Елоиза Джеймс
Целувка в полунощ (21)

Глава 20

Кейт спа до късно на следващата сутрин, след объркана и почти безсънна нощ, в която ту се въртеше в леглото от силно унижение при спомена как Гейбриъл се бе смял на восъчните й гърди, ту се изчервяваше при спомена за целувките му.

Беше събудена от Розали, която й съобщи, че прислужницата на госпожица Ефи пита дали господарката й може да се присъедини към нея за закуска.

— Лейди Рот казва, че не трябва да напускате тази стая през целия ден — съобщи важно Розали. — Сега сте героинята на деня, смея да кажа. Тези младоци, които са причинили прекатурването на лодката ви, се срамуват от себе си и планират да ви дадат някакъв подарък.

— Не! — възкликна Кейт. — Определено не.

— Да, защото вие бяхте единствената, която не бе извадена веднага и е трябвало да плува през езерото. Като русалка, така казват всички.

— Не бях никаква русалка — запротестира Кейт. — Принцът ме извлече като мъртва риба.

— Няма нужда да навлизаме в подробности — отвърна Розали. — А госпожица Старк и лейди Рот бяха спасени от бързата мисъл на лорд Рот. Той изправи лодката и единствените, които паднахте през борда бяхте вие и кучето.

— Коко добре ли е?

— Лорд Димсдейл скочи право във водата, за да ви спаси, но предполагам, че вие сте излязла от другата страна на езерото. Така че той спаси Коко, защото принцът вече плуваше след вас. Във всички случаи, лейди Рот крещеше толкова силно, че можеха да я чуят чак на брега.

— Значи Алджи е спасил кучето, а не мен — отвърна Кейт сърдито, докато се изправяше.

— Лейди Рот не беше много доволна. И беше много рязка с лорд Хатауей тази сутрин — сподели Розали, дърпайки завесите, за да разкрие красивото слънчево утро. — На закуска му каза — където всички можеха да я чуят — че го е инструктирала да ви спаси, а съпруга си да спаси кучето и той е можел да има любезността да направи усилие и да последва препоръките й, вместо просто да стои в лодката.

Кейт не можа да сдържи усмивката си.

— И тогава лорд Рот каза, че от своя страна е много доволен, че Димсдейл е тръгнал да спасява кучето, защото той не искал да си съсипва новите ботуши. А после тя го замери по главата с пушената херинга.

— Много вълнуващо — възкликна Кейт. — Нямах представа, че семейният живот е толкова забавен.

— Прислужницата на лейди Рот казва, че винаги е така в тяхната къща. Препират се ужасно. Докато той не й купи рубин и тогава всичко приключва. Толкова много се обичат, всички го твърдят.

— Предполагам, че трябва да стана, щом Ефи иска да ме посети — отвърна Кейт и отново се прозя.

— Просто ще ви облека халат и ще среша косата ви — изрече Розали. — Тя няма да очаква от вас да сте в подходяща рокля, не и след ужасния шок, който сте преживяла. Да чувствате, че имате треска, госпожице? Принцът предложи да ви прати доктора на замъка.

— Той има свой собствен лекар? — попита Кейт и преметна крака през ръба на леглото.

— Дошъл с него на кораба — отговори прислужницата. И се разкикоти. — „Корабът на глупаците“, така го нарича господин Беруик, защото херцогът от чуждите земи, изхвърлил половината хора от двора си, включително и шута.

— Нямам нужда от лекар — каза Кейт, докато миеше лицето си. — Ще закуся с Ефи, но после искам вана, Розали. И имам намерение да се облека. Не се чувствам ни най-малко простудена.

— Не бива да се къпете все още! — запротестира тя притеснена. — Толкова силно треперехте миналата нощ, та си помислих, че леглото може да се разцепи наполовина. Моля ви, седнете, госпожице, и ще ви среша косата. Ще я завържа с панделка за закуската с госпожица Старк и после трябва да се пъхнете право в леглото.

 

 

Веднага стана ясно, че Ефи смята, че среднощното им приключение ги бе направило най-добри приятелки. Тя седна срещу Кейт на малката маса, която Розали бе наредила пред бумтящата камина — нямаше значение, че благоуханният въздух влизаше през отворения прозорец — и продължи да прави задъхани коментари на случилото се, сякаш лодката се бе отдалечила в черната, тъмна вода без следа от Кейт.

