Елоиза Джеймс
Целувка в полунощ (13)

Глава 12

— Наистина ли възнамерявате да си легнете? — попита Алджи, когато празненството най-накрая се премести в гостната стая. — Знам, че не сте излизала много, но е възмутително рано.

„Не е излизала много“ беше хубав начин да се обобщи живота на Кейт в къщата на Мариана.

— Вие останете — каза му тя. — Колкото по-малко време съм сред хора, толкова по-добре. Очевидно господин Тулуз се е запознал с Виктория миналата пролет. Имаме късмет, че не се обиди, когато случайно му се сопнах преди минута.

Алджи потрепери.

— Усмихвайте се на всички, просто за всеки случай. Важното е, че принцът изглежда умерено доволен от вас. Кой би си помислил, че тук ще има толкова много хора? Лорд Хинкъл току-що ми каза, че обществото умира от любопитство за всичко свързано с чичо ми.

Начинът, по който изрече чичо ми бе напълно различен сега, когато бе срещнал въпросния мъж. Кейт определено доби впечатлението, че Алджи ще получава покани за вечеря с години напред, само заради връзката му с кралска особа.

— Ще се видим утре сутрин — отвърна тя и се обърна към вратата на гостната. Стаята сега беше претъпкана и из въздуха се носеше глъчката от петнадесет разговора едновременно. Кейт се намираше почти до вратата, когато една необикновена жена й препречи пътя.

Изглеждаше на около четиридесет години и бе зашеметяваща по един пищен, изискан начин. За разлика от повечето жени в стаята, дамата не бе подстригала косата си. Вместо това я бе издърпала на върха на главата си и я бе напудрила в ягодов цвят. Контрастираше силно на тъмносините й очи, но някак си ефектът бе великолепен.

— Ти! — възкликна тя.

Кейт се опита да се отдръпне, но при този вик, спря.

— Познавам те.

Едва ли можеше да каже: „Сигурно познавате сестра ми“, така че изобрази доста налудничава усмивка и отвърна:

— О! Разбира се, как сте?

— Не те познавам по този начин — поясни жената нетърпеливо, размахвайки инкрустирано със скъпоценни камъни ветрило. — Е, коя си? Коя си?

Кейт направи реверанс.

— Аз съм госпожица…

— Разбира се! Ти си живо копие на Виктор. Дяволско изчадие, това беше той — но го изрече с обич. — Имаш неговия нос и същите очи.

— Познавала сте баща ми — каза Кейт с леко заекване.

— Доста добре — отвърна жената и се ухили. Беше от типа усмивка, която човек не очаква от една дама с очевидно толкова добро потекло. — А името ти е Катрин. Сигурно ще попиташ откъде знам това?

Кейт внезапно осъзна с тревога, че всеки може да чуе разговора им.

— Всъщност… — започна тя, но я прекъснаха.

— Защото аз съм твоята кръстница, ето от къде! Мили боже, мина цяла вечност. Ужасно е, колко бързо минават годините. Последния път, когато те видях, беше само едно мъниче, с пухкави бузи и големи уши — тя се приближи. — Виж се сега. Точно като баща си, макар тази перука да не ти подхожда, миличка, ако не възразяваш, че го казвам. Извадила си достатъчно късмет да наследиш очите му. За бога, не ги съчетавай с лилава перука.

Кейт почувства как по врата й плъзва лека червенина, но кръстницата й — нейната кръстница? — не беше приключила с огледа.

— И тези подплънки отпред също не ти отиват. Прекалено големи са. Изглеждаш така сякаш имаш два пудинга, висящи от врата ти.

Червенината се плъзна чак до ушите й.

— Оттеглям се в стаята си — каза Кейт и още веднъж направи реверанс. — Ако ме извините.

— Обидих те, нали? Изглеждаш малко зачервена. Ето това бе нещо, което Виктор успяваше да контролира — темперамента си. Не контролираше нищо друго, но никога не съм го виждала да си изпусне нервите, дори когато беше пиян до козирката.

Кейт примигна. Да си…

— Отново те обидих — каза кръстницата й със задоволство. — Ела тогава. Ще отидем в моите покои. Икономът ме настани в една от кулите и е направо божествено, сякаш си попаднал в облаците, като се изключат гълъбите, които цапат прозорците.

— Но… аз не… как се казвате? — попита най-накрая Кейт.

Дамата повдигна една съвършено оформена вежда.

— Баща ти никога ли не ти е разказвал за мен?

— Опасявам се, че почина, преди да има тази възможност.

— Старият мошеник — отвърна тя. — Закле се, че ще ти разкаже за мен. Ще ти обясня историята, но не тук. Този замък е претъпкан с хора, които копнеят за клюки и ги създават възможно най-бързо. Няма нужда да им даваме поводи.

