Елоиза Джеймс
Целувка в полунощ (38)

Глава 37

Кейт остави Виктория в стаята й, за да започне дългия процес на обличането за бала и когато влезе в покоите си завари вътре Хенри. Тя хвърли един поглед към кръстницата си и устната й потрепери. Хенри се втурна към нея с разтворени обятия.

Заплака още преди старата дама дори да я достигне. Кръстницата й я придърпа на канапето, накара я да седне с нея и я залюля до рамото си, изричайки неща, които Кейт не можа да чуе. Плака, докато дробовете й започнаха да горят от болка и стомахът й не се сви на топка.

Най-накрая вдигна глава.

— Само не ми казвай да спра да го обичам — изрече тя, задавяйки се с думите. — Не бих могла да спра да дишам, не бих могла да спра да го обичам… — гласът й премина в хлип.

— Няма — увери я Хенри. Тя нежно бутна Кейт назад, така че да легне. — Обаче ще ти кажа да спреш да плачеш. Ще ти стане лошо — тя се изправи, отиде до умивалника и се върна със студена, влажна кърпа. — Сложи това върху очите си.

Кейт легна там с мократа кърпа, чувствайки паренето на подутите си очи, болката в гърдите от яростните хлипове и утехата от пръстите на Хенри, преплетени в нейните.

— Няма да ти кажа да спреш да го обичаш — повтори Хенри накрая, — защото знам, че не е възможно.

— Баща ми…

— Плаках цяла седмица, когато чух, че е умрял. Плаках по време на брачната му нощ. Плаках, когато майка ти умря, защото знаех, че него ще го боли — последва кратка пауза. — А аз никога не плача — добави тя.

Кейт се засмя през сълзи.

— Аз също. Никога.

Пръстите на Хенри се стегнаха около нейните.

— Толкова съжалявам, Кейт. Толкова съжалявам. Всичко, което мога да ти кажа, е, че животът може да бъде изпълнен с радост, дори ако един от хората, които обичаш не е до теб. Защото ще има и други. Знам, че не ти се струва така, но е вярно. Ще се омъжиш…

— Това е най-лошото — избухна Кейт. — Как сега ще се омъжа, за когото и да било? Сега, когато знам… знам… — тя замлъкна, без да може да изрази с думи какво бе усещането да се сгуши в ръцете на Гейбриъл, да се смее с него, да се отпусне до него, да прави любов с него. — Не бих могла — каза тя равно. Мирисът му беше запечатан в кожата й, както и начинът, по който той се разтрепери, когато тя го докосна, начинът, по който лицето му стана диво и изпълнено с нужда.

— Знам — изрече Хенри. — Знам — тя се изправи. — Ще сменя кърпата. Очите ти изглеждат като стафиди напоени в бренди.

— Очарователно — отвърна Кейт и дрезгаво се засмя.

— Любовта е грозна работа — съобщи Хенри и издърпа кърпата, слагайки друга студена на нейно място. Беше малко прекалено мокра и капка студена вода се търкулна надолу по бузата на Кейт. Тя се пресегна, за да я избърше, но Хенри го стори вместо нея. — Грозна, грозна, грозна.

— Мразя я — каза Кейт убедено.

— Е, аз не. Защото е по-добре да живееш все едно си пламък, Кейт, да познаваш един мъж и да го обичаш, дори ако той не може да бъде твой, отколкото въобще да не обичаш.

— За мен няма да има никой друг — изрече го с тихата убеденост, че говори истината.

— Мислиш ли, че смятах баща ти за идеален?

Кейт задавено си изкикоти.

— Съмнявам се.

— Не беше такъв — заяви Хенри.

Кейт почти махна кърпата, за да види лицето й, но в този миг чу кръстницата си да става и да се отправя към отсрещната страна на стаята.

— Не беше идеален — повтори тя. — Той беше глупак, който вярваше, че парите са по-важни от любовта и че ние двамата никога няма да бъдем щастливи заедно, защото не може да ми осигури живота, от който чувства, че имам нужда.

— Глупав задник — измърмори Кейт.

