Елоиза Джеймс
Целувка в полунощ (19)

Глава 18

— Какво искаш да кажеш с това, че трябва да седя до лейди Дагоберт? — попита Гейбриъл. — Не искам.

Уик запали пурета и му се облещи над извилия се дим.

— Държиш се повече като четиригодишно дете, отколкото като зрял мъж. Разбира се, че ще седиш до графинята. Тя е с най-висок ранг от всички в замъка, с изключение на теб, познава те от дете. Ще бъде от дясната ти страна.

— Искам да седя до Кейт — каза Гейбриъл, без да обръща внимание на истинността в твърдението на Уик. — Като миналата нощ. Ще вечерям en famille.

— Няма — заяви Уик. — Госпожица Катрин Далтри, понякога позната като Виктория, ще седи до кръстницата си, лейди Рот и до лорд Хатауей. Не искам да развалям какъвто и приятен блян да си изградил да превърнеш незаконната дъщеря на свинар в принцеса — или нещо по-малко достойно — но кръстницата й очевидно планира да я сватоса с лорд Хатауей.

— Кейт не може да се омъжи за лорд. Тя е незаконородена.

— Мога да кажа само, че лейди Рот ми даде две гвинеи, за да седят един до друг и след като тя не е съдържателка на бордей, предполагам, че е открила някакъв начин да заобиколи незаконното рождение на Кейт. Възможно е да не е незаконно родена като мен.

— Нищо свързано с Кейт няма смисъл — каза Гейбриъл. — Защо ръцете й са с мазоли, ако кръстницата й е лейди Рот?

— Единственото напълно ясно нещо в ситуацията е твоето сляпо увлечение — отвърна Уик. — Нека да обобщя: Кейт много разумно не проявява интерес към теб. Уплашен от предстоящото пристигане на невестата си, ти сега бягаш с писъци по посока на единствената жена, която не само че не те иска, но и не е добра партия за брак. Наистина, не можеш ли да бъдеш малко по-оригинален?

— Почти обезглавих Тулуз заради една необмислена забележка относно бюста й — каза намусено Гейбриъл. — Той не го направи на въпрос, но беше бесен. Проклятие, а аз го харесвам.

— Тогава спри с това безумие — заяви Уик. — Преследваш момичето, за да се разсееш. Не е много любезно, след като не можеш да се ожениш за нея. Тя вече си има конкуренция. Лейди Старк ми даде четири гвинеи, за да сложа нея и дъщеря й до Хатауей, значи мъжът е търсен. Кейт ще се нуждае от цялото си остроумие.

Гейбриъл се намръщи.

— Лейди Старк, чиято дъщеря е госпожица Ефи Старк? Тя не е никаква конкуренция! Кейт ще я сравни със земята.

— Предполага се, че госпожица Старк е с отличен произход и вероятно има зестра — изтъкна Уик.

— Ще дам зестра на Кейт — веднага отвърна Гейбриъл.

— В един миг искаш да я съблазниш, в другия подкрепяш брака й с Хатауей? И откъде точно планираш да вземеш пари за зестра? Тревожа се как ще храним лъва, за бога.

— Само казвам, че тази Ефи Старк е едно нищо в сравнение с Кейт.

Уик въздъхна.

— Забрави за Кейт.

— Ти трябва да й дадеш зестра — каза Гейбриъл мрачно. — Шест гвинеи само от тази маса…

— Тарифата за желаещите да са на твоята маса е много по-висока — отвърна ухилен Уик. — Мисля, че всички млади дами се надяват кораба на принцеса Татяна да потъне.

— Значи за теб е от полза да ме държиш неженен.

— Знам, че не искаш в действителност руската си невеста, Гейб — каза Уик и гласът му се смекчи.

Гейбриъл хвърли поглед към брат си. Уик отдавна не го наричаше Гейб, винаги Ваше Височество или по-често, Ваша Непоносимост, а от време на време разнообразяваше с Ваше Негодничество.

— Не че не искам Татяна. Не искам никаква невеста.

— Тогава избягай в Картаген. Ние тук ще оцелеем, а ти няма да си първия младоженец, който бяга преди нощта на сватбата.

За част от секундата Гейбриъл в действителност го обмисли, представи си как оставя всички отговорности и обещания и заминава в Картаген като мъж, преследван от дявола.

После поклати глава.

— Дал съм обещания, а и се нуждаем от парите — каза той, докато се надигаше. — Стремя се да бъда принц, не пълен задник. По-добре да побързам и да отида при Поул. Изнервя се, ако не му отделя поне един час.

 

 

След като сега в замъка имаше почти сто благородника, Уик бе махнал широката дъбова маса, която обикновено се простираше в трапезарията и вместо това разположи маси за по шест и осем души из стаята. Самият той се срещна с всеки, който влизаше и понеже помнеше разположението на всички, ги отпращаше до подходящата маса под внимателните грижи на един лакей.