Кейт остана на мястото си.

— А вие сте?

— Лейди Рот, макар че можеш да ме наричаш и Хенри, което е съкратено от Хенриета. Лемстър, съпругът ми, е ей там и се напива с принца на Вюртемберг. Бедният Лем просто не може да подмине чаша с бренди, без да я изпразни — после се протегна и хвана Кейт за китката. — Това е достатъчно представяне, да вървим.

Тя я повлече нагоре по стълбите, през коридори, по още стълби и най-накрая в стаята й, бутна я върху леглото и махна перуката й.

— Имаш косата на Виктор. Значи си красавица, нали?

Кейт се почувства така сякаш от нищото се е появил ураган, вдигнал я е и я е оставил в кулата.

— Добре ли познавахте баща ми?

— Почти се омъжих за него — отвърна веднага лейди Рот. — Само че той никога не ме помоли. Все още си спомням първата ни среща. Беше в театър Форчън, по време на антракта на Отело. Веднага почувствах, че с удоволствие бих изиграла Дездемона за неговия мавър^[1].

— Майка ми там ли беше? — попита Кейт, чувствайки прилив на лоялност към бедната си майка, която изглежда бе пренебрегната не само от Марина, но и от лейди Рот.

— Не, не, той още не я беше срещнал.

— О — отвърна Кейт и се почувства по-добре.

— Преживяхме най-сладкия флирт — продължи лейди Рот леко замечтано. — Но майка ти вече му бе хвърлила око и в рамките на няколко месеца баща й — твоят дядо — беше впримчил Виктор като някоя полумъртва пъстърва. Виктор беше забележително беден — обясни тя.

— О — повтори Кейт.

— За негов късмет беше и дяволски красив, с тази тъмноруса коса и с твоите очи, а и скулите… ако нещата бяха различни, щях да се омъжа за него на мига.

Кейт кимна.

— Разбира се, той нямаше да ми е верен и тогава щеше да се наложи да го застрелям между краката — замислено изрече лейди Рот. — Така че бе за добро.

Кейт се изкиска. Никак не бе редно да се смее, не и когато слушаше истории за буйните изневери на баща си.

— Просто не можеше да се въздържи. Някои мъже са такива. Предполагам, че си се запознала с принца? Той е един от тях. Никоя жена няма да успее да го задържи у дома и макар да е приятно да си поиграеш с тях, е най-добре да ги избягваш. Била съм омъжена три пъти, скъпа, така че го знам.

— В такъв случай, кръстникът ми е мъртъв — заключи Кейт. — Съжалявам за загубата ви.

— Беше отдавна — отвърна лейди Рот. После я дари с крива, тайнствена усмивка. — Баща ти и аз… той…

— Имали сте афера — изрече Кейт примирено.

— О, не. Може би щеше да е по-добре и за двама ни, ако имахме. Бяхме млади и глупави, когато се запознахме, а това означава, че всичко стигаше до разговори за любов и рози, а не въргаляне в леглото. Виктор не можеше да се ожени за мен, тъй като зестрата ми не бе достатъчно голяма.

Колкото повече научаваше за баща си, толкова по-малко харесваше онова, което чуваше.

— Класически Ромео и Жулиета — продължи лейди Рот, — но без частта с намушкването и отровата, не, благодаря. Вместо това баща ти се ожени за майка ти и това беше краят.

— И нея ли познавахте?

Лейди Рот седна на един стол пред тоалетната си масичка и Кейт не можеше да види очите й.

— Майка ти не бе достатъчно силна, за да има истински сезон, така че не се запознах с нея до кръщенето ти.

— Чудила съм се как родителите ми са успели да се срещнат, след като майка ми толкова често е била на легло — призна Кейт.

— О, не са се срещнали. Тя го видяла да минава през Хайд парк и попитала как се казва. От там нататък баща й поел нещата.

Кейт се почувства дори още по-потисната при това откровение.

— И, разбира се, аз също се омъжих — каза лейди Рот и се обърна, за да застане отново с лице към нея. — Не трябва да мислиш, че съм изпитвала само дълбока скръб и примирение. Влюбих се в съпруга си и смея да кажа, че Виктор също се влюби в майка ти. През годините се виждахме от време на време. Но не и, бързам да добавя, по какъвто и да било таен начин.

Кейт кимна.

— Няколко години по-късно танцувах с него във Воксхол. Току-що бях загубила още едно дете, никога не успях да износя бебе. Плаках на рамото му.

Кейт би потупала ръката й, но някак си лейди Рот не изглеждаше от типа жени, които човек би утешавал по този начин.

— А след това Виктор така нагласи нещата, че аз и първият ми съпруг станахме твои кръстници.