— Може би — съгласи се тя. — Наистина харесвам да съм добре нахранена — в гласа й имаше смях. Кърпата изчезна от очите на Кейт и Хенри я погледна отгоре. — Много по-добре — каза със задоволство. — Ще ти донеса още една.

Кейт я чу как отново се отдалечава. А после, през плискането на вода, я попита:

— Как изглежда тя, Хенри?

— Малката рускиня ли имаш предвид?

— Невестата на Гейбриъл — каза Кейт. — Каква е тя?

Хенри махна кърпата и постави нова на нейно място.

— Тя не е теб. Никога няма да бъде теб.

— Да, но…

— Не е важно — заяви Хенри. — Майка ти беше твоята майка. Тя обичаше баща ти и аз бях доволна от това. Но не мислех за тях двамата заедно, защото не би ми помогнало.

— Предполагам, че не — каза Кейт.

— Можеш да се принудиш да спреш да мислиш за него — заповяда кръстницата й.

Кейт опита да си представи един свят без Гейбриъл.

— Започваш от тази вечер. — Хенри отново издърпа кърпата. Кейт отвори очи. — Много добре — каза тя, сякаш проверяваше напредъка на печенето на хляб. — Ще бъдеш съвсем добре след час-два.

— Не мисля, че искам да отида на бала тази вечер — прошепна й. — Просто не съм достатъчно силна. Той ни заведе — Виктория и мен — заведе ни в градината зад параклиса и гласът му… звучеше сякаш едва ме познава.

— Да не си посмяла да започнеш отново да плачеш — прекъсна я Хенри.

Кейт преглътна.

— Ще отидеш на бала тази вечер. Ще изглеждаш по-красива, отколкото някога си изглеждала през живота си — защото аз ще те облека. Ще дадеш на този принц един последен шанс да бъде мъж.

— Да бъде мъж — повтори Кейт. — Той е мъж.

През ума й премина образът на Гейбриъл — застанал гол пред нея, с учестено повдигащи се гърди и гладен поглед.

— Баща ти не можеше да си представи живота по друг начин, освен по този, който го бяха научили. От раждането са му казвали, че понеже е по-малкия син, трябва да се ожени за богата жена. Твоят принц е бил учен, че трябва да се ожени за жената, която брат му избере.

— Той има да издържа замък — възрази Кейт.

— Това му го признавам — каза Хенри. — Той има много повече отговорности, отколкото имаше баща ти и те са истински. Чичо му е побъркан, а онези застаряващи принцеси не могат да започнат да плетат дантели, за да спечелят пари.

— Той няма избор — промълви Кейт и въздъхна.

— Избор винаги има. И тази вечер ние ще направим този избор да изглежда кристално, абсолютно ясен.

Кейт седна. Чувстваше се пречистена, сякаш онези сълзи бяха отмили част от мъката.

— Той няма да наруши обещанието си да се омъжи за Татяна.

— В такъв случай, ще знаеш със сигурност, че е глупак — каза Хенри. — Трябва да призная, че познанието за характера на баща ти ми беше от голяма помощ в моментите, в които ми липсваше. Ако Гейбриъл няма характера, за да те вземе, Кейт, тогава не те заслужава.

— Иска ми се да можеш просто да му кажеш това — изрече Кейт и стана. — Би направило всичко толкова просто.

Кръстницата й се усмихна иронично.

— То е просто. Ти ще си на бала, както и Татяна. И ето го — животът му прострян пред него. Може да избира.

— Имала ли си подобна нощ? — попита тя, отправяйки се до тоалетната масичка. Общо взето очите й не изглеждаха ужасно, макар да бе много пребледняла.

— Годежният бал на баща ти.

Кейт се обърна.

— Съвсем същият повод?

— Съвсем същият. Носех копринена рокля на жълто райе, украсена с волани и копринени пискюли. Полите ми бяха толкова широки, че едва можех да мина през вратата. Бях оцветила устните си, което бе много по-скандално в онези дни, отколкото е в момента.

— Сигурно си била красива — каза Кейт.

Дори сега, Хенри беше изключително чувствена.

— Бях — отвърна тя. — Може да не ти хареса това, скъпа, но въпреки всичко ще го кажа. Майка ти беше много крехка, като лале, което е било оставено без вода. Прекара по-голямата част от нощта облегната на една стена в балната зала.

