Ронда Фрийман
Само една нощ с теб (6)

6

Шарън отби колата по главния път за Мървин.

Всъщност от десет минути трябваше да се намира в редакцията на „Мирър“, но разговорът с Тифани Делтън се беше проточил повече от очакваното. Шарън устоя на изкушението да вдигне стрелката на спидометъра над 50 мили, защото не искаше да дава възможност на шерифа Кейн или на неговите служители да я глобяват.

И наистина при следващото отклонение се появи някаква кола. Тя остави Шарън да мине и после бавно я последва.

В този момент Шарън разбра, че е дошъл нейният ред да изпита ударите на властващите.

Ивенджалийн Милър се безпокоеше за сина си, който от 32 часа се намираше в окръжния затвор. Питър Манилоу беше попаднал в някакво сбиване и от шест часа лежеше в болницата „Сейнт Мемориъл“ в Хюстън. Шарън беше любопитна да узнае какво гласяха за нея.

Полицейската кола се приближи. В огледалото за обратно виждане Шарън различи лицата на полицаите — лейтенант Кларк и Джон Карера — и двамата еднакво вятърничави. Значи те си поделяха задачата. Това означаваше, че шерифът Кейн беше насочил към нея „най-добрите“ си хора.

Колата даде знак за изпреварване и Шарън подкара малкия си автомобил в края на платното, за да им остави достатъчно място.

Въпреки това полицейската кола се приближи до нея и щом се изравниха, Кларк натисна газта и застана така плътно до нея, че задният му калник почти одраска радиатора на нейния автомобил.

Полицаите спряха внезапно и Шарън мислено благодари на механика си, който преди няколко дена беше сменил и регулирал спирачките, защото това я спаси от провокираното сблъскване.

Лейтенант Кларк се приближи с разтворен бележник, присвити очи и кисела физиономия.

— Знаете ли, че превишихте допустимата максимална скорост? — изграка той, когато Шарън смъкна страничното стъкло.

Тя му подаде документите си и се подготви вътрешно за най-лошото, но Джим Кларк хвърли само един презрителен поглед върху шофьорската й книжка, пъхната в пластмасова калъфка.

— Имам най-строго указание да ви придружа до мистър Дъръм — заяви той със зле прикрита неприязън в гласа. — Ще се подчините ли на това нареждане, или трябва да ви задържа заради оказана съпротива на длъжностно лице и нарушаване правилника за движение?

Шарън гледаше слисано шофьорската си книжка.

„Какво ли означаваше сега пък това? Защо Николас я отвеждаше в кабинета си, използвайки полицията? Кланът на тримата трябва да е намислил някаква специална подлост, щом той действаше така официално против нея.“

Но нямаше време за размисъл. Един поглед към лицето на Кларк й показа ясно с какво удоволствие би я откарал на мястото с белезници и насочен пистолет.

Шарън прибра талона в джоба на сакото си и кимна на своя противник.

— Да тръгваме тогава.

Физиономията на лейтенант Кларк стана още по-кисела, но той се обърна и тръгна към колата си.

Противно на очакванията те не поеха по пътя през града, а го заобиколиха в широка дъга, минавайки край огромните строителни изкопи, от които трябваше да израсне новият фармацевтичен концерн.

Зад тях шосето правеше остър завой и преминаваше в тесен полски път, който водеше повече от миля разстояние през плодородна земя, върху която в най-скоро време щеше да израсне селището за новите работници, доведени от Бостън за новия „Кемикъл Индъстрис“.

Този път най-неочаквано се вливаше в друго, добре асфалтирано шосе, край което се простираше аристократичният квартал на Мървин, в края пък на който, в изискана самота, господстваше имението на Дъръм.

Полицейската кола спря и Кларк даде знак на Шарън да продължи по-нататък без него.

Значи посещението все пак не беше така официално.

Но въпреки това тя нямаше никаква възможност за бягство, защото от своето място Джим Кларк можеше да наблюдава целия път.