Кейт се усмихна слабо.

— Исках да го убия. О, изпълнихме церемонията, разбира се. Как можехме да не го сторим? Но бях толкова ядосана заради слепотата му, задето си бе помислил, че да бъда кръстница на детето му някак си би компенсирало загубата на собствените ми деца. На неговото дете от всички!

— Баща ми не беше много схватлив — отвърна Кейт и си спомни колко жизнерадостно й бе казал, че ще доведе у дома мащеха, точно когато все още скърбеше заради смъртта на майка си. — Но със сигурност намеренията му са били добри, нали?

— Разбира се… но по това време толкова ме болеше от загубата на още едно бебе, че не можех да го разбера. Опасявам се, че те изхвърлих от ума си след церемонията. Всъщност, в пристъп на чиста злоба, се престорих, че дори не съществуваш. Но ето те и теб!

Което напомни на Кейт.

— Всъщност, не съм тук като себе си — призна тя.

— Наистина? — лейди Рот хвърли поглед към отражението си и след това напудри носа си замислено. — Иска ми се и аз да не бях. Понякога толкова се уморявам от Лем. С удоволствие бих била някоя друга, макар че, ако заради това ще трябва да нося лилава перука, бих се замислила.

— Лилавата перука е част от това — отвърна Кейт. — Тук съм като сестра си, Виктория, която… — и тя разказа цялата история, най-вече защото лейди Рот не изглеждаше ни най-малко изпълнена със симпатия, а просто продължи да кима и да казва неща като „този негодник Виктор“ с тон, който не звучеше осъдителен, а само категоричен.

Тя обобщи накратко ситуацията:

— Значи в момента се преструваш на Виктория, която е сгодена за глупав мъж на име Алджернон, който те е довлякъл тук, защото се нуждае от благословията на принца, за сватбата, която трябва да се състои, тъй като Виктория е лека фрегата, също като майка си.

— Това я кара да изглежда като повлекана — възрази Кейт. — Не е такава, просто е влюбена.

— Влюбена — мрачно повтори лейди Рот. — За бога, никога не се влюбвай, преди да се омъжиш. Прекалено е сложно и води до неприятни последствия. Баща ти беше единственият, в когото се влюбих без да съм омъжена и то, защото не можах да се спра, макар да се борих със зъби и нокти.

Кейт се усмихна.

— Не планирам да се влюбя, лейди Рот.

— Хенри.

— Не мога да ви наричам Хенри — възрази тя.

— Защо не? Защото съм прекалено стара?

— Не… е…

— Достатъчно стара съм, за да настоявам да ме наричат както предпочитам — каза тя, размахвайки обкичената си с диаманти ръка във въздуха. — Забрави за този разговор за любов, всичко това са глупости. Иска ми се Лем и аз да бяхме в Лондон този сезон, вместо на континента. Щях да се срещна с роднините ти повлекани и да настоявам да науча къде е кръщелницата ми. Във всеки случай, истинският въпрос е за кого ти би трябвало да се омъжиш. След като приключиш тази малка шарада, разбира се.

Кейт почувства голямо облекчение. Имаше нещо в Хенри — тя бе надарена с пищни извивки и едър бюст, но големите й сини очи бяха непоколебими. Човек можеше да й се довери.

— Няма да заплачеш, нали? — настоя Хенри, като я гледаше подозрително. — Не мога да понасям сълзи.

— Не — отвърна Кейт.

— Е, за кого искаш да се омъжиш, тогава? Вярвам, че не планираш да откраднеш Алджернон от сестра си. Не изглежда да си заслужава.

— Знам точно за кого бих искала да се омъжа — веднага отвърна Кейт. — Така де, не знам точно за кого, но знам типа мъж. Някой като баща ми, но не точно, ако разбираш какво искам да кажа. Той не си беше много у дома, а аз бих предпочела някой, който обича провинцията. Обожавам къщата ни в провинцията. Красива е и достатъчно голяма за много деца.

— Искаш да е като баща ти, но без да му играят очите — каза Хенри, минавайки направо към същността. — Виктор имаше хубаво имение, благодарение на зестрата на майка ти, но нищо…

— За мен е достатъчно голямо — прекъсна я Кейт. — Не искам да се омъжа за граф или за някой с титла. Обикновен земевладелец би било прекрасно. Или дори търговец, който се е преместил в провинцията.

— Нито една моя кръщелница няма да се омъжи за търговец — заяви Хенри. — За бога, момиче, ти си внучка на граф. А майка ти не беше някоя проста селянка, въпреки че не можеше да стане от леглото. Тя бе дама, каквато си и ти.

Кейт не се бе чувствала като дама от години, не и откакто баща й почина и Мариана я премести на тавана. Усети как гърлото й се свива.

