Елоиза Джеймс
Целувка в полунощ (14)

Глава 13

Кейт се върна в стаята си и погледна към звънеца, с който трябваше да повика Розали, за да й подготви леглото, макар съвсем да не й се спеше.

В ума й изникнаха образи — спомени за копнежа, изписан по лицето на майка й, докато гледа баща й и за неговата учтива любезност към съпругата му. Възможно ли беше все още да е бил влюбен в Хенри? Или тогава се е влюбил в Мариана?

Сърцето й се разкъсваше между тъгата на майка й и тази на Хенри, между романтиката на новата любов и яда към баща й, че е позволил да бъде купен.

Най-накрая реши да изведе кучетата на разходка. Успокои Цезар като го изгледа продължително, а щом спря да лае му даде парченце сирене.

Голямата гостна все още искреше от светлина. Щом навлезе във вътрешния двор, кучетата я задърпаха напред. Тя тръгна в обратна посока, препъвайки се по калдъръма.

Външният двор бе слабо осветен и покрай стените му бяха наредени големи клетки. Кучетата опъваха каишките си, така че Кейт си спомни съвета на Черидери и спря да върви, докато не се успокоиха. После им даде малко сирене и този път те бяха така добри да останат на мястото си.

— Ако сте послушни — каза им, — утре ще ви изведа сред хора — трябваше да го направи при всички случаи. Виктория водеше тези кучета навсякъде със себе си, а Мариана ги смяташе за съществена част от маскировката й.

И трите вдигнаха очи към нея в мига, в който им заговори. Започваше леко да се привързва към тях, особено към Фреди. Той се страхуваше от всичко — от обикновена муха до тъмна сянка, но смелостта не бе добродетел, изисквана от кучетата. Освен това, й бе много приятно да спи с него.

Клетките бяха плашещо големи. Светлината от единствения фенер, който висеше от кука на стената, не достигаше, за да освети вътрешността им зад решетките. Кучетата спряха съвсем близо до първата клетка и задушиха напрегнато тъмното ограждение. Кейт надникна вътре, но не можа да види нищо. Миризмата обаче бе доста силна.

— Какво, за бога, би държал един принц в тази клетка? — запита се тя гласно.

Цезар изджафка кратко в отговор, но задържа очите си насочени натам. Фреди се бе сгушил до крака й, без да показва никакво желание да научи. Тя посегна към фенера, но една голяма ръка се пресегна над нейната и го взе преди нея.

— Кой… О! — думата прозвуча като крякане. Беше самият принц. Изглеждаше дори по-навъсен и мрачен под люлеещата се светлина на фенера. Непокорната му коса се бе освободила от панделката, а устата му изглеждаше надменна. Има тънки устни, каза си тя и вирна брадичка. Всички знаеха, че кралските особи са плод на кръвосмесителни бракове.

— Държа лъв в тази клетка — обясни принцът небрежно. — Ей там има слоница, заедно с компаньонката й, една маймунка. Има също и женски щраус, но го преместихме в овощните градини заедно с хималайските кози — той вдигна фенера и Кейт съзря спящото тяло в дъното на клетката. Когато светлината падна върху животното, едно надменно око се отвори и лъвът се прозя, разкривайки редица зъби, които изглеждаха плашещо ефективни.

— Зъби съвсем не е точна дума за тези неща — отбеляза тя.

— Зъбища — отвърна принцът със задоволство.

Лъвът отново затвори очи, сякаш наблюдаващите го хора бяха прекалено скучни, за да ги гледа. Кейт осъзна, че Фреди трепери до глезените й и дори Цезар се беше преместил зад нея, показвайки първия признак на интелигентност откакто го познаваше.

— По-добре ги дръжте далеч от клетката — отбеляза принцът. — Вчера лъвът повръща цял ден, след като изяде кучето на чичо ми.

— Кучето, което яде маринована храна? — попита Кейт. — Какъв срам. Чичо ви е убеден, че кучето му скоро ще се върне.

— Вие бихте ли го сторила при тази диета?

