латеранския дворец. Светият отец се преоблякъл като странстващ богомолец и избягал от резиденцията си. Тогава народът си излял гнева върху защитниците на папата. Дворците на кардиналите, епископите и аристократите, които поддържали идеята за абсолютната власт на папата, били ограбени, опожарени или разрушени. След това тълпата се насочила към катедралата „Св. Петър“, където обикновено поклонниците оставяли своите дарове за папата, и започнала да ги разпределя между най-бедните жители на Рим. Станало кърваво сбиване — в действие били пуснати копия и тояги; свещениците се опитали да окажат съпротива, като се позовавали несъмнено на християнското милосърдие. Тази съпротива им струвала скъпо — те били безмилостно избити. Евгений III загубил всяка надежда да се завърне в резиденцията си. Наложило му се да избяга от Рим. Той се върнал във Вечния град едва след три години. Докато траяло неговото скитничество, Рим се управлявал от Арнолд Брешиянски.