— Моля те, не я мрази — започна Кейт.

— О, не я мразех — увери я кръстницата й. — Всеки можеше да види, че бе прекрасен човек, без никакъв късмет, що се отнася до здравето й. Копнееше да стане и да танцува.

Устата на Кейт потрепери.

— Бедната мама — каза тя. — Вечно искаше да има енергията да се изправи, но ако опиташе, накрая отново бе в леглото за дни.

— Мога да си представя — кимна Хенри.

— Баща ми танцува ли с теб?

— Не.

— И все пак си била там.

— Бях най-красивата жена в Лондон онази вечер — равно отвърна Хенри. — Получих четири предложения за брак на следващата седмица и избрах първия си съпруг от тази група. И не погледнах назад.

— Аз…

— Ти ще сториш същото, ако се стигне до там — нареди тя, стрелкайки Кейт с очи. — Искрено се надявам, че принцът има повече характер, отколкото баща ти, но ако няма, ще напуснеш този замък с високо вдигната глава.

Кейт кимна.

— А сега — каза Хенри, — трябва да започнем да се обличаме. Къде е тази твоя прислужница? — тя дръпна звънеца.

Розали се втурна в стаята няколко минути по-късно.

— О, госпожице, толкова закъсняваме! — видя Хенри и направи реверанс. — Извинете ме, милейди.

— Наистина закъсняваме и вината е моя — каза Хенри с усмивка. — Сигурна съм, че моята прислужница Парсънс се тресе от гняв. Може ли да видя какво си приготвила да облече кръщелницата ми тази вечер?

Розали покорно се затътри към шкафа и се върна с бледожълта бална рокля, почтително положена върху протегнатите й ръце.

— Поръбена е със златна нишка — обясни тя, — а има и жълта перука, която си отива с нея съвършено. И диаманти…

— Не — каза Хенри. — Тази няма да стане. Ще изглежда като болна от жълтеница. Донесла ли си други бални рокли?

— Ами да — потвърди Розали стреснато. — Но не…

— Нека ги видим.

— Има още две — прислужницата изтича обратно до шкафа. — Можех да избера само три от гардероба на госпожица Виктория. Всяка от тях върви със собствен пътнически сандък, разбира се.

— Разбира се — увери я Хенри.

— Ето тази от копринен жакард — каза Розали и се обърна. — И перуката — тя кимна към една перука с отчетлив нюанс на жлъчка.

Но Хенри вече клатеше глава.

— Зеленото ще контрастира ужасно с косата ти — обясни на Кейт. — Господарката ти няма да носи перука тази вечер — инструктира тя Розали.

— Без перука? Разбира се, няма нужда да нося перука — каза Кейт с облекчение. — Виктория е тук, така че мога да бъда себе си.

— Тя трябва да носи перука — изрече Хенри със задоволство. — Можеш да изпратиш тази зелена перука обратно до стаята на Виктория, защото не искам да виждам това на главата ти, докато съм жива.

— Последната рокля — каза Розали с надежда. В ръцете й имаше великолепна кремава тафта с фигури в деликатно бледосиньо.

— Съвършено — изрече Хенри в същия миг, в който Кейт възкликна: „Красива е!“.

— Ако не се върна в покоите си, Парсънс ще получи апоплектичен удар — каза Хенри. — Така, Кейт — без перука и подреди косата си много изчистено, разбра ли? Ще изпратя Парсънс да изрисува лицето ти.

— Да ми изрисува лицето? — повтори Кейт леко уплашена. — Не съм сигурна…

— Парсънс е брилянтна артистка — прекъсна я тя. — Няма да се познаеш. Сега побързай, скъпа. Искаме да се появим грандиозно, не да влезем, след като всички са си легнали.

Кейт кимна и се втурна през стаята, за да прегърне бързо Хенри.

— Благодаря ти — прошепна тя.

Хенри й се усмихна странно.

— Гледам те и мога от сърце да призная, че баща ти не е бил такъв глупак, все пак.

След като Кейт изпи една възстановителна чаша чай и излезе от ваната, се почувства доста спокойна и почти щастлива. Тази нощ щеше да реши остатъка от живота й. Това бе странна и интересна мисъл.