— Това не би ме накарало да скоча в клетка на лъв — изтъкна тя.

— Съмнявам се, че каквото и да било ще ви накара да направите нещо толкова безразсъдно.

Това беше от типа коментари, които Кейт мразеше, защото намекваха нещо за личността й — но какво точно? Определено нямаше да помоли Великия и Всемогъщ принц за пояснение, така че просто се отправи към клетката на слоницата.

Той я последва с фенера.

— Името й е Лиса. Прекалено е голяма за клетката, така че ще й оградим място в овощната градина. Но ако я сложим там, маймунката й може да избяга.

Животинчето спеше до стъпалата на слоницата с една ръка обвита около крака й.

— Съмнявам се. На мен ми изглеждат влюбени.

— Ако това е любов, не искам да имам нищо общо с нея — отвърна принцът, а в очите му искреше смях.

— Знам какво имате предвид — каза Кейт и от устните й се откъсна кикот. — Никога няма да ме намерите да спя в нечии крака.

— А аз си мислех, че сте отчаяно влюбена в племенника ми.

— Разбира се, че съм — изрече тя. Прозвуча неискрено дори в собствените й уши.

— Ха — възкликна принцът. — Не бих искал да затворя бедния Димсдейл в овощната градина и да се надявам, че присъствието му би ви задържало там.

Той беше ужасяващо привлекателен, когато просто се смееше, без да използва обаянието си на принц.

— Алджи никога не би позволил да бъде изгонен на пасището — каза тя, опитвайки се да измисли блестящ отговор, който да го постави на място.

Но той я прекъсна.

— Тулуз казва, че сте била болна. Какво ви се е случило?

Кейт за момент се стресна, но после си спомни сладкото пухкаво лице на Виктория и собствените си ъгловати скули.

— Нищо особено — отвърна му.

— Като се изключи близката среща със смъртта?

— Едва ли изглеждам толкова зле — каза тя остро.

Той повдигна брадичката й и я изгледа продължително.

— Сенки под очите, слабо лице, изтощен вид. Не изглеждате добре.

Кейт присви очи.

— Ужасно сте неучтив за кралска особа. Очаквах да сте възпитан да бъдете дипломатичен при всякакви обстоятелства.

Принцът сви рамене.

— Трябва да е от красотата ви. Пробужда непривична откровеност в мен.

— Каква съм късметлийка — сопна му се тя. — Избягахте от дипломатичността точно навреме, за да ми съобщите колко ужасно изглеждам.

Той постави пръст на устните й и тя млъкна. Сякаш отново го виждаше за пръв път — цялата тази неспокойна енергия и блестяща чувственост, в комбинация с широки рамене и нацупена уста.

— Вие, госпожице Далтри, говорите глупости и го знаете. Мога само да си представям как бихте изглеждала с повече плът по костите си, но и сега изглеждате изключително.

Пръстът му се отмести и Кейт почувства как устата й се извива в усмивка, сякаш бе разглезено дете, успокоено с бонбон. Сега той се облягаше срещу клетката и изглеждаше доволен от себе си, сякаш се беше погрижил за още един дребен проблем.

— Какво правите навън в тъмното? — попита тя. — Не искате ли да се върнете вътре, за да продължат да раболепничат пред вас? Животът е толкова кратък.

Последва миг мълчание, след отвратително грубия коментар на Кейт. А после принцът изрече бавно:

— Всъщност излязох, за да видя дали лъвът все още повръща остатъци от мариновано куче. А англичаните не раболепничат според опита ми — той се обърна и закачи фенера, така че гласът му дойде от тъмнината. — Как се запознахте с племенника ми, ако не възразявате, че питам?

— Срещнахме се в катедралата и се влюбихме на мига — отвърна Кейт, след кратка пауза, в която насилваше мозъка си да си припомни историята.

— Влюбена — повтори принцът. — В Димсдейл. Когото с любов наричате Алджи, както забелязах. Като някой плужек.

— Да — заяви тя. — Влюбена съм.

— Ако знаехте какво е любов, определено не бихте се омъжила за племенника ми.

