Елоиза Джеймс
Целувка в полунощ (6)

Глава 5

Когато Кейт се скри в стаята си няколко часа по-късно, вече се чувстваше изтощена. Беше станала в пет сутринта, за да се погрижи за счетоводните сметки, а в осем вече беше на седлото. Като се прибави и емоционалния удар от очарователните разкрития през деня… По време на вечерята Мариана се държа рязко дори с виконта, а Виктория през цялото време тихо хлипаше.

А сега „плъховете“ я чакаха, насядали в малък полукръг.

Нямаше по-модерен аксесоар от малкото кученце, затова Виктория и Мариана, според които двадесет и три рокли бяха по-добре от една, взеха не едно кученце, а три.

Три малки, джафкащи, копринени малтийски болонки.

Бяха абсурдно дребни, по-дребни дори от повечето котки. И притежаваха някаква елегантна спретнатост, която тя намираше за обидна. Ако някога си вземеше куче, искаше то да бъде с клепнали уши и ухилена физиономия, и да тича, за да я поздрави, когато спира пред къщите сред земите на Мариана. Искаше куче, което лае, а не джафка.

Макар в момента те да не издаваха и звук. Когато влезе в малката стая, кучетата се изправиха едно след друго и наобиколиха глезените й в облак от космати размахващи се опашки и топли телца. Вероятно бяха самотни. Преди ухапването винаги се навъртаха около Виктория. Може би бяха гладни. Или по-лошо, може да се нуждаеха от посещение в градината. Само ако имаше звънец в стаята си… но хората в нейното положение нямаха нужда да викат прислугата.

— Предполагам — каза тя бавно, мислейки за стълбите и болките в краката си, — че трябва да ви изведа навън — всъщност би трябвало да е благодарна, че не бяха уринирали в спалнята й. Стаята бе толкова малка, а единственият прозорец — толкова нависоко, че миризмата би се задържала за месец, че и повече.

Отне й няколко минути да разбере как да прикрепи въжетата за инкрустираните със скъпоценни камъни каишки, а факта, че кучетата започнаха да джафкат, да скачат и да се опитват да й близнат лицето, не помогна.

Кейт бавно заслиза по задното стълбище, последвана от звука на драскащите им малки лапички. Беше толкова уморена, че дори не можеше да си спомни имената им, макар да предполагаше, че звучаха по един и същи начин, може би нещо като Фейри и Флауър.

— Какво ядат? — попита тя Черидери след няколко минути. Той беше достатъчно добър да я съпроводи до зеленчуковата градина и да й покаже мястото, предназначено за използване от кучетата.

— Изпратих Ричард до вашата стая преди около час. Той ги храни и ги извежда на разходка. Признавам, че не харесвам тези кучета, но иначе не са лоши създания — отвърна икономът, докато ги гледаше. — Вината съвсем не е тяхна.

Кучетата се бяха скупчили едно върху друго в кълбо от пухкави опашки и остри носове.

— Цезар не е имал намерение да ухапе госпожица Виктория — продължи той. — Не е нужно да се тревожите, че ще ви се случи нещо подобно.

— Цезар? Мислех, че всички са с имена на цветя.

— Това е част от проблема — каза Черидери. — Госпожица Виктория никога не е съвсем сигурна какви имена да им избере. Променя ги всяка седмица. Първоначално бяха Фердинанд, Фелисити и Фредерик. Понастоящем са Коко, Цезар и Честър. Преди това бяха Мопси, Мария и нещо друго. Водачът… виждате ли, едното е малко по-голямо от останалите? Този е Цезар. Другите две са Коко и Честър, макар Честър никога да не се научи да отговаря на друго име, освен на Фредерик или Фреди.

— Защо Цезар е ухапал Виктория? Така и не попитах.

— Тя го хранеше от устата си.

— Какво?

— Държеше парче месо между устните си и го насърчаваше да го вземе от нея. Глупава работа, да заставаш между куче и месото му.

Кейт потрепери.

— Това е отвратително.

— Принцеса Шарлот е тренирала кучетата си да правят същото — обясни Черидери. — Тя има вина за много неща.

— А как да ги държа тихи през нощта? — попита Кейт, мечтаейки за леглото си.

— Просто се отнасяйте с тях като с кучета. С уважение, но и твърдост. Госпожица Виктория направи грешката да ги глези като бебета, а после се дразнеше всеки път, когато не се държаха добре и ги отпращаше долу в кухнята. Затова те така и не се научиха. Ще ви дам малка торбичка с остатъци от сирене. Давайте им по парченце всеки път, когато направят нещо правилно и всичко ще бъде наред.

Щом се върна в стаята си, Кейт откри, че кучетата си имат своя индивидуалност. Цезар беше удивително неинтелигентен. Изглежда вярваше, че е много едър — обикаляше и скачаше, и заплашваше да нападне всеки, който влезеше в стаята. Всъщност той й напомняше на имперски генерал. Името му отиваше.

Фредерик беше самотен, или поне такова заключение си направи тя, когато скочи върху леглото, близна коляното й и диво размаха опашка. После й отправи драматично трогателен поглед, последван от бързо преобръщане по гръб с крака във въздуха. Накратко, той беше глупчо и името Фреди му подхождаше повече от Фредерик.

Коко показваше всички признаци на забележително суетно същество. Виктория беше залепила малки блестящи камъчета по козината на врата й и вместо да опита да ги махне, както би направил всеки себеуважаващ се помияр, Коко седеше с идеално събрани лапи и нос, вирнат във въздуха. Не показа никакво желание да се приближи до леглото на Кейт, а се настани елегантно върху една кадифена възглавница, появила се на пода в стаята заедно с купичка вода.

Кейт издърпа Фреди от леглото си и го пусна на пода, но той отново скочи горе. А тя бе уморена до мозъка на костите си, за да направи нещо по въпроса.

Така че се отпусна за миг, докато мислеше за баща си и слаб гняв премина през тялото й. Как бе могъл да направи това? Трябва да е обичал Мариана, в противен случай защо щеше да се ожени за любовницата си?

Добре че така и не направи дебют. Общо взето знаеше малко за изисканото общество, но беше сигурна, че никой не би се сприятелил с млада дама, чиято мащеха е жена с лоша репутация, дори при положение, че Мариана се беше омъжила за покровителя си.

И все пак Мариана и Виктория просто отидоха в Лондон, отвориха градската къща на баща й и превърнаха Виктория в красива млада наследница.

Има някаква поука в това, помисли си тя сънливо.