Към текста

Метаданни

Данни

Серия
И заживели щастливо (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Kiss at Midnight, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 192гласа)

Информация

Форматиране
Xesiona(2012)

Редактори: mariet, kristy_34, hrUssI

Корица: Ralna

История

  1. —Добавяне

Глава 27

Хенри проследи с поглед как си тръгват, а след това се обърна към Кейт:

— Предполагам, че ти не знаеш нищо за невероятния изблик на рицарско поведение от страна на принца?

— Може и да съм му споменала безизходицата на Ефи — отвърна предпазливо Кейт.

— И той се е втурнал като рицар в бляскави доспехи да изпълнява заповедите ти? Любопитно, мила моя. Много любопитно. Ако бях на твое място, щях да съм внимателна. Когато мъжете започнат да се държат като членове от двора на крал Артур, обикновено планират да търкат чаршафите, ако ме извиниш за израза. Твоите чаршафи, в този случай.

— О, не — изрече Кейт неуверено. Кръвта й се сгорещи от картината, изникнала в ума й — Гейбриъл, оплетен в чаршафите й, ръцете му, придърпващи я към него, неговите…

— О, да — потвърди Хенри. — Не залагай парите си в игра на карти, скъпа моя, защото греховете ти са изписани на лицето.

— Грехове? Не съм…

— Бъдещи грехове — поясни кръстницата й. Но в очите й имаше усмивка. — Само не се прави на глупачка. Знаеш ли как да се предпазиш от забременяване?

— Да — каза Кейт. Бузите й се сгорещиха от червенина. — Но няма нужда да го знам. Казах му… — тя затвори уста.

— Забележително — изрече Хенри. — За съжаление, бъдещата му съпруга очевидно ще пристигне в имението всеки момент. Би ли заела нейното място, ако можеше?

Кейт поклати глава и пое изящната малка чаша, която Хенри й подаде.

— Не.

— Защо не? Той е красив, има хубави крака и не мирише. Можеш да попаднеш и на много по-лош.

— Той е като копие на баща ми — отвърна равно Кейт, — до самия факт, че му се налага да се ожени за пари. Вината не е точно негова, нито пък баща ми е бил виновен. Но няма да лежа в затъмнена стая, докато съпругът ми е навън и ухажва други жени.

Хенри прехапа устната си.

— Чувствам нежелано пробождане на вина. Трябва да ти кажа, че обикновено никога не си позволявам тази емоция.

— Нямах предвид теб — промълви Кейт. — Честно казано, много ми се иска баща ми да беше лудувал с теб, вместо с Мариана. Просто искам да кажа, че той не е обичал майка ми. Не я е ценял и дори не го е било грижа за нея истински. Искам истински брак, Хенри.

— Истински брак… Трудно е да разбера какво имаш предвид с това, съкровище. Бракът е сложно същество.

— Със сигурност е по-малко сложно, ако човек започне с уважение и привързаност — каза Кейт.

— От къде знаеш, че принцът не изпитва това към теб?

— Изпитва похот — отвърна прямо тя. — Което не значи много.

— Без похот няма нищо друго — възрази Хенри. — Между мъжете и жените, имам предвид. Само помисли за предполагаемия си годеник, лорд Димсдейл. Ако една жена е достатъчна късметлийка да изпита похот към него, привързаността може да последва. В противен случай… не съм толкова сигурна.

— Гейбриъл не харесва факта, че му се налага да се жени за пари. Не подхожда на характера му, така че ме ухажва в свободното си време. Играе си с идеята да ме направи своя любовница. Изпълнява ролята на принца, запленен от дъщерята на свинаря.

Последва кратко мълчание.

— Това е доста студена преценка — каза Хенри накрая. — Аз го виждам повече като страстен мъж, от онзи вид, който би преминал и през огън, ако срещне жената за него.

— Никой принц не може да го стори — отвърна Кейт. — Бракът му е въпрос на кралски протокол и преговори, както и други подобни неща.

— Не можеш да кажеш, че е като баща ти в това отношение — изтъкна Хенри.

— Баща ми трябваше да се ожени за теб.

— Тогава ти нямаше да си тук — изрече кръстницата й. — Още повече, че обичах първия си съпруг. Обичам и Лем. Вторият ми съпруг не беше ужасен, макар да не мога да кажа, че бях ентусиазирана като него. Не искам да мислиш, че Джулиет просто е чезнела, защото не е така. Аз също не съм.

Кейт се разсмя.

— Не мога да си представя ти да чезнеш.

— Именно — потвърди Хенри. — Няма полза от това.

— Просто не бих искала да се омъжа заради пари.

— По-важното е да не се влюбиш в някого, който се жени заради пари.

— Няма — обеща Кейт.

— Иска ми се да ти вярвах — отвърна й тя доста печално. — Самата аз бих се влюбила в принца, ако бях на твоята възраст.

— Ще намеря мъж, който ще ме обича заради мен самата и после ще се влюбя в него.

— Опитвам се да си спомня дали някога съм била толкова млада като теб, но ако е било така, споменът е загубен в мъглите на времето.

— Не съм млада — заяви Кейт ухилена. — На практика съм старица, както ти нарече Ефи.

Хенри въздъхна.

— Предполагам, че горкият Данте вече не участва в състезанието? Мисля, че много те харесва.

— Той е чудесен мъж — изрече Кейт.

— Твърде скучен е, бедният ми, с всичките си разговори за косове и пастори. Накрая все пак ще се събере с Ефи. Макар че сега я харесвам много повече, отколкото преди.

— Той ще е късметлия ако се обвърже с Ефи — каза Кейт. — Тя ще го държи в напрежение. В нея има лека драматична жилка, нали знаеш.

— Видя ли лицето на графинята, когато Ефи описа принца, размахващ небесен меч? Определено умее да си служи с думите — Хенри се изправи. — Това ще бъде много, много интересна вечер. Надявам се, че руската принцеса наистина е красива… за собственото й добро.