Прокара пръсти през косата си. Беше разрошена и с изрусени кичури от цялото това яздене на слънце.

— Е, какво можем да сторим с това, Розали?

— Мога да ви направя къдрици, вдигнати на върха на главата — предложи прислужницата. — Или да я направим на спирали за класически вид, но това би било по-трудно, защото косата ви е толкова гъста. Ще трябва да използвам маша, за да я изправя.

Кейт потръпна.

— Нека я вдигнем нагоре, с няколко къдрици паднали отзад. Толкова тежи да е вдигната цялата.

— Какво бихте искала да носите за украшение? — Розали ровеше из кутията върху тоалетната масичка. — Имаме сребърна мрежичка, но с нея косата ви би изглеждала безвкусно. Има и гребен със скъпоценни камъни, но е в тъмнозелено и няма да отива на роклята.

— Няма да имам нищо в косата си — реши Кейт и сви рамене.

— О, госпожице — простена Розали. — Умолявам ви… — тя затършува из кутията. — Ето един сребърен гребен с изумруди — каза тя с облекчение. — Знаех си, че трябва да е тук някъде.

— Само до полунощ — изтъкна Кейт. — Едва ще вляза в балната зала и ще е станало време да бягам към каретата на Алджи.

— Почти съм готова с багажа — увери я Розали, оглеждайки стаята. Отворени пътнически куфари бяха подредени покрай стените.

На вратата рязко се почука и една прислужница, толкова елегантна, че Кейт лесно би я объркала с гостенка на замъка, влезе в стаята.

— Аз съм Парсънс, госпожице — каза тя и се поклони. — Лейди Рот ме помоли да ви помогна.

— Благодаря ти, Парсънс — изрече Кейт и се настани пред тоалетната масичка.

Парсънс отвори една кутия и започна да рови из многобройните разкрасителни мазила. Първо сложи крем по цялото лице на Кейт. Отвори съд с руж, но после поклати глава.

— Твърде розово — каза тя. — Това, от което имам нужда, е алено.

Опита аленото и го изтри. След няколко минути върху тоалетната масичка се наредиха редица от стъкленици.

— Нямах представа, че това е толкова сложен процес — каза слабо Кейт. Беше със затворени очи, докато Парсънс правеше нещо върху тях.

— Свърших с лейди Рот, преди да дойда при вас — съобщи Парсънс. — Тя има прекрасна кожа, но дори така, на нейната възраст отнема повече време. На вас ви помагам съвсем малко, госпожице. Просто трябва да намеря подходящия цвят за устните — тя отново прехвърли разнообразни стъкленици.

Розали, която гледаше, докато слагаше фиби в косата на Кейт, се наклони напред и посочи към малка копринена кутия.

— Ами това?

— Божурено червено — каза Парсънс, докато проучваше. Потопи пръст и оцвети устата на Кейт в тъмночервеното.

— Съвършено е — призна Кейт възхитена. И наистина беше. Цветът превърна медената й кожа от ужасна в прекрасна. Бузите й бяха оцветени в бледо прасковено, а очите й изглеждаха по-дълбоки и по-мистериозни. — Мили боже, Парсънс — промълви тя. — Ти си нещо като магьосница, нали?

Прислужницата се разсмя.

— Вие сте красива, госпожице. Изобщо не беше предизвикателство — и изхвърча от стаята.

— Косата ви е почти готова — каза Розали и плъзна гребена, украсен с изумруди. Той заблещука сред къдриците на Кейт. — Наистина изглеждате прекрасно.

— Не, млада — изрече Кейт със задоволство, издърпвайки ръкавиците, достигащи до над лактите.

— Не е това. Наистина не бива да говорите за себе си сякаш сте стара мома. Но изглеждате… е… приказно.

— Мисля, че трябват още малко бижута — реши Кейт. — Кутията от Виктория все още е тук, нали?

Розали издърпа едно перлено колие с красив изумруд в средата и го закопча около шията й.

— А сега… стъклените пантофки — промълви тя с тон на преклонение, който накара Кейт да вдигне вежди.

— Лейди Дагоберт каза, че са ужасна загуба на пари.