Шарън обаче съвсем и не мислеше за бягство, тъй като беше прекалено любопитна да разбере какво я очаква в дома на Николас.

 

 

Вилата беше построена в стила на ония времена, когато се е забогатявало от нефт и добитък — с белоснежна дървена фасада и пъстри ленти пред прозорците.

Около едноетажната, Г-образна сграда се простираха лехи с пищни розови храсти, чиито цветове разпръскваха аромат, който се носеше почти из цялата околност.

Жив плет от чимшири пазеше терасата й елипсовидния басейн от любопитните погледи, а тревната площ, леко спускаща се към шосето, изглеждаше така, сякаш поне десетина градинари всеки ден грижливо я разчесват.

Всичко беше така поддържано и някак неизползвано, като че ли бе фотос от „Красота в дома“ — списание за хора с по-изискани претенции.

До сребристосивия ягуар малката кола на Шарън изглеждаше направо мизерна, когато я паркира пред къщата.

Някъде в дълбочината на дома се чу нисък гонг, когато тя натисна кръглия бутон от месинг, украсяващ внушителната входна врата.

Веднага след това порталът се отвори и една камериерка в изискано черно облекло пропусна Шарън да влезе.

Вътрешността на вилата потвърждаваше онова, което градината обещаваше. Навсякъде студена белота с художествена обковка от месинг, смекчавана само от високите стайни растения, които вирееха чудесно в светлото обкръжение.

Шарън имаше много малко време да се огледа в тази луксозна зала, защото камериерката се появи отново, за да я отведе при Николас.

Той я очакваше в хола, намиращ се в непосредствено съседство със залата и отделен от нея само посредством стъклена стена, пред която се издигаха огромни палми.

Тук също преобладаваха белият цвят и месингът. Само тежките мебели в къта за сядане в средата на помещението излизаха със своето зелено от тази рамка.

Николас стоеше изправен до прозореца, заемащ почти цялата предна стена, и поливаше с почти любовно умиление някакъв филодендрон, висок метър и половина с плътни, прорязани листа.

При влизането на Шарън Николас постави каната върху една малка масичка до цветята и се обърна.

В очите му имаше нещо като радост от срещата, която премина в неприкрит интерес, щом погледът му обхвана цялата Шарън. Тези очи не пропускаха нищо — те докосваха, опипваха, плъзгайки се от начервените устни до жълтата къса блузка с презрамки, чиято тънка материя ярко очертаваше контурите на стегнатия й бюст.

Погледът му се застоя един момент там, после пробяга по тесния ханш и дългите й стройни крака, обути в много тесни дънки, обвиващи ги като втора кожа.

Заради горещината Шарън не носеше чорапи. Босите й крака бяха в кокетни сандалети, от които лакираните й нокти проблясваха като черешки.

Искаше й се да беше избрала по-небиещ на очи лак, защото вниманието на Николас бе привлечено точно от тях.

Когато най-сетне можа да се откъсне от външността й и заговори, гласът му прозвуча пресипнало.

— Хубаво е, че прие поканата ми. Ела да седнем на терасата, там е по-приятно през този сезон на годината.

Шарън се изправи, при което блузката й се вдигна още по-нагоре и оголи част от корема й. С това свое движение тя отново насочи вниманието на Николас към опнатия си бюст, който и без това трудно би могъл да остане незабелязан.

Реакцията на Николас беше такава, че от любопитство, придружено от смущение, не знаеше накъде да погледне по-напред.

— Не можеш ли да ми кажеш кратко и ясно какво искаш от мен? — предложи Шарън, на която в този момент й се щеше да е далеч оттук.

Погледите на Николас я объркваха повече, отколкото искаше да признае пред себе си. Внезапно се върна и споменът за целувките му, а това засили объркването й до нетърпимост.

Отгоре на всичко той се приближаваше към нея. След всяка негова крачка сърцето на Шарън ускоряваше ударите си. Когато спря и почувства горещия му дъх, тя беше вече неспособна дори да мръдне.

