Елоиза Джеймс
Целувка в полунощ (33)

Глава 32

Междувременно, в покоите на Гейбриъл, Кейт бе отворила сладострастното малко томче. Разлиства го достатъчно дълго време, за да се убеди, че, да, мъжете на Аретино не можеха да се сравняват с една определена част от Гейбриъл, след което отново го затвори. Нямаше желание да изучава гравюрите на мъже и жени преплетени в легло. Или на стол, или където и да било другаде.

Умът й бе зает с живото, голо тяло на Гейбриъл и нищо не би могло да я заинтригува, освен него.

Тя остави книгата и се приближи до голямата маса, разположена пред прозореца. Гейбриъл бе забравил да й покаже съда, който някога бе съхранявал играчките на момчето, но тя предположи, че представлява тази внимателно подредена колекция от отломки. От дясната им страна имаше парче хартия, покрито с ясни, красиво написани бележки за съда.

Но това не бе всичко разположено на масата. Имаше още едно ветрило, освен това, което й беше подхвърлил. Изглеждаше дори по-старо, а хартията се белеше от нежните му ребра.

Там бе и малка книга, озаглавена: „Най-странните приключения, които някога са се случвали, в миналото или в настоящето“ и малка купчина медни монети — с груба форма и очевидно много стари. Също и таблица, вероятно изчисляваща движението на седемте планети и малка стъкленица с надпис Diacatholicon Aureum^[1]. Кейт го вдигна с любопитство, издърпа запушалката и го подуши, но не можа да разбере какво представлява.

Най-накрая вдигна многократно прелиствания вестник, наречен Йонийски Антики, премести се отново на кадифеното кресло и започна да чете. Двадесет минути по-късно, след изтощителна и вероятно научна дискусия за Les Edifices Antiques de Rome на Диоген, тя се премести на леглото.

Каза си, че ще се събуди в момента, в който стъпките на Гейбриъл проехтят по мраморните стъпала, в момента, в който отвори вратата. Можеше да скочи от леглото и изобщо не би изглеждало сякаш го кани да се присъедини към нея.

Когато Гейбриъл отвори вратата на покоите си, завари Кейт свита като котенце в средата на леглото. Перуката й се бе изкривила на една страна и светли кичури коса падаха върху лицето й. Беше свалила пантофките си, но иначе бе облечена, както я бе оставил.

Беше дяволски красива. Кожата й беше като мед, докато на Татяна приличаше на сметана. Бузите на Татяна бяха с трапчинки и закръглени, а скулите на Кейт почти изпити. Устните на Татяна бяха пухкави и червени. В съня си Кейт изглеждаше напрегната, долната й устна беше рубиненочервена, сякаш я бе прехапвала.

Един поглед и членът му отново опъваше бричовете. Гейбриъл се извърна с тих стон.

Имаше тази вечер, само тази единствена вечер.

Приближи се тихо до паравана и отвори малката дървена врата, която беше на височината на талията му. Пресегна се и дръпна звънеца, предназначен за кухните.

Миг по-късно чу влачещ, тъп звук, който показваше, че асансьорът се изкачва нагоре. Той изчака, докато не достигне до отвора, после се пресегна, грабна кофата с вряла вода и я изсипа във ваната си, освободи въжето и я изпрати отново в кухните.

Почти се поля със следващата кофа и осъзна, че не може да измокри сакото си, след като трябваше да се върне на долния етаж, ако не за вечерята, поне за танците.

Ловко и бързо, с придирчивост, характерна за всяка задача, която изпълняваше, той съблече сакото, жилетката, ризата и бричовете си, премятайки ги върху един стол. Остави бельото — беше ред на Кейт да бъде гола.

Няколко мига по-късно той огледа банята със задоволство. Сложи запалени свещи върху всяка повърхност и постави чаша вино изкусително близо до ваната.

С дълга кърпа преметната в една ръка, Гейбриъл се върна до леглото и внимателно седна до Кейт. Лицето й сега бе спокойно, а устните й — извити в лека усмивка, сякаш каквото й да я бе тревожило по-рано, беше изчезнало, оставяйки я с щастливи сънища.

Той издърпа една фиба от косата й. Тя не се размърда. Издърпа още една, и още една, докато не махна всички, които видя. После внимателно дръпна перуката, но нищо не се случи.