— Съжалявам — каза тя. — Наистина ще се разплача.

— Е, ами, случва се и на най-добрите от нас — отвърна философски Хенри. Тя стана, отиде до малкия сребърен поднос и наля две чаши светъл ликьор. — Изплаках си очите след кръщенето ти. Разбираш ли, бях толкова убедена, че би трябвало да си мое дете.

— Така ли? — Кейт попи сълзите си и опита да се концентрира.

— След това обърнах гръб на Виктор и никога не му проговорих отново — и добави, малко дрезгаво: — Не спрях да мисля за него, обаче. Такъв дявол беше.

— Съжалявам — изрече Кейт. — Той наистина нямаше много висок морал, така да се каже. В това отношение бих искала съпругът ми да е съвсем различен от него.

— Ето, изпий си ликьора — каза Хенри и изпи съдържанието на своята чаша на един дъх. — Нося го със себе си навсякъде, защото това е единственият вид питие, което Лем не харесва, така че има вероятност все още да имам малко от него на сутринта.

Кейт отпи от своето. Имаше вкус на лимони и остър и силен аромат.

— Лимончело — каза Хенри със задоволство. — Не е ли съвършен? Научих за него от един мъж, с когото се запознах в Соренто, лорд Манин. Него успях да забравя, но от тогава нося със себе си лимончелото. Значи искаш джентълмен с уютно имение и добродетелен по природа. Не би трябвало да е голям проблем. За себе си исках същото, но трябва да призная, че избирах мъже с нещо много повече от уютно имение. Все пак, ако трябва да се кривне от правия път, аз го правя. По този начин знам, че няма да има наранени.

Кейт отпи отново от лимончелото си и откри, че се усмихва на кръстницата си. Беше толкова забавна и пряма.

— Нямам зестра — каза й. — Така де, имам съвсем малко спестявания, които ми е оставила майка ми, но не е много.

Хенри остави празната си чаша.

— Не ми звучи правилно, това Катрин. Наистина ли се казваш Катрин? Някак си не ти подхожда повече, отколкото името Виктория.

— Баща ми ме наричаше Кейт.

— Идеално. Разбира се. Какви са тези глупости за твоята зестра и докато сме на тази тема, какво се е случило с теб? Току-що пресметнах, че трябва да си поне на двадесет и три, така че защо все още нямаш две-три пищящи дечурлига на коляното си? Желанията ти са достатъчно скромни, а си и красива.

Кейт довърши питието си.

— Както ти казах, баща ми се ожени повторно, но почина скоро след това. И остави всичките си пари на новата си съпруга.

— Това е точно от типа глупави неща, които Виктор би направил. Вероятно не е написал завещание. Но имението му е трошица… нищо в сравнение с наследството на майка ти.

Устата на Кейт остана отворена.

— Какво?

Хенри се усмихна някак сънено, но очите й блестяха.

— Нима никога не ти е казал?

— Да ми каже какво?

— Майка ти беше наследница. Дядо ти искаше тя да се омъжи, така че й купи баща ти, а той… е, опасявам се, че Виктор искаше парите й.

— Трябва да ги е похарчил — отвърна Кейт умърлушена. — Защото имам много малък доход от страна на майка ми. Ако не ги е похарчил, значи го е направила мащехата ми.

— Не знам — каза със съмнение кръстницата й. — Как би успяла да сложи ръка върху тези пари? Смътно си спомням, че Виктор се оплакваше как не може да ги докосне. Ще накарам Лем да проучи въпроса.

— Дори Мариана да ги е взела незаконно — каза Кейт, — не бих могла да направя нищо за това. Не я харесвам, но…

— Е — прекъсна я Хенри, — няма значение.

— Така ли?

— Баща ти те повери на мен, Кейт. И макар да не бях благодарна за подаръка по онова време, сега се чувствам различно — тя се протегна напред и постави длан върху бузата на Кейт, само за секунда. — Бих искала да опитам да ти бъда истинска кръстница, ако не възразяваш.

Зрението на Кейт отново се замъгли.

— За мен би било голяма чест.

— Добре! — каза тя и се изправи. — Сега трябва да си тръгнеш, защото съм научила, че ако не спя достатъчно, на сутринта съм истински звяр. Няма нищо лошо в това, но след като Лем е долу и пие бренди и двамата ще сме зверове. А това е с двама повече, отколкото може да понесе този замък.

Кейт се изправи и после се поколеба за секунда.

— Ела тук — изрече дрезгаво Хенри и разтвори ръце.

Майката на Кейт беше слаба като вейка и миришеше на лимони. Хенри бе пищна и миришеше на френски парфюм.

И за първи път откакто майка й почина, Кейт се почувства в безопасност.