И тогава се случи онова, от което тя през цялото време неизразимо много се беше страхувала и което същевременно до болка беше желала.

И двамата потънаха в тази целувка като умиращи от жажда във водите на оазис.

Огънят, който взаимно бяха разпалили в Аспен, сега избухна отново — още по-буен, защото беше чакал храна прекалено дълго.

В главата на Шарън нямаше място за каквато и да било ясна мисъл. Кръвта й бушуваше все по-силно и по-силно. Това, разбира се, не оставаше скрито за Николас. То го очарова.

Николас Дъръм обгърна рамото й с ръка, когато заедно минаха през стаите.

Шарън плътно се гушеше до него, усещаше играта на мускулите му до тялото си и тя я възбуждаше още повече. Беше фантастично изживяване и когато Николас я привлече в прегръдките си в огромната зала, Шарън, блажена, забрави всичко около себе си.

Тя не виждаше нищо от луксозното обзавеждане, усещаше само устните на Николас върху своите, ръцете му, които настойчиво и същевременно нежно изследваха тялото й.

Страстта на Шарън нарастваше, а с нея и желанието й да го възбуди по същия начин.

Николас сякаш отгатна тайните й желания. Той бързо я вдигна на ръце и я отнесе нагоре по стълбата в своята спалня.

Шарън въздъхна щастливо, когато я пусна върху меките завивки.

Тя държеше очите си затворени — съсредоточи се изключително върху мъжа. Ръцете му започнаха внимателно да я разсъбличат.

Щом остана гола пред погледа му, Николас не можа да удържи възклицанието си. Гледката го омагьосваше.

— Ти си красива, много красива!

В гласа му се чувстваше възбудата, която изваяното й тяло разпалваше у него.

— Не казвай нищо… — прошепна Шарън. — Само ме люби. Дръж ме здраво, много здраво…

Искаше да го притегли към себе си, но Николас бързо се освободи от ръцете й.

С чевръсти движения свали дрехите си, а после с наслада се изтегна до Шарън.

С върховете на пръстите си почна бавно да проучва нежната й кожа. Тя тихо простена, когато ръката му докосна горещата коприна между бедрата й.

Николас се приведе над нея и това, което дланите му бяха галили, сега беше във властта на нежните му целувки.

Шарън извиваше тялото си при тази пълна с обич, възбуждаща нежност. Гърчовете и стоновете й довеждаше страстта у Николас до екстаз.

Внезапно, когато Шарън си мислеше, че не ще издържи нито секунда повече, Николас преустанови фината си игра. Нямаше нужда от думи между тях, за да разбере Шарън, че той иска да се наслади още малко на чудесното усещане, преди да я обладае.

И сега Шарън подхвана с ръце и устни същата игра с тялото на Николас, както неговите преди малко.

Инстинктивно тя усети, че дишането му се ускори, а юмруците му заудряха по леглото, докато нейното развихрено въображение изнамираше все нови и нови вариации на любовната наслада.

Тези докосвания вероятно биха накарали някой по-неопитен любовник да сложи прибързан край на интимното изживяване — Николас обаче умееше да се контролира.

Когато възбудата им достигна кулминацията си, той се оттласна от мястото си.

Тялото на Шарън под него беше готово да го приеме, но Николас не бързаше. Първо я гали до насита — галеше, целуваше с опиянение прекрасните й гърди, докато тя се изви под него, надигна се и му поднесе тялото си. Едва тогава той проникна в нея — мощно и дълбоко, притискайки здраво ханша й в силните си ръце.

Шарън не знаеше, че вика. Тя се намираше в състояние на пълно разпадане на сетивата, в което нищо вече не е действително.

Струваше й се, че препуска със скоростта на светлината към някаква неизвестна цел и губеше все повече от земното си тегло…

Най-сетне, най-сетне достигна върха! В ядрото на женствеността й сякаш изригваше вулкан. В продължение на секунди се носеше някъде извън времето и пространството, преди, тръпнеща от блаженство и нега, бавно да се върне на земята.