— Тогава разбрахме, че сте мъртва — каза тя със завладяващо натъртване. — Убита от ледената вода!

— За мое щастие, не бях — отвърна Кейт, вземайки си още една от препечените филийки с масло. Беше яздила трепереща в стотици студени утрини, което вероятно я бе имунизирало от студа, макар да не мислеше, че Ефи би разбрала, ако се бе опитала да обясни.

— Лейди Рот беше изправена на крака — продължи Ефи, — и отчаяно оглеждаше водата.

— Можехте ли да видите Коко?

— Плацикаше се до лодката, наистина шляпаше много добре. Трябваше да видите колко малко изглеждаше това куче, след като лорд Димсдейл го спаси, не по-голямо от коте с мокра козина. Лейди Рот се държа така сякаш собственото й дете бе паднало зад борда.

— А къде бях аз?

— Вие най-накрая се показахте в далечния край. Имахте голям късмет, че не си ударихте главата в другата лодка. Всички от нея бяха във водата, макар да излязоха бързо, всички, освен принца. Лейди Рот първа ви забеляза и му изкрещя да ви хване на минутата — Ефи се изкикоти. — Никога не бих си представила, че някой може да нарежда на принц да направи нещо по начина, по който го стори тя. И разбира се, той се подчини и заплува натам, за да ви спаси.

— Колко странно — каза Кейт. — Чувствах се сякаш е минал само миг преди да изплувам на повърхността, а лодката вече се отдалечаваше.

— Вероятно бе така — призна Ефи премисляйки. — Бяхме издърпани от лакея, разбира се, който не знаеше какво се случва. Но по онова време изглеждаше много бавно, уверявам ви. Когато не се появихте на повърхността и светлината от червените и сини факли подскачаше над водата… дори принцът изглеждаше ужасно притеснен.

— Как можехте да видите? Той не беше ли във водата?

— Да, но лейди Рот извика, че ви няма и аз видях очите му. Майка ми казва, че никога повече няма да се приближа до вода. Дори по време на бала.

— Не ми казвайте, че планират да организират същото отново!

— Не е позволено на никого да се качва в лодките, освен на лакеите, които знаят да плуват — съобщи Ефи. — Но вече е планирано, така че ще продължат с подготовката. От лодките ще се изстрелват фойерверки и трябва да призная, че звучи много хубаво. Ще се наложи да гледам от стълбите обаче, защото мама е доста напрегната — в гласа й звучеше копнеж.

— Ще си вземете ли последната препечена филийка? — попита Кейт.

— Не, благодаря — отвърна Ефи. — Ям много малко. Вземете я вие. Има толкова голям риск да се разболеете. Всички говорят за това. След тази ужасна болест, която сте преживяла преди няколко месеца, а сега шока и студа — тя замлъкна. — Макар да изглеждате много добре.

Кейт й се усмихна.

— Чувствам се чудесно.

— Не знаех, че имате толкова дълга коса — каза Ефи. — Защо винаги носите перука? Не намирате ли, че ужасно спарва? Самата аз не мога да ги понасям.

— Харесвам перуки.

— Надявам се да нямате нищо против мнението ми — продължи Ефи, — но мисля, че косата ви е прекрасна. Всички тези различни нюанси червено и златисто… точно като залез. По-хубаво е от онази червена перука, макар че тя наистина е модерна.

— „Червено небе на сутринта“ — измърмори Кейт.

— „Моряците мълвят — беда“^[1] — допълни Ефи. Тя повъртя вилицата за миг. — Беше толкова романтично, когато лорд Димсдейл скочи във водата след вас. Иска ми се да можехте да го видите. Лодката се изправи и той извика името ви и после скочи през борда във водата. Макар, разбира се, вие всъщност да не бяхте от онази страна.

— Кой направи това? О, Алджи — каза Кейт. — Наистина звучи романтично. Годеникът ми очевидно има скрити заложби — честно казано, беше изненадана.

— Те всички са влюбени във вас — заяви Ефи. — Лорд Хатауей също.

— Изцяло ваш е — отвърна веднага Кейт.

— Не съм сигурна… толкова сте забавна. Казвате такива остроумни неща — тя погледна към Кейт със своята сладка сериозност и промълви: — Не искам да си мислите, че съм влюбена в лорд Хатауей, защото не съм. Нямам отчаяното желание да се омъжвам за никого.