— Обичам Алджи — повтори Кейт.

— Жив ще го изядете още преди да навърши двадесет години — отвърна той безстрастно. — Знаете, че той е по-млад от вас, нали? Все още има жълто около устата, бедничкият малък виконт. Макар че може би така ви харесва.

— Вие сте отвратителен човек — заяви Кейт, придавайки на гласа си достатъчно количество студено презрение. — За ваше добро се радвам, че годежът ви е въпрос на кралски съюз, защото се съмнявам, че бихте могъл да си намерите съпруга сам — което бе опашата лъжа, защото не можеше да си представи жена, на която не биха й потекли лигите при възможността за брак с него. Освен самата тя, разбира се.

Кейт се отдалечи, а после се обърна и каза язвително:

— Ваше Височество.

Последва светкавично движение и една ръка се уви около китката й. Той беше горещ и невероятно едър и тя можеше да почувства как бие сърцето му. Миришеше прекрасно, като нощна клада, като нещо опушено, диво и необуздано.

— Повторете го — каза той, а дъхът му докосна врата й.

— Пуснете ме — отвърна Кейт твърдо, борейки се с импулса на тялото си да се отпусне срещу него, да извърне брадичка, да го подкани… да го подкани за целувка? Никога не бе целувана и нямаше намерение първата й целувка да бъде с арогантен и непокорен принц, който беше раздразнен, защото не раболепничеше пред него.

В гласа му се усещаше прелъстителна настойчивост:

— Просто искам да ви вкуся, госпожице Виктория Далтри — устните му я докоснаха по врата и усещането се плъзна надолу по гръбнака й.

С едно бързо движение тя вдигна острото си, инкрустирано със скъпоценни камъни токче и го заби в мястото, където предполагаше, че се намира стъпалото му, изви го и се отскубна от него.

Бяха се придвижили достатъчно близо до стените на замъка, така че тя можеше да го види на светлината, струяща от прозорците.

— Вие сте задник — процеди тя през зъби.

— Нужно ли беше да бъдете чак толкова жестока? Това са ми любимите обувки — отвърна той. — И не мисля, че винаги съм задник.

Кейт се отдръпна назад с още няколко стъпки.

— Може и да ви съжалявам заради погрешния ви начин на мислене, но вие имате толкова много други недостатъци, които изискват съжаление, че няма да си правя труда.

— Ако съм задник — каза той, — тогава вие каква се явявате в случая?

— Незаинтересована — отвърна му равнодушно.

— Сопната малка опърничава жена — отговори й той.

Очите му бяха присвити и за първи път откакто се беше запознала с него, принцът изглеждаше разгневен. Въпреки всичко, видът му я накара да се разсмее.

— Изглеждате като продавач на зеленчуци, чиято доставка картофи не е пристигнала.

— Картофи — каза той. — Сравнявате се с картоф?

— Вижте, просто не можете да целувате английските дами, когато почувствате нужда от това — отвърна тя. — Тук, Цезар! Върни се — Цезар очевидно бе осъзнал, че лъвът е заспал и отново беше започнал да души около клетката. — Не искам да се превърнеш във вечеря на лъва.

— Защо да не мога?

Кичур коса бе паднал над очите му и Кейт трябваше да признае, че изглежда като мъж, който може да целува, която си поиска. Изглеждаше избухлив, извънредно чувствен и опасен. В този момент преценката на Хенри за него се върна в ума й. Той беше точно като баща й, от типа мъже, които никога нямаше да бъдат верни.

В усмивката й се прокрадна горчивина.

— Защото вие не сте за всяка жена — обясни тя, опитвайки се да го изрече мило. — За бога, всички принцове ли са такива?

Той се приближи и Кейт го изгледа, но вече не изглеждаше толкова изпълнен със страст, колкото любопитен.

— Не ми казвайте, че една жена просто влиза в кралския двор в Марбург или откъдето и да сте, и очаква да бъде целуната от всеки принц, който се окаже близо до нея.

— Разбира се, че не!

