Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Calotte et calotins, 1882 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Борис Мисирков, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разни
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy(2012 г.)
Издание:
Лео Таксил. Свещеният вертеп
Второ издание
Преводач: Борис Мисирков
Редактор: Димитър Попиванов
Художник: Петър Добрев
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактори: Станка Милчева и Васил Ставрев
Коректор: Ани Байкушева
Дадена за набор: м. ноември 1980 г.
Подписана за печат: м. април 1981 г.
Излязла от печат: м. май 1981 г.
Печатни коли: 34,50
Издателски коли: 31,72
Формат: 60/84/16
Издателство на Отечествения Фронт — София, 1981 г.
ДП „Тодор Димитров“ — София, 1981 г.
История
- —Добавяне
Светите развратници
Клерикалите[1] заявяват, че всеки свободомислещ човек бил подлец. Но ние, по-толерантните хора, не си позволяваме да твърдим, че всички свещенослужители са мерзавци. Напротив, ние сме готви дори да признаем, че и между тях се намират твърде почтени хора.
Но… но… и още веднъж но!…
Както сами разбирате, едва ли е възможно да се изброят всички не дотам почтени хора — списъкът ще стане прекалено дълъг. Затова ще направим следния опит: нека самата история ни поведе по стъпките на свещенослужителите, които са се прославили със своите пороци. Опитът ще бъде интересен и поучителен.
Ако кажеш на някой фарисей, че еди-кой си представител на неговата каста е истински развратник, той ще се прекръсти и най-често ще отговори:
— Уви! Но нали и между дванайсетте апостоли[2] се намери един Юда?!
Очевидно това означава:
— Съгласен съм, и между нас се срещат подлеци, но признайте все пак, че това е рядко, много рядко…
Какво пък, нека се обърнем към историята и се опитаме да докажем, че негодниците не са чак толкова голяма рядкост между свещенослужителите, докато честните хора, напротив, блестят сред тях като бисери в купчина тор. Бисерите, естествено, заслужават слава и чест, а на тора мястото му е на бунището!