— Аз също — изрече Кейт и стана, за да дръпне звънеца. — Нямате нищо против да позвъня за още какао, нали? Мисля, че това плуване ме накара да изгладнея.

— Не се запознахме по време на сезона — продължи Ефи, — макар да чух за вас, разбира се. Но никой не ми каза, че сте толкова забавна. Мисля, че за това всички са влюбени във вас.

Кейт избухна в смях.

— За какво, за бога, говорите?

— Всички са влюбени във вас — повтори Ефи. — Лорд Димсдейл и лорд Хатауей, а също и принцът. Видях очите му, нали си спомняте? Бяха подивели от страх.

— Вие имате естествена предразположеност към мелодрамата — промълви Кейт. — О, добре, ето я Розали — тя изпрати прислужницата да донесе още какао и още малко препечени филийки с масло.

После отново седна.

— Тръпки ме побиха само като ви слушах да говорите за черната, тъмна вода и светлината на факлите, подскачащи навсякъде.

— Беше ужасно — заяви Ефи. — Продължавах да си представям, че ръка, обвита във водорасли, се надига и ви завлича в мрачните дълбини.

Кейт отново се разсмя.

— В това езеро дори няма риба, то е просто басейн, подхранван от подземен поток. Няма много водорасли!

— Никога не знаете какво живее в подземния поток — каза Ефи, а големите й очи станаха дори по-големи.

— Риби, може би — отвърна тя. — Никой не е влюбен в мен.

Тонът й трябва да бе убедителен, защото след една секунда Ефи отвърна:

— Е, лорд Димсдейл е, разбира се.

Отново бе забравила годеника си.

— С изключение на Алджи — съгласи се Кейт.

— Такава сте късметлийка. С удоволствие бих имала годеник като лорд Димсдейл. Той е толкова внимателен и млад, и красив.

— Е, лорд Хатауей също е такъв — напомни й Кейт доста изненадана.

— Всъщност, той е по-стар.

— Но е много красив и мил. Стабилен — добави тя.

Ефи кимна.

— Зная. Майка ми казва същото.

— Но вас не ви вълнуват стабилни и мили мъже.

— Той ще е добър съпруг, сигурна съм. Обаче не се хвърли след вас.

— Черна точка за него — съгласи се отново Кейт.

— След това каза, че не е могъл да ви види, така че какъв би бил смисълът? Което е логично, но не е каквото би искала да чуе една жена, особено ако е мъртва.

— Може би той би скочил във водата заради вас, не заради мен — предположи Кейт.

— Съмнявам се. Мисля, че ме съжалява, което не е същото като дивото обожание, което лорд Димсдейл очевидно чувства към вас — тя се поколеба. — Чухте ли какво… какво се случи с мен?

Можеше ли да има предвид онова с вилицата?

— Не — отвърна й. — Майка ви наистина говори за баща ви в минало време…

— Първо той умря точно преди първия ми сезон, а после леля ми почина на следващата година, а след това пралеля ми умря — нежното малко лице на Ефи стана сурово. — Трябва да има изключение в траура, когато човек просто трябва да направи дебюта си. Хората говорят за мен сякаш съм стара мома, а аз съм имала едва един сезон!

— Глупости — възрази Кейт, потискайки спомена за нехайното описание на Хенри относно напредналата възраст на Ефи. — Аз съм на… — улови се, преди да признае възрастта си. — Изглеждам по-стара от вас. Това е всичко, което има значение.

— Нещата вървяха много добре миналата година — каза Ефи, отпивайки от какаото си — и после се случи ужасното нещо с лорд Бекам. Запознахте ли се с него?

Кейт поклати глава.

— Майка ми бе толкова оскърбена, че ме заведе в провинцията, след като имах само два бала. Така че тогава трябваше да започна отново тази година.

Това трябваше да е свързано с вилицата.

— Какво се случи? — попита Кейт.

Ефи завъртя очи.

— Той е съвсем луд. Каза… Може да не разбирате това, Кейт, но той каза на всички, че аз съм го опипала. По интимните части!

— Не!

— Да, направи го. А истината бе, че той се опита да ме целуне. Не бих имала толкова против, но той се притисна в мен по най-отблъскващ начин. Аз се извъртях и му казах, че е отвратително мекотело. Това го ядоса и той ме сграбчи отдолу — там отдолу с ръката си.