Клепачите й потрепнаха и той си помисли, че се събужда, но тя просто се завъртя, така че рамото и гърбът й бяха обърнати към него.

Всъщност, Кейт внимателно контролираше дишането си и отчаяно се чудеше какво да прави. Беше видяла с потрепване на миглите, че над нея се надвесва гол гръден кош.

Надигащото се желание я накара да поиска да отвори очи и да обвие ръце около врата му. Искаше да дръпне това красиво тяло върху своето и да остави пръстите си да се зареят върху гърдите и гърба му. Беше всепоглъщаща треска, която пулсираше в гърдите й и изпращаше пламъци надолу по краката й.

Но предпазливата част от ума й я държеше замръзнала на място, със затворени очи и опитваща се да убеди Гейбриъл, че все още спи. Страхуваше се.

Твърде нежен бе начинът, по който внимателно издърпваше фибите й, сякаш се страхуваше да не я събуди.

Бе прекалено привлекателен, застанал до нея, почти гол на златната светлина на свещите.

Беше прекалено… просто прекалено. Внезапно тя осъзна какво точно я плаши — ужасът, че един живот без този принц няма да я задоволи. Че той бе всичко за нея и че без него тя можеше и да се върне при Мариана и да прекара живота си отчаяно защитавайки арендаторите.

— Кейт — промърмори Гейбриъл и тя осъзна, че устните му бяха до гърлото й. Беше издърпал назад косата й и се придвижваше към ухото. — Време е за ваната ти. Чака те вана пълна с гореща вода.

— А… здравей — каза тя глупаво. Но не се обърна. Той беше издърпал перуката й и едната му ръка галеше косата й. Чувството бе толкова нежно, че осъзна как се унася, очите й се затвориха с усещането за чувственото докосване на пръстите му.

После внезапно осъзна какво става и опита да го спре — но беше прекалено късно. Пъргавите му пръсти бяха разкопчали всички копчета надолу по гърба на роклята й. Тя седна, притиснала корсажа.

— Гейбриъл — изрече предупредително, присвила очи към него.

— Обеща, че мога да те целуна навсякъде — отвърна той, пъхна пръст в корсажа и леко го подръпна.

— Не си спомням да съм го казвала! И защо нямаш нищо върху себе си?

— Нося бельо — и добави закачливо: — С изключение на онази част, която е останала непокрита.

Тя погледна надолу и установи, че част от него наистина се показваше над ръба на гащите му.

— Не бива — запротестира Кейт, но в този момент той се наведе и притисна уста в нейната. Въпреки това, тя продължи да говори, но думите заглъхнаха, докато езикът му проследяваше нежната линия на устните й.

— Мога да целувам устата ти цяла нощ — прошепна й.

Кейт си каза, че целувките бяха това, което му бе обещала. Наистина, не бе мислила, че той ще е гол… Но поне носеше бельо. Дори и да не покриваше онази част от него.

Волята й поддаде и тя уви ръце около врата му. Той веднага й отвърна, пое отворената й уста и я придърпа срещу голите си гърди. Кейт се разтопи, чувството беше толкова всепоглъщащо, че затрепери цялата. Той я целува, докато във вените й не затанцува огън, докато желанието не се плъзна като бренди по крайниците й.

— Гейбриъл, аз… — прошепна тя.

— Тихо, сладка Кейт — отвърна й и се отдръпна. — Сега ще сваля роклята ти — без да чака отговор, той бавно дръпна роклята напред, издърпа я над гърдите й, над корсета с восъчните подплънки и надолу до талията.

— Ръцете ми — ахна тя. — Не мога да помръдна.

— Моята целувка — каза Гейбриъл и гласът му накара огънят в нея да запламти по-силно. Беше дрезгав, сякаш едва се владееше. И не освободи ръцете й.

Тя го наблюдаваше, докато дланите му ловко развързаха корсета и после го разтвориха. Сърдечните й приятели бяха захвърлени на земята, гърдите й, повдигнати високо от корсета, паднаха в дланите му като узрели ябълки.

Той замръзна за миг, а после прилепи долната й риза плътно до гърдите й. Беше копринена, деликатна като паяжина.