Розали внимателно отвори дървена кутия и разви чифт пантофки, обвити в коприна.

— Това не важи ли за всичко, което си струва да се притежава?

— Не съвсем — възрази Кейт, мислейки за лимонови сладкиши, за обичта на Фреди и дори за целувката на един принц.

Малката прислужница коленичи в краката й.

— Сега ги сложете внимателно, госпожице Катрин. Има причина да ги наричат стъклени. Не са направени от стъкло, но все пак могат да се счупят.

Тя плъзна крака на Кейт във великолепната пантофка с токче. Имаше блясъка на полирано стъкло, а на тънкото токче проблясваха скъпоценни камъни.

— Почти е прозрачна — каза Кейт, възхитена пряко волята си. — От какво, за бога, е направена, ако не от стъкло?

— От някакъв вид колосана тафта — Розали сви рамене. — Тафтата изглежда прозрачна, малко като стъкло. Наистина стават само за една нощ, защото никога не изглеждат свежи и нови, след като са носени.

Кейт се изправи за миг пред огледалото и се огледа. С известно задоволство осъзна, че никой не би я помислил за напудрената, носеща перука Виктория, която бе била за последните няколко дни. Тъмните сенки под очите й бяха намалели, а червилото караше устните й да изглеждат нацупени и без съмнение чувствени.

За първи път видя красотата, наследена от баща си в лицето си, красотата, с която Виктория бе известна. Не беше чувствена и пухкава като нея — но изглеждаше — тя почти си помисли, че изглежда — по-хубава. По-хубава от сестра си.

Ако Гейбриъл я видеше така и решеше, че ще се ожени за Татяна, тогава бе направила всичко възможно.

— Розали — каза тя, обръщайки се към прислужницата, — тази рокля бе превъзходен избор. Благодаря ти.

— От начина, по който прилепва под бюста ви е — отвърна Розали, приближавайки се, за да даде експертното си мнение. — Начинът, по който платът е хоризонтален тук, а после няма нищо, освен малко хлъзгава коприна върху гърдите ви… И краката ви, госпожице! Изглеждат толкова дълги. Всички дами ще въздишат от завист.

Кейт широко се усмихна. Доколкото знаеше, никой никога не бе въздишал от завист заради начина, по който изглеждаше.

— От друга страна, роклята ви е съвсем мъничко къса — продължи Розали, — и показва глезена ви и обувката. Някои дами скъсяват роклите си нарочно, само заради това. Разбира се, тези с хубави глезени.

На вратата се потропа и Виктория влезе с Алджи зад себе си. Тя носеше известната си черешовочервена перука, хармонираща с превъзходна бяла рокля, поръбена с червено.

— Лорд и лейди Рот ни чакат в галерията — съобщи Виктория. А после, виждайки роклята на Кейт, докато Розали се отместваше настрани, спря и плесна с ръце. — О! Изглеждаш… изглеждаш… Алджи, виж Кейт, просто я виж!

Кейт се приближи, наслаждавайки се дълбоко на увереността, която идваше от това да се чувства красива.

Реакцията на Алджи бе удовлетворителна, също като тази на Виктория. Устата му остана отворена, макар да не можеше да увисне много, заради необикновено високата му яка.

— Изглеждаш като някоя… изглеждаш като… изглеждаш все едно си французойка!

Това очевидно бе най-големият комплимент.

— И вие двамата изглеждате прекрасно — каза Кейт.

— Не мога да дишам — сподели Виктория. — Но за щастие тази бална рокля е със старомодна кройка и заради плисетата не може да се види много ясно фигурата ми.

— Изглеждаш възхитително — повтори Кейт. — Ще тръгваме ли?

Хенри и Лем ги чакаха в далечния край на галерията с портрети. Хенри беше облечена във великолепна копринена рокля с цвят на слива с фигури от бродирани перли.

— Е — каза тя, щом Виктория и Кейт достигнаха края на галерията. — Трябва да кажа, че се радвам, че вие двете не се появихте на брачния пазар, когато аз бях в разцвета си!

— Щеше да ни откраднеш джентълмените и да ни оставиш с разбити сърца — отвърна Кейт безгрижно и я целуна. — Отново ти благодаря — прошепна тя.