— Е, защо, за бога, си мислите, че може да ме целувате?

— За да бъда честен, защото сте тук в тъмното — отвърна принцът.

Откровен отговор.

— Тук съм само заради кучетата ми — отбранително каза тя.

— Говорихте с мен доста продължително. Нямате придружителка съм себе си. Уик ми съобщи, че сте пристигнала с една-единствена прислужница, която да се грижи за вас.

Проклета да е Мариана, че изхвърли гувернантката й.

— Бих довела прислужницата си заедно с мен, но имаше проблеми с храносмилането — отвърна Кейт.

— Мисля, че сте забравила да я повикате. Уверявам ви, младите дами в двора никога не забравят прислужниците си и никога не са сами — заяви той. — Пътуват заедно като ято скорци. Или глутница кучета — добави той, когато Цезар изръмжа на лъва.

Едва ли можеше да обясни, че гувернантката й беше освободена в деня, след като баща й почина и вследствие на това никога не бе научила как да пътува в ято.

— Би трябвало да ме придружава прислужницата ми — каза тя, — но не бива да предполагате, че всяка жена иска да ви целува.

Той се втренчи в нея.

— Този разговор е абсурден — измърмори Кейт. — Цезар, ела тук! Време е да тръгваме.

Кучето остана до клетката ръмжейки.

— Глупаво животно — каза тя и го вдигна.

— Помислих си — изрече принцът, — че може да ви съблазня.

Кейт се обърна с отворена уста.

— Не можете да се опитвате да съблазнявате младите дами! — изписка тя.

— Ако вече не бях сгоден, бих обмислил възможността да се оженя за вас.

Кейт изсумтя.

— Може да го обмислите по начина, по който бихте обмислили възможността за шарка. Не, не бихте го направил и не бива да предполагате подобно нещо.

Той направи една крачка и погледна към нея с тъмните си като нощта очи. Някаква неясна част от ума й забеляза, че устните му съвсем не бяха тънки. Всъщност точно обратното.

— Аз съм опърничава жена, нали помните? — каза му тя. — Вижте, какво правите? Вие сте принц. Това е невероятно неприличен разговор и не бива да го изпробвате с други млади дами. В противен случай ще бъдете принуден да се ожените за някоя от тях, вероятно под дулото на пистолета за дуел в ръцете на баща й.

— Вашият баща? — попита принцът, все още взирайки се в нея.

— Баща ми е мъртъв — отвърна му, усещайки странна болка в сърцето. — Но двамата много си приличате и се опасявам, че това ме предпазва от изключителния ви чар.

— Да не споменаваме, че сте влюбена в Димсдейл. Баща ви искаше ли да се омъжите за него?

— Баща ми умря преди години. Той няма място в този разговор. Както и да е, много сте ядосан. Не можете да се ожените за мен и не е хубаво от ваша страна да ме карате да се надявам. Ами ако ви бях повярвала? Всички разправят, че ще се ожените за някаква руска принцеса.

— Вярно е, че трябва да се оженя за наследница — отвърна принцът небрежно. — А вие сте такава, така се говори. Не искам непременно някоя с високопоставен произход. Просто искам да е богата — очите му се насочиха към бюста й. — И привлекателна.

Кейт вдигна Цезар малко по-високо, така че кучето почти прикри восъчните й гърди.

— Това е най-неприличният разговор, който съм водила през живота си — отбеляза тя.

— Сигурно възрастта ви вдъхновява моето безсрамие — отвърна й. — Водил съм много неприлични разговори, но признавам, не и с девици на възраст за женене.

Думите му я жегнаха, макар да не разбра съвсем дали принцът намеква, че е млада или стара.

— Често ли споделяте желанието си да се ожените за някоя жена заради парите й?

— Обикновено говорим за други желания.

— Мога да си представя — промърмори тя. — Това беше направо пленително. За ваше сведение, не съм на брачния пазар. А не съм и богата — Кейт потисна спомена за вярата на Хенри в митичната й зестра. Беше прекалено невероятно, за да е истина.

Той изви вежда.