Цялата система работеше по-гладко от повечето военни операции, помисли си Гейбриъл, докато се придвижваше начело на масата с лейди Дагоберт под ръка.

— Какво удоволствие е да се запозная с дъщеря ви, милейди — каза той и се поклони на лейди Арабела.

Арабела му се усмихна с наивното очарование на млада дама, обучена да забелязва подходящи за женене джентълмени от петдесет крачки. Той въздъхна и позволи на разговора да се развие от само себе си. Така сътрапезниците бързо бяха въвлечени в дискусия за влиянието на френската блокада върху подгъвите на полите.

Не си позволи да погледне към масата на Кейт. Дори когато в действителност я чу да се смее. Човек би предположил, че лорд Хатауей е забавен.

Лейди Арабела го изгледа стреснато, когато чу ниското ръмжене, дошло някъде от гърдите му, но той си възвърна самообладанието и й се усмихна. Тя се разтопи.

Като сняг, паднал върху димяща купчина конски лайна, помисли си Гейбриъл.

В другия край на стаята Кейт би се съгласила, че лорд Хатауей е забавен. Не остроумен, не и по начина, по който бе господин Тулуз. Но го харесваше.

Харесваше яките му рамене и начина, по който косата му се къдреше над челото, сякаш бе малко момче. Беше очарователен по един момчешки начин, докато в същото време успяваше да се държи като мъж. Единственият проблем беше госпожица Ефи Старк, която стоеше от лявата му страна.

Както Хенри я бе предупредила, Ефи беше хвърлила око на лорд Хатауей. И според Кейт изглеждаше така, сякаш ще успее да го улови, като се имаше предвид начина, по който продължаваше да слага длан върху ръката му, сякаш бяха толкова близки приятели, колкото Хенри и нейните компаньонки.

Ефи бе доста хубава по един ненатрапчив начин, помисли си Кейт сурово. Имаше меки руси къдрици, закръглена брадичка и прави бели зъби. Не беше и глупава.

— Голяма сте късметлийка — каза тя, усмихвайки се широко на Кейт, която, разбира се, мислеше за Виктория. — Иска ми се да празнувах годежа си в замък. Толкова е романтично!

— Привилегирован съм, че чичо ми е толкова добър с мен — включи се Алджи, само за да се убеди, че всички си спомнят връзката му с кралска особа.

— Разбира се — отвърна Кейт малко срамежливо. На Виктория щеше да й е приятно да седи на тази маса и да приема поздравите за годежа си. Тя се чувстваше сякаш крадеше цветя, които са били пратени за сестра й.

Ефи се обърна към лорд Хатауей.

— Разкажете ми повече за косовете, лорд Хатауей.

Кейт примигна.

— Това беше малко неочаквано, нали? — отвърна той и очите му заблестяха.

— Да — каза Кейт. — Но е странно забележително. Например — каза тя на Ефи, — ако бяхте казала: „Разкажете ми повече за враните“, би имало доста зловещ подтекст, докато косовете карат човек да мисли за пайове.

— И за кралици и кантори^[1] — допълни лорд Хатауей. — Ами ако госпожица Старк беше казала: „Разкажете ми повече за минотаврите“. Тогава какво щяхте да си помислите за мен?

Кейт се разсмя, а Ефи се изкиска несигурно.

— Бих си помислила, че госпожица Старк е на пет години, а вие й разказвате приказки. Но не всичко забележително би имало същото звучене. Какво бихте си помислил, ако беше попитала: „Разкажете ми повече за великана“?

— Не бих си помислил за детски приказки — отвърна Хатауей, — а за мъжете, които се боксираха на панаира.

— Ами: „Разкажете ми повече за великанката“?

— Бих помислила, че говорите за лейди Дагоберт — включи се Хенри с лукава усмивка. Графинята не би могла да бъде описана като слаба.

Лейди Старк се размърда с неудобство. Собствената й фигура доста приличаше на тази на лейди Дагоберт.

— Аз мисля — намеси се тя, — че скъпата ми Ефи просто бе запленена от разказа ви за напастта на косовете, лорд Хатауей.

— Напастта на косовете — повтори Кейт, преди да може да се възпре. — Звучи като божествено отмъщение, много е заплашително. С какво сте се занимавал, лорд Хатауей?

Той отново се разсмя и Кейт си помисли колко бе добър.

— Може да е божествено отмъщение — каза й, — но ако е така, не съм сигурен за кой от многото ми грехове е предназначено. А и не беше напаст от жаби, ако мога да изтъкна.

Ефи се обърна към Кейт. Очите й бяха хладни.

— Косовете причиняват сериозни неудобства на лорд Хатауей, госпожице Далтри. Спят в стрехите и нападат слугите, когато влизат в кухненските градини. А сега са започнали да нападат и гостите.

