Елоиза Джеймс
Целувка в полунощ (42)

Глава 41

Четири години по-късно

 

Беше петата година от разкопките на Картаген. Въпреки че професор Бигитстиф претендираше, че е открил доказателство за града на Дайдо поне три пъти месечно, до момента нямаше твърдо доказателство за това.

Бигитстиф не се предаваше. Беше решен да открие доказателство и провалът само затвърждаваше решимостта му.

— Сякаш очаква някой ден да намери голяма табела — простена Гейбриъл, докато лежеше по гръб, поставил ръце под главата си. — С надпис Дайдо спа тук.

Съпругата му измърмори нещо утешително. Унасяше се в следобедна дрямка.

От гледна точка на Гейбриъл, по-важно от провалите на Бигитстиф бе, че разкопките старателно разкриваха забележителни факти за жителите на древен Картаген, за всичко от тоалетните им принадлежности до погребалните им практики, от годежните подаръци до празненствата за рождени дни.

Макар двамата с Кейт да присъстваха лично на разкопките само четири или пет месеца всяка година през зимата, методите му бяха надделели. И въпреки че Бигитстиф бе спорил с него първоначално, всепоглъщащият успех на книгата му и сред учените, и сред обикновените хора, бе превърнал археологическите техники на Гейбриъл в правила. И така, разкопките на Картаген продължаваха с ревностна предпазливост и пълно внимание към всеки научен въпрос.

Но в момента не се случваше нищо. Беше гореща и мързелива част от следобеда, когато всеки разумен човек лежеше под навес, отпиваше студена напитка и си вееше.

Не всеки в Картаген беше разумен, както стана ясно от бързото топуркате на крака около купчината отломки, чакащи на слънцето да бъдат каталогизирани.

— О, Исусе — простена Гейбриъл. — Той пак е там. Бавачката трябва да го е изтървала.

— Направи нещо — измърмори Кейт. — Не мога да помръдна.

— Недей да мърдаш — каза той, целувайки тила й. — Лежи си тук и остави това момиченце да стане дебело и щастливо.

— На малката Мери й е горещо — промълви тя, галейки закръгления си корем. Не беше оплакване, след като Кейт бе открила, че предпочита много повече слънчевата топлина на Тунис, отколкото студа на английската зима.

— Ще бъдем обратно в Англия след няколко месеца и ще ми казваш колко е студен замъкът — той още веднъж я целуна. — Сигурен съм, че се нуждаеш от масаж… — леко я захапа по гладката част на врата й, а после я успокои с целувка.

Каквото и да бе имала намерение да отговори Кейт, то остана изгубено, когато малка фигура нахлу в палатката, размахала отломка.

— Намерих нещо прекрасно, тате! Виж какво открих!

Един много малък принц на име Джонас се втурна напред, последван от малко джафкащо куче и сложи счупеното керамично парче в дланта на Гейбриъл. Беше кръстен на любимия си чичо, господин Джонас Беруик.

— Виж, тате — извика той. — Птица е. Открих птица! — дебеличкият му пръст проследи една извивка, която можеше да е крило, вдлъбнатина, приличаща на око и цепнатина, която изглеждаше като човка.

— Това е невероятно — бавно каза Гейбриъл.

Нещо в гласа му накара Кейт да вдигне глава.

Без да говори, но с много сериозно изражение, той й подаде птицата. И, също като Гейбриъл, очите й не се приковаха към човката, а към древните гръцки букви.

Тя се зачуди за миг. Беше прекарала последните няколко години в поглъщане на езици и книги, до които никога не бе имала достъп като по-млада, но знанията й за гръцката азбука все още бяха несигурни.

— О, боже мой — прошепна Кейт. — Пише Дайдо!

Гейбриъл избухна в смях.

— Какво има, тате? — извика Джонас, подскачайки на един крак. — Защо се смееш? Видя ли колко съм добър на един крак?

— Ти си точно като Бигитстиф! — сподавено се засмя Гейбриъл.

— Пише Дайдо — запротестира Кейт, отново легна и задържа отломката вдигната към светлината, така че да може да вижда по-добре. — Наистина има крило, скъпи.

— Това не е крило — неодобрително каза Джонас. — Това е дупето на птицата. Виж, нарисувано е как ака, точно тук — той посочи малък знак в края на О-то на Дайдо.

— А това — намеси се Гейбриъл — е алфа, а не омега, както ти предположи, скъпа. Акото на Джонас е завъртулката, която превръща алфата в омега.

— Е, какво значи думата, тогава? — попита сънено Кейт.

— Предполагам, че върху отломката е половината от думата didascalos — каза Гейбриъл, — която означава ученик или питомец. Което е интересно само по себе си, като се има предвид спекулациите за това дали е имало организирано училище по тези земи.

— Това е птица — настоя неодобрително Джонас и си върна отломката.

— Пусни птицата да полети навън и открий бавачката — каза Гейбриъл, побутвайки го леко. — Мама се нуждае от дрямка. Вземи Фреди с теб.

Като се изключи факта, че изглежда не можеше да стои настрани от купчина с отломки, когато я видеше, Джонас бе доста добре възпитано момче, така че се затътри навън, напускайки сумрачната палатка, с един любовно настроен принц и сънливата му принцеса.

Която откри, че е изкушена… и се събуди.