— О, боже — промълви Гейбриъл. Звучеше сякаш думите се откъснаха от гърдите му. — Никога не съм виждал нещо по-красиво. Никога.

Устните на Кейт се разтвориха, за да изрекат нещо, но никакви думи не излязоха, защото Гейбриъл бавно потъркваше с палец зърното й. Чувството тлеещо в крайниците й избухна. Задавен вик се изтръгна от устните й.

— Трябва да те вкуся — с едно бързо движение той положи длани на ризата и я разкъса. Коприната се разтвори лесно, както разрязана праскова се разтваря на две.

— Гейбриъл! — извика тя, но усети, че той дори не я чу. Гледаше съсредоточено гърдите й, а очите му искряха.

В дланите му, гърдите й не изглеждаха прекалено малки. Не изглеждаха сякаш се нуждаят от „сърдечни приятели“, за да ги направят по-едри. Изглеждаха сочни и закръглени, с правилната форма.

После той наведе тъмната си глава и тя почувства докосването на устните му до гърдата си. Беше го виждала в картините на Аретино — мъже, смучещи жени, сякаш бяха бебета в ръцете им. Беше бърчила нос и бе отгръщала страницата, убедена, че италианецът описва някаква нелепа перверзия.

Но при докосването от устата на Гейбриъл, тя почувства прилив на удоволствие като нищо изпитвано през живота си. Не можеше да диша и от гърлото й се откъсна вик. Гейбриъл засмука по-силно и с палец потърка другото й зърно. Умът на Кейт напълно се изпразни и тялото й се изви нагоре, от устните й се откъсна стон.

— Знаех си — прошепна той дрезгаво. Вдигна глава достатъчно за дълго, за да види тя дивото ликуване в очите му. — Аз… — но думите му бяха изгубени, докато обсипваше с внимание пренебрегнатата й гърда. От своя страна, Кейт бе изгубила способността да оформя думи, нямаше сила да прави друго, освен да се гърчи под него и да стене.

Когато той отново вдигна глава, тялото й пулсираше, кръвта пееше във вените й.

— Гейбриъл — прошепна тя.

Той се върна към устата й, целуна я ненаситно, накара я да се извие към него, изгубена в огнената буря от усещания и желание.

Когато избухна, тя осъзна съвършено ясно, че волята й беше размекната, а практичността й загърбена, сякаш не бе съществувала.

— Моля те, нека да се раздвижа — замоли тя дрезгаво, очите й се плъзнаха по гърдите му… гърдите, които не бе имала възможност да докосне, защото ръцете й все още бяха уловени в роклята й.

Той се отдръпна, без да каже и дума, но Кейт видя начина, по който се мъчеше да си поеме въздух. С ловко движение тя преметна крака през ръба на леглото и се изправи. Освободи ръцете си от ръкавите на роклята, но я задържа на талията си, оставяйки страстните му очи да й се насладят.

— Щом ти можеш, значи и аз мога — каза му и по устните й се прокрадна усмивка.

Очите му се разшириха и тя бавно, бавно позволи на роклята да падне на пода. Гейбриъл беше разкъсал долната й риза до талията, така че тя я свали от раменете си, но не я остави да падне, а я задържа до гърдите си, плъзгайки я бавно по зърната, треперейки от усещането на коприната, търкаща се в части от нея, станали чувствителни от устата му.

Гейбриъл се помръдна, сякаш щеше да скочи от леглото, но тя го спря с един поглед.

— Ти сам се съблече — каза тя, оставяйки едната си длан да се плъзне по ключицата, надолу по извивката на дясната си гърда, надолу по деликатната коприна на ризата, събрана около бедрата.

— Моля те — промълви Гейбриъл дрезгаво.

Изритвайки роклята, тя се извърна от него и дръзко се приближи до масата.

— Изглеждате малко сгорещен, Ваше Височество. Може би едно ветрило ще ви помогне.

Взе ветрилото, което той й беше подал преди няколко часа и се насочи отново към леглото.

— Винаги го използвам, когато ми е горещо — изгука тя, разтвори го и повя към лицето си. А после и малко по-ниско, към гърдите си. И по-ниско… Долната й риза се развя от полъха. — Не знам защо е така — каза му, — но изглежда в момента съм необичайно сгорещена.