Кейт не можа да потисне малката цинична усмивка на устните си. Едно беше птиците да нападат слуги… но гости?

— Не е обичайно за косовете да са толкова агресивни — каза тя на лорд Хатауей. — Държат се като сини птици. Възможно ли е по някакъв начин да сте обезпокоил гнездата им, така че да се насочат към стрехите?

— Не мисля — отвърна той. — Неприятно ми е да го призная, но никога не съм мислил много за птиците, макар да имаше някои оплаквания от иконома. Но миналата седмица пасторът дойде да ме посети и се опасявам, че… е…

— Какво? — попита Ефи объркана. — Да не би някой кос да е връхлетял върху главата му?

— Подозирам, че са се изакали върху пастора — каза Кейт на Ефи, избавяйки Негова Светлост от мъките. — Цялото това черно, изцапано с бяло. Човекът трябва да е приличал на шахматна дъска.

Лейди Старк си пое дъх. Звукът ясно издаваше неудоволствие.

— Е, аз никога…! — възкликна тя.

Розовата уста на Ефи оформи малък, стреснат кръг, но Хенри се разсмя и каза:

— Това доказва, че напастта от косове не е дело на небесата. Предполагам, че пасторът не е реагирал по благочестив начин.

— Това е забележително вулгарен разговор — заяви лейди Старк и очите й се насочиха към Кейт.

— Ще превърна птиците в пайове — каза лорд Хатауей, за да я защити. — Благодаря ви за това предложение, госпожице Далтри.

— О, нямах това предвид — извика Кейт, чувствайки пробождането на вината. — Не трябва да ги отстрелвате, лорд Хатауей. Създанията нямат представа, че безпокоят слугите. Вероятно просто защитават своите бебета. Периодът на гнездене трябва да е свършил, така че можете да изпратите някой да махне гнездата им.

— Ще ги построят отново — каза Алджи, използвайки толкова авторитетен тон, колкото осемнадесетте му години можеха да възпроизведат. — Ще трябва да ги застреляте, макар, разбира се, младите дами да не харесват идеята. Годеницата ми е много чувствителна — заяви той и твърдо изгледа лейди Старк.

Кейт му се усмихна с изненада. Беше мило от страна на Алджи да я защити.

— По същия начин ли ще се чувствате ако страдах от напаст на жаби? — попита лорд Хатауей. — Французите ги ядат всеки ден, нали знаете. Вероятно биха сметнали дъжд от жаби за дар от небесата.

— Мисля — отвърна Кейт, — че трябва да сготвите която и да е жаба, която скокне — или падне — в собствеността ви, лорд Хатауей — и добави с широка усмивка: — Просто ви моля, не ме канете на вечеря.

— Не мисля, че французите слагат жаби в пайовете — каза Ефи сериозно.

Лорд Хатауей я погледна и се усмихна. Беше ясно, че харесва добросъвестността й.

— В интерес на истината, не ми харесва да стрелям около къщата си.

Ефи леко изпищя. Всички я погледнаха.

— Е — каза тя, — може да убиете някого.

— Вероятно ще използва въздушна пушка — обясни й Кейт. — Един от лакеите ми бе прострелян с такава и не можеше да сяда две седмици, което много забавляваше домакинството. Името му беше Барси и… — тя замлъкна.

— Имате живо чувство за хумор, госпожице Далтри — каза лорд Хатауей, показвайки, че правилно е осъзнал колко подобно е Барси на задник^[2].

— Не питам за имената на лакеите си — каза надменно лейди Старк. — Наричам всички Джон, което ми служи достатъчно добре.

Кейт бе отвратена, но прехапа език. Дължеше се на последните седем години, разбира се, през които бе живяла наполовина като прислужница, наполовина като член на семейството… това бе променило отношението й към персонала. Костваше й голямо усилие на волята, за да не се сопне на лейди Старк.

— Аз знам имената на всички лакеи — изрече госпожица Старк, показвайки, че изобщо не е толкова сляпа колкото майка си. Тя отново обви длан около ръката на лорд Хатауей. Човекът вече щеше да започне да се чувства сякаш носи траурна лента. — Не мислите ли, че е наш дълг към провидението да се грижим за всички, които са под нас независимо дали са птици или злощастни дегенерати?

— Лакеите ви злощастни дегенерати ли са? — включи се жизнерадостно Хенри. — Единственият от тях в моето домакинство е скъпият Лем.

Всички погледнаха към съпруга на Хенри, който стоеше срещу нея. Лем смигна палаво на Кейт и отвърна:

— Нужен е дегенерат, за да не изостава от съпругата ми, уверявам ви. Никой друг не би имал необходимото въображение.

Лейди Старк подсмръкна ужасено, но Кейт харесваше Лем, въпреки всичките оплаквания на Хенри относно пиенето му. Наистина, той изглежда се наслаждаваше на шампанското повече отколкото на рибата, но пък и самата тя правеше същото.