Независимо от таланта на Ефи да изпада в мелодрами, този мъж се бе държал отвратително.

— Каква крастава жаба — каза Кейт. — Имахме такъв пекар в селото преди. Баща ми трябваше да го изхвърли от графството.

— Не би го направил, ако моят беше жив — продължи Ефи. — Защото баща ми щеше да го намушка. Както и да е, носехме чиниите си с кайсиеви пастички на балкона, така че грабнах вилицата си и го промуших в ръката. След като баща ми не беше там, за да го намушка, предполагам, че можете да кажете, че аз го сторих сама. Но после той беше разпространил своята версия навсякъде.

— Трябваше да го прободете в бричовете — заяви Кейт.

— Той лъжеше, но никой не ми повярва, освен майка ми, разбира се. Така че трябваше да се оттеглим в провинцията. А тази година — тя имаше много нещастен вид, — е, някой като лорд Хатауей, който е толкова логичен и мил, че, разбира се, не слуша подобни слухове…

— Ужасно — заяви Кейт. — Това е ужасно. Знаех от момента, в който ви срещнах, че не може да е истина, защото…

— Значи и вие сте чула! — Ефи избухна в сълзи.

За щастие Кейт беше неуязвима за тях, след като живееше с Виктория, така че й наля още една чаша какао и я потупа по дланта. И нищо повече. С Виктория всяка проява на симпатия удължаваше хлипането.

И наистина, Ефи избърса очи и се извини.

— Нервна съм — обясни тя, — защото Бекам пристига днес, а не съм го виждала от миналата година.

Кейт присви очи.

— Той идва в замъка?

— Да, днес — каза сълзливо Ефи. — Не е ли лош късмет? Успях да го избягвам през целия сезон, защото майка ми подкупи един от лакеите му, така че винаги знаехме какво прави. Но сега майка казва, че не можем да си тръгнем, защото лорд Хатауей е на път да ми предложи брак — тя не изглеждаше ужасно щастлива от тази перспектива.

— Харесвам лорд Хатауей — призна Кейт.

— Аз също, разбира се — отвърна Ефи и въздъхна. — Просто… е… той не е точно романтичен, нали? Никога не би ми донесъл цветя, освен ако не са в градината му и не се препъне в тях.

— Какво въображение имате само — промълви Кейт.

— Мога да си представя бедната му съпруга — продължи тя. — Ще чака да дойде рожденият й ден, надявайки се да й подари диамантена тиара или поне индийски шал, а той ще се върне с покривчица за чайник. Очите й ще се напълнят със сълзи, но след като наистина го обича — а и грешката не е негова — ще преглътне тъгата си.

— И сама ще си купи индийски шал, надявам се — допълни Кейт. — Отлична разказвачка сте! Почти можех да видя пълните й със сълзи очи. Защо просто не разгласихте истинската история за Бекам? Сигурна съм, че можете да убедите хората.

Ефи поклати глава.

— Майка ми силно вярва, че една дама никога не бива да споменава подобни неща. Тя изживява всичко дълбоко. Всъщност, днес няма да стане от леглото, защото се чувства толкова разстроена заради това, че почти не умрях снощи.

Кейт повдигна вежда.

— Зная… повечето хора мислят, че вие почти не умряхте, а не аз — Ефи въздъхна.

— Ако кажете на кръстницата ми, Хенри, тя може да размаже Бекам — каза Кейт.

— Наистина ли харесва да бъде наричана Хенри? Толкова странно име за жена.

— Името й е Хенриета, но предпочита Хенри.

— Обичам начина, по който нарича съпруга си захаросана слива — каза Ефи. — Толкова е…

— Романтично — довърши Кейт през смях.

— Чета прекалено много романи — промълви Ефи засрамена.

— Аз не съм чела много, но злодеят винаги си получава заслуженото, доколкото знам. Това ще се случи и на Бекам, обещавам ви. Мислете за Хенри като за фея кръстница. Тя може да размаха магическата си пръчица и да се погрижи за тази гадна малка крастава жаба.

— С какво удоволствие бих гледала как се превръща в ряпа — каза Ефи.

— Само гледайте — обеща й Кейт. — Ще направи от него пюре от ряпа.