— Не сте ли? Димсдейл знае ли това? Уик изглежда мисли, че имате солидно наследство.

— Напълно — отвърна му. — Алджи ме обича, въпреки това.

— Интересно. Племенникът ми създава впечатление за човек, който категорично би поставил любовта на второ място след паричното състояние.

— За разлика от вас, вие очевидно бихте я поставил в края на списъка.

— Вие също — отвърна принцът жизнерадостно.

— Това значи ли, че мога да разходя кучетата си без страх, че ще скочите върху мен от някой тъмен ъгъл? — попита го и отново остави Цезар на земята.

— Човек определено може да помисли подобно нещо — каза той. — Но пък… вие сте необикновено красива — и докато Кейт все още възприемаше този коментар, той невъзмутимо я пое в прегръдките си и наведе глава към нейната.

И тогава вече съвсем не беше невъзмутим. Цялата тази буйна и дива енергия, която бе почувствала в него, се изля в целувката му, в нужда, която тя нямаше как да отрече. Бе мислила, че целуването е само докосване на устни, но това… това беше вкусване и усещане. Той беше като коприна и огън.

Имаше вкус на огън. Кейт се наклони, отвори устата си, почувства как по гърба й преминава тръпка. Той измърмори нещо в устните й, нещо жарко и ласкаво. Тя неясно си спомни, че бе имала намерение да му даде урок, да го научи да не целува всяка дама, която срещнеше.

Трябваше да го зашлеви.

Но тогава той щеше да откъсне устни от нейните, или широката си топла длан от талията й, или… единствено инстинкта й за самозащита я спаси. Целувката му бе започнала като въпрос, но бързо се превръщаше в настойчиво искане, и колкото и да беше неопитна, цялото й тяло му отговаряше утвърдително.

И все пак един малък, студен глас в главата й й напомни коя точно е тя и кого целува.

Кейт се отдръпна. Той се възпротиви за секунда, една великолепна изгаряща секунда, а после всичко свърши.

Първата й мисъл бе напълно несвързана — че никога не бе забелязвала колко са гъсти миглите му. Втората беше, че не бе направила нищо друго, освен да подхрани абсурдното му самомнение и сега той щеше да помисли, че е неустоим дори за англичанките.

В тази част от секундата тя извика годините самообладание, усъвършенствано в присъствието на Мариана. Отвори уста, за да каже нещо, което трябваше да смачка самочувствието му, но той проговори пръв:

— О, по дяволите — изрече и в гласа му се усещаше дрезгав глад, който говореше за искреност, — иска ми се да бяхте моята руска принцеса.

И просто така, раздразнението й от помпозната му царственост се изпари и тя се разкикоти:

— Вие сте… — тя спря. Наистина ли искаше да му направи комплимент, да добави още към вече монументалното му его?

Честно беше.

Тя се наклони напред и устните й докоснаха неговите.

— Ако парите можеха да купуват целувки като тази, ми се иска да бях наследница. Дори бих стигнала до там — добави тя, — че и аз да поискам да бъда принцеса.

Дланите му се вдигнаха и обгърнаха лицето й.

— Трябва да ви вкуся отново — каза той със странно стенание.

Копнееха за едно и също, помисли си Кейт замаяно, за вкусване… после тя вкусваше, а той имаше вкус на тъмен мед и нещо по-меко, и по-диво, нещо, което я караше да трепери и…

И тогава принцът я откъсна от себе си.

— Вие сте опасен — каза тя бавно.

Усмивката му й показа, че бе изрекла неправилните думи, че отново беше подхранила монументалното му самочувствие.

— Принцове — каза тя с въздишка. — Предполагам, че все пак сте полезни за нещо.

От това го заболя, забеляза Кейт със задоволство, тъй като коленете й трепереха… а краката й…

— Не — отвърна той малко дрезгаво. — От мен има малка полза, уверявам ви. А сега, освен ако не искате да бъдете уловена и целуната от друг непознат, госпожице Далтри, горещо препоръчвам незабавно да се върнете в стаята си и да не се появявате отново без придружител.