— Кейт — изрече Гейбриъл със стон. — Ти не си девица. Кажи ми, че не си девица.

Усмивката й изчезна и ветрилото падна на пода.

Гейбриъл скочи от леглото като полудял и я дръпна в прегръдките си.

— Не исках да прозвучи така.

Кейт опита да каже нещо, но усещането от тялото му срещу нейното отново я бе лишило от логика, беше я запратило в буря от чувства и желания. Тялото му беше твърдо и настоятелно до нейното, изразяваше несъмнена мъжка нужда, която накара коленете й да се подкосят.

— Ти си девица. Знам, че си девица и уважавам това — мълвеше Гейбриъл в косата й. — Никога не бих намекнал противното, мила. Беше просто вик на мъж, на който му се иска съдбата да е различна.

Тя се сгуши в гърдите му, чувствайки как сърцето му диво тупти.

— Иска ти се да бях леката жена, каквато се чувствам — прошепна Кейт. Възбудата се сви на стегната топка в стомаха й. Тя вдигна глава, за да срещне погледа му. — Тази вечер си просто мъж, нали помниш?

— Не знам дали ще преживея тази нощ — отвърна той дрезгаво.

Усмивка изви устните й и тя се освободи от ръцете му.

— Не бях свършила със събличането. Планираш ли да умреш преди това да се случи?

— Не — изрече Гейбриъл задавено.

Някак си долната й риза бе останала около бедрата й. С леко извиване, Кейт я накара да се плъзне надолу по краката, покрай тъмнорусите косми, покриващи най-интимната част от нея.

После вдигна ръце и издърпа фибите от косата си. Тя се разпиля под раменете й, на къдрици и букли, гъста и копринена. Кейт прокара пръсти през нея, разтърсвайки кичури, наслаждавайки се на начина, по който гърдите й се повдигнаха.

— Толкова си красива — изръмжа Гейбриъл. Гласът му едва се чуваше.

— Мисля, че е време за вана — обяви тя и се обърна с гръб към него. После спря и погледна през рамо. — Каза, че за мен има приготвена вана, нали?

Той изглежда не можеше да говори, но се втурна напред и издърпа кадифената завеса, която закриваше зоната за къпане.

— Колко хубаво! — извика Кейт като видя огромната желязна вана, пълна с леко димяща вода, със свещите, хвърлящи златни отблясъци по кадифените завеси, по водата, по тялото й.

Тя пристъпи напред и потопи само пръста на крака си, а после, с въздишка на чисто удоволствие, се отпусна на извивката на ваната и преметна коса назад, така че да виси над ръба.

Единственият звук в стаята беше нежното плискане на водата и резкия звук от дишането на Гейбриъл. Кейт не можеше да спре да се усмихва. Ако тя, Катрин Далтри, решеше да бъде разпусната, щеше да бъде най-добрата разпусната жена, която този замък някога бе виждал.

— Сапун — поиска тя и протегна ръка.

Гейбриъл постави калъп в дланта й, без да каже и дума.

— Ммм — промълви Кейт и го подуши. — Ябълков цвят?

— Портокалов цвят — отвърна той. Гласът му беше дълбок и порочен.

Тя се изправи достатъчно, така че да може да сапуниса лявата си ръка.

— Не трябва ли да се облечеш, за да се върнеш отново долу? — попита го. — Опасявам се, че всички ще се чудят къде си.

Очите му бяха съсредоточени в дланите й, докато тя сапунисваше дясната си ръка.

— Гейбриъл? — изрече тя невинно, а дланите й се плъзнаха към гърдите. — Сигурна съм, че каза, че ще идваш и ще си отиваш. Такъв беше планът ти, нали?

Погледът му беше толкова гладен, толкова страстен, че тя се изненада, че водата не се изпари. Той прочисти гърлото си.

— Защо не свършиш с банята и тогава ще си тръгна. Освен ако не би искала да ти помогна?

Тя повдигна крак и съвсем бавно изми пръстите на крака си, оставяйки дланите си да се плъзнат нагоре по крака.

— Предполагам — каза, хвърляйки му поглед изпод мигли, — че някой може да ми помогне с другия крак.