— За какво? — попита Хенри.

— Че дойде на бала с мен.

— Не се нуждаеш от нас — смъмри я кръстницата й. — Принцът ще припадне от отчаяние, когато те види. Просто искам да се уверя, че няма да пропусна представлението. Обичам хубавата комедия.

Очите на Уик се разшириха, когато приближиха балната зала. Той се поклони дълбоко — и смигна. После кимна към лакеите си и с гладко, едновременно движение, всеки от тях отвори една от големите врати.

Уик ги изпревари на върха на късото стълбище, водещо надолу в балната зала и обяви високо:

— Лорд и лейди Рот. Госпожица Виктория Далтри и госпожица Катрин Далтри. Лорд Димсдейл.

В залата имаше може би двеста или триста души. Светлината от полилеите се отразяваше в диаманти и рубини, в блясъка на разноцветна коприна.

Кейт пристъпи към стълбището и се спря там достатъчно дълго, за да се увери, че всички очи са насочени към нея. После започна бавно, много бавно да слиза надолу. Естествено, бе повдигнала полите си, което разкриваше стъклените пантофки — както и глезените й.

Когато стигна до подножието на стълбите, дочу мърморенето на гласовете, пискливото повтаряне на името й. Но най-вече забеляза как главите на мъжете се завъртат в нейна посока.

Кейт осъзна стреснато, че сякаш някой е хвърлил кофа овес на пасище, пълно с жребци. Всички се обърнаха почти едновременно и се запътиха към лакомството.

Тя поздрави най-близкостоящия мъж с усмивка. И не погледна нито надясно, нито наляво, за да види дали не я гледа и един принц.

Удоволствието й бе още по-силно заради годините, в които бе наблюдавала как Виктория подскача из местните празненства, а после в Лондон за сезона й… а тя винаги стоеше отзад, облечена в обикновена батиста или здрав памук, с разръфаните си ръкавици и изтъркани ботуши…

Кейт изпитваше особен вид радост.

Първият джентълмен я достигна, почти препъвайки се в обувките си от разгорещеност. Представи се, тъй като домакинът им отсъстваше.

— Колко е прекрасно да се запознаем, лорд Бентам — отвърна тя сладко. Той носеше две сака, първото от фигурално кадифе върху друго от небесносин сатен и направи толкова пищен поклон, че катарамите на обувките му проблеснаха като диаманти.

Което, реши тя миг по-късно, всъщност представляваха.

Лорд Бентам бе последван от господин Игън, а след това от Тулуз, лорд Оджилби — граф на Ормскърк, лорд Хатауей и господин Напкин. Хенри се носеше напред-назад толкова естествено, сякаш беше майката на Кейт, потупваше мъжете по ръцете с ветрилото си, казваше на Оджилби, че определено не може да помоли кръщелницата й за един валс.

Беше упойващо, прекрасно чувство, да стои сред джентълмените и изумрудите й да проблясват също толкова силно, колкото и катарамите на лорд Бентам.

Но не изумрудите й ги привличаха. Знаеше го. Беше тайната усмивка в очите й, божурено червените й устни, чувствеността, с която се движеше.

Тя видя Ефи и се представи като сестрата на Виктория.

— Кейт? — ахна Ефи и после се усмихна палаво, правейки реверанс. — Такова удоволствие е да се запознаем! Обожавам Виктория — а после Ефи се присъедини към техния кръг, двете се смееха и флиртуваха с всички мъже едновременно.

— Ужасна танцьорка съм — довери тя на графа на Ормскърк, за когото Хенри бе решила да е първият й партньор. Интересно, Ефи бе поверила ръката си на лорд Хатауей, а не на някой от по-младите мъжкари, съперничещи си за вниманието й.

Той се наведе напред, сякаш хипнотизиран и въздъхна:

— Бихте ли искала да пропуснете този танц, госпожице Далтри?

Ормскърк имаше силна брадичка и ясни сини очи. Изглеждаше като мъж, на който му е по-удобно върху седлото, отколкото в кабинет. Той никога не би чел вестник за йонийски антики, каквото и да представляваха. Дори след като бе прочела две статии, тя самата все още не бе съвсем сигурна.

