Елоиза Джеймс
Целувка в полунощ (34)

Глава 33

— Почти изпусна първия танц — изсъска му Уик. — Убедих музикантите да изчакат колкото можах, казах на всички, че Софонисба е болна.

Гейбриъл се чувстваше като в някакъв сън. Умът му, сърцето му бяха заключени на горния етаж с Кейт, с тази копринена, медена жена, която го чакаше.

Единственото нещо, което го накара да прекрачи прага на балната зала, бе желязното чувство за дълг, в което бе възпитан от деня на раждането си.

— Тук съм — отвърна кратко.

— Вечерта не е хубава — каза Уик, докато го гледаше. — Тя е ей там — той кимна към Татяна и чичо й в средата на малък кръг от джентълмени.

Гейбриъл прекоси стаята като сомнамбул и се извини на Татяна, че е пропуснал по-голямата част от вечерята.

— Леля ми е стара, както можахте да видите — обясни той. — Когато стигнахме до покоите й, тя не се чувстваше добре и се опасявам, че е доста непреклонна в настояванията си за внимание в такива моменти.

— Възхищавам се на мъж, който притежава чувство за отговорност — каза Димитри, залюля се на пети и се усмихна одобрително на Гейбриъл. — Семейството винаги е на първо място в Русия. Не ме е грижа за този тип семейства, които виждате в Англия — детето да не уважава собствените си роднини.

Едно момиченце на име Мери и лицето на Кейт затанцуваха в ума на Гейбриъл, докато се обръщаше към Татяна и искаше ръката й за танц.

Татяна танцуваше като перце, реверансите й бяха грациозни, чувството й за ритъм — безупречно. А Гейбриъл, обучен да танцува от тригодишна възраст, беше толкова добър, колкото и тя.

Дистанцирано, зад мъглата на сексуална неудовлетвореност, той се наслаждаваше на удоволствието да има партньорка, с която наистина да е в хармония.

— Може би ще танцуваме отново? — попита той, когато музиката спря.

Тя се усмихна леко.

— Наистина, Ваше Височество, за мен ще е удоволствие.

— Може би валс — каза Гейбриъл, със съзнанието, че сам си заковава ковчега. В момента, в който валсът започнеше и той пристъпеше с Татяна в прегръдките си, щеше да е въпрос на дни да се подпише брачния договор. Танцът се приемаше за прекалено чувствен и порочен от много педанти в обществото. Да пристъпи на подиума с неомъжена жена бе равносилно на обявление за бъдещия им брак. Не че някой се съмняваше в това.

Тя изглеждаше леко озадачена, сякаш сянката на скръб, която бе пронизала тялото му, се четеше в очите му.

— За мен ще е чест — каза той, вече овладян.

Татяна се извърна, за да поеме ръката на Тулуз и му се усмихна уверено, като момиче, което открива силата си над мъжете.

— Ще трябва да попитам чичо си — отвърна му тя и тайният смях в очите й показваше, че също като него, разбира последиците от валса.

Гейбриъл си пое дъх. Ако изтанцуваше два или три танца и после кажеше на оркестъра да изсвири най-краткия валс, който имат в репертоара си, тогава можеше да се престори, че пада или пък, че е пиян. Каквото и да е, само да се махне от стаята и да се върне в кулата.

Силно потупване по ръката го върна обратно в действителността.

Лейди Рот стоеше до него.

— Музиката отново започва — заяви Хенри. Изражението на лицето й не беше съвсем чаровно.

— Лейди Рот — изрече той и се поклони. — Ще бъдете ли така добра да…

— Да, ще поседя с вас, докато трае този танц — прекъсна го тя. — Много мило от ваша страна, след като си изкълчих глезена с тези мои проклети токове — тя се отправи директно към усамотена малка ниша, достатъчно голяма за подплатеното канапе, разположено в нея.

— Къде е кръщелницата ми? — попита го без предисловие. — Ходих до стаята й, затова знам, че това за стомаха й са глупости. Кейт не е от типа жени, които страдат, от каквито и да е болести. Бих се изненадала, ако момичето е прекарало в леглото и един ден през живота си.

Гейбриъл стисна зъби, щом образи как той и Кейт биха могли да прекарат деня в леглото се заблъскаха в ума му.

— Опасявам се, че не мога да ви помогна — каза той, докато ушите му бучаха.

— Не можете или не искате? — попита Хенри, потупвайки го силно с ветрилото. — Не съм глупачка, нали знаете. И двамата родители на това момиче са опънали петалата, така че сега тя е моя. А аз — и тя се усмихна с целия чар на майка тигрица, — няма да съм доволна, ако сърцето й бъде разбито.

— Аз бих се чувствал по същия начин — каза Гейбриъл.

— Кой би го предположил, като ви гледа човек как обикаляте из дансинга с това твърде охранено руско момиче, опряно на ръката ви?

— Принцеса Татяна е много… — той спря. — Тя е прекрасно момиче.

— Но Кейт би ли се радвала да ви види как гледате влюбено това прекрасно момиче?

— Лейди Рот — започна Гейбриъл, — този брак бе уреден на база значителната зестра на невестата ми и моята титла. Това е стара приказка и съм чувал всичко и преди — думите се откъсваха като твърди малки жълъди, по една за всеки удар на сърцето му. Очите му се насочиха към лицето й. — Не мога да се оженя за Кейт.

— Ако планирате да ми разкажете някаква скръбна история, недейте — сопна се Хенри. — Няма нужда да криете Кейт като някаква лека жена, която сте наел за вечерта, докато сте тук и танцувате с бъдещата си невеста. Тя също може да е тук, защото има много мъже, които с удоволствие биха се оженили за нея, със или без значителна зестра!

Гейбриъл си пое дълбоко дъх.

— Не мога да се оженя, за която пожелая.

— Не казвам, че трябва да го сторите — отвърна Хенри. — Има мъже, които ще положат света в краката на своята дама, а ги има и останалите като вас, които виждат света като черно-бяла дъска. Сблъсквала съм се с един като вас преди в живота си, така че знам точно какъв сте.

Гейбриъл никога досега не бе изпитвал по-голямо желание да удари жена.

— Ако ме извините…

Но дланта й се стовари върху ръката му и това, което видя в очите й, усмири езика му.

— Пред себе си имате избор, принце — каза тя. — По добре направете правилния, по дяволите, или ще прекарате живота си проклинайки се. Този джентълмен, който споменах току-що… не мисля, че зестрата, за която се ожени компенсира това, което изгуби. И вярвам, че той би се съгласил с мен.

Гейбриъл се обърна като сляп и се отправи към вратата. Един джентълмен отскочи от пътя му в последния момент.

Единствено Уик му препречи пътя.

— Казах на Татяна, че ще танцувам валс с нея — изрече Гейбриъл с нисък, суров шепот. — Открий я и й кажи нещо.

— Валс? Ще трябва да й кажа, че си се разболял.

— Така е — каза Гейбриъл. — Смъртно болен, мисля, че така го наричат.