Чувството беше някак напълно различно, когато силни мъжки длани плъзгаха сапуна по крака й.

А интерпретацията на Гейбриъл за крак не беше точно като нейната. Скоро Кейт лежеше отново по гръб, наслаждавайки се на тръпнещото чувство за силните му пръсти, галещи бедрото й, а после плъзгащи се по-нагоре… а после още по-нагоре.

Тя седна.

— Гейбриъл!

— Тихо, скъпа — каза той. И пръстите му преминаха в ласка.

Това не беше целувка… Трябваше да го спре!

Вместо това краката й се разтвориха в мълчалива молба да продължи. Каквото и да правеше, то бе фатално за самоконтрола й. Разумът на Кейт, волята й, всичко в нея, което я правеше сурова и силна, я напусна. Всичко, което остана, бе тяло, ликуващо при докосването му, извиващо се към него.

Другата му ръка се насочи към гърдите й. Главата й падна назад и тя извика. Дланите му бяха като огън, дразнеха, измъчваха, галеха я…

— Аз… — ахна тя.

Един пръст се вмъкна в най-интимната част от нея за една туптяща секунда и тя се разтърси, викайки. Ръцете й се обвиха около врата му, тялото й се тресеше, докато огнен удар след огнен удар се стрелкаше през тялото й.

Кейт бавно дойде на себе си и откри, че мокрите й ръце бяха сключени около врата на Гейбриъл, че очите й бяха плътно затворени. Пръстите му се отдръпнаха от сочните й недра, галейки ги леко за сбогом, което изпрати една последна тръпка по тялото й.

— Всемогъщи боже, Кейт — простена той.

Те не помръдна. Чувстваше се потна — а беше във вана. От устата й излизаха звуци, които не си бе представяла, че една дама може да издаде. Удоволствието бе заменено с вълна от срам, толкова силна, че би предпочела да умре, отколкото да отвори очи.

Освен това… макар това да беше малък проблем — краката й все още пулсираха.

— Кейт? — попита той. Гласът му беше също толкова порочен, колкото и преди. — Ще отвориш ли някога очи?

Тя поклати глава с лице здраво притиснато в кожата му. Той миришеше на топлина и на мъж, и беше невероятно изкусителен.

Една ръка се плъзна надолу по гърба й, следвайки линията на гръбнака под водата, плъзна се около извивката на ханша.

— Искам да те целуна там — каза той небрежно.

Тялото й подскочи от шок.

— Не — каза тя. Думата беше заглушена от кожата му.

— Трябва да отида долу и да започна танците, но Кейт…

Гейбриъл нежно издърпа ръцете й от врата си и се изправи. Неохотно, тя отвори очи. Той целият беше стегнати мускули, дори онази част от него, която стоеше изправена над ластика на бельото му.

— Това няма ли да е неудобно? — попита го, веднага осъзнала, че опитът й да води нехаен разговор бе провал. Имаше нещо болезнено в гласа й, нещо, което го молеше да остане.

Той не можеше да остане.

Гейбриъл потъркваше с кърпа гърдите си и се взираше в нея сякаш не можеше да откъсне поглед.

— Да — каза той равно. — Ще трябва да изчакам на онези стълби повече от десет минути.

Взирайки се в лицето му, Кейт внезапно осъзна, че нямаше причина за срама й. Каквото и да се бе случило помежду им, без значение колко интимно бе било, то не беше срамно.

Така че тя многозначително остави краката си да се разтворят естествено и прокара длан надолу по вътрешността на бедрото си.

— Ами ако искам тази целувка… сега? — прошепна тя.

Плътта запулсира под лекото й докосване, дори от самата идея за това.

— Убиваш ме — каза той дрезгаво. — Трябва да вървя, Кейт. Знаеш го.

Тя му се усмихна лукаво.

— Всичко е наред. Стига да си спомниш, че съм тук и те чакам — тя остави дланта си да падне назад и гърдите й се издигнаха над водата.

Той издаде задавен звук и изчезна през кадифените завеси. Кейт чу вратата да се затваря зад него.

Лека усмивка изви устните й. Беше научила нещо прекрасно, по нейно мнение.

Гейбриъл щеше да отиде на долния етаж и да направи каквото трябваше да направи… а после щеше да се върне.