Той беше мъж на делата, а не на думите. Кейт го дари с усмивка и бе възнаградена с още една целувка по дланта.

— Предпочитам да танцувам — отвърна му тя лековато. — Но вие, милорд, трябва да се смилите над мен и да ми казвате какво точно да правя. Просто не мога да запомня стъпките на рила^[1].

— Аз също — довери й Ормскърк. — Винаги откривам, че вървя в погрешната посока. Но това е полонез и е достатъчно лесен. Номерът е просто да продължите да се движите, докато всички не спрат. Доста е отегчително, всъщност.

Той беше прав. Достатъчно лесно беше. Кейт задържа очите си приковани към него, така че да не види случайно Гейбриъл.

Дори от мисълта за него я прободе мъка, но усмивката й не се поколеба.

Графът отговаряше на вниманието й като цвете на слънцето. В края на танца той я предаде на лорд Бентам с очевидно нежелание. Но се появи много скоро отново, когато тя щеше да танцува с Тулуз и дръпна джентълмена за ръкава.

Кейт повдигна вежда, когато Тулуз се извини и се отдалечи.

— Мили боже, сър, напомняте ми на дворцов магьосник — каза тя. — Как, за бога, уплашихте горкия господин Тулуз? Очаквах с нетърпение да се възхитя на сакото му отблизо.

— Тулуз прилича на паун, но всъщност е стабилен човек — изрече Ормскърк. — Исках отново да танцувам с вас, така че уредих идеалния танц.

Тя му се усмихна, забелязвайки начина, по който очите му се задържаха върху устните й и върху извивката на гърдите.

— Валс — съобщи триумфално Ормскърк.

Кейт знаеше как да отговори.

— Мили боже, мащехата ми никога не ми позволи да се науча да танцувам валс! И вярвам, че кръстницата ми изрично ме инструктира да не танцувам валс.

— Какъв късмет за нас, че мащехата ви не е тук — каза Ормскърк. Блещукането в очите му компенсираше до известна степен високото му чело. Бедният граф подозрително оплешивяваше, макар да го правеше по изискан начин. Определено не бе негова вината, че челото му сияеше толкова на светлината на всички тези свещи.

Кейт се намръщи, опитвайки да си спомни какво бе казал Гейбриъл миналата нощ за валса. Беше разпуснат, знаеше го.

— Може би… О! Ето я кръстницата ми — каза тя с облекчение. — Хенри, скъпа!

— А, Ормскърк — поздрави го Хенри. — Помислих си, че ще се върнете.

— Следва валс — обясни й той, забележително напрегнат. — Попитах госпожица Далтри дали мога да я придружа на дансинга.

— О! — Хенри го огледа от глава до пети. — Е… — тя кимна и изглежда стигна до решение. — Нямам никакви възражения, стига да не се блъснете в мен и Лем. Обожавам валса, но някои двойки се държат като коне, подплашени от ухапване на муха.

Ормскърк се ухили при думите й.

— Смея да твърдя, че мога да се придържам към очертанията — каза той лековато и се обърна към Кейт, протегнал ръка. — Госпожице Далтри?

Поради някаква причина тя почувства странна неохота да танцува отново с него… но това беше глупаво. Бе просто заради многото хора и начинът, по който парфюмът на Хенри изпълваше въздуха около нея, както и горещината на свещите.

— Дансингът ще бъде много по-малко претъпкан, отколкото тук — казваше Хенри на Лем, — като се има предвид, че повечето от дебютантките няма да танцуват, освен ако онзи глупав принц не ги помоли. Очаквам да се наредят до стените, за да го зяпат по-добре.

Кейт изправи гръбнак. Нямаше да стои отстрани, докато Гейбриъл обикаля из дансинга с годеницата си. Тя дари Ормскърк с усмивка, която гарантираше да накара изчервяването по бузите му да се плъзне дори по-нагоре.

— Стига да можете да ме насочвате, милорд. Защото трябва да ви предупредя, че съм ужасно неопитна в този танц.

Сините му очи бяха непоколебими, когато се протегна и пое дланта й.

— Госпожице Далтри — каза той, — за мен ще е чест и привилегия да ви водя във вашия първи валс.