Тя отвори очи.

В стаята гореше лампа с приятна дрезгава светлина, потапяща огромното помещение с тежките, тъмни мебели в тайнствен сумрак.

Главата на Николас лежеше върху гърдите й, дишането му беше на пресекулки, като след надбягване, и тялото му изведнъж й натежа.

Шарън се раздвижи, искаше да се дръпне настрана, но Николас я задържа със силата на своя мъжки плам.

— Остани — промърмори той сънливо. — Още само един миг, искам да чуя сърцето ти — той пое дъх, а езикът му докосваше острите върхове на гърдите й.

Така те лежаха още известно време, отдадени на приятната леност, която ги беше завладяла, докато краката на Шарън изтръпнаха.

— Почваш да ми тежиш — каза тя със стон.

Николас тихо се засмя. Смехът му прозвуча щастливо и малко подигравателно.

Той се търкулна настрана и притегли Шарън в обятията си.

Сега тя лежеше върху гърдите му като в топло гнездо, което принадлежеше само на нея.

— Щастлива ли си? — попита Николас шепнешком.

Шарън беше твърде унесена, за да му отговори. Тя искаше още малко да се наслади на приятното усещане, което й даваше тази прегръдка. Затова само кимна и се сгуши още по-плътно до топлото, силно тяло на мъжа.

Николас грижливо придърпа чаршафите върху й, преди да се отпусне на възглавницата.

За разлика от Шарън той не изпитваше нито умора, нито леност. Любовната страст отзвучаваше бавно. Беше се наслаждавал на това изживяване сякаш му бе за първи път. Беше изпитал нещо, на което нямаше смисъл да дава някакво име, защото то бе още толкова младо, толкова ранимо.

Имаше много жени в живота си, но нито една не го беше дарявала с това, което сега бе изживял с Шарън.

За първи път искаше да притежава една жена изцяло, а не само нейното тяло. Искаше тя да остане с него, да се събуди на следващия ден до него, да му разказва всичките си малки и големи проблеми — накратко, да знае всичко за нея.

Вълна от неизразима нега го заля целия, когато погледна лицето на жената, заспала върху гърдите му.

Шарън приличаше на малко момиче. Бузите й бяха по-розовели от съня, очите зад притворените клепачи се движеха — признак, че сънува.

Какво? Може би него?

Тя беше забележителна, пълна с изненади, които Николас тъй много искаше да разгадае. И имаше съблазнително тяло, което отново го възбуждаше.

Но Николас потисна това свое желание. Не искаше да събужда Шарън, защото се боеше да не си отиде. А той желаеше Шарън да остане при него.

Нека Мървин да си говори колкото си иска, когато я видят да излиза от дома му — на него му беше абсолютно безразлично.

Внимателно, за да не стресне Шарън, Николас протегна ръка към ключа на лампата и загаси осветлението.

Остана още дълго да лежи буден в уютния мрак на стаята и да се вслушва в тихото дишане на любимата жена.

„Аз съм щастлив!“ — беше последната мисъл, преди Николас да потъне в дълбок сън.

Вечерният здрач се беше спуснал като червен воал над земята, а през отворения прозорец в стаята нахлуваха благоуханията от съседните градини.

Шарън се събуди, сгушена в Николас. Усещаше омайния аромат на розите, които едва привечер разкриваха благоуханието си в пълната му сила, и пазеше в сърцето си щастливия спомен от томителните ласки.

Тя продължи известно време да лежи неподвижно, отдавайки се на безумната илюзия, че тя и Николас представляват съвсем нормална двойка, в чийто живот не съществуват политически различия: Николас беше дребен предприемач, който ходи ден след ден в своята кантора, докато тя самата… На това място мечтата свършваше.

Шарън се дръпна от Николас и се изправи. Не, за нея не съществуваше нищо друго, освен точно тази професия, която упражняваше, а и Николас не би могъл да се превърне в дребен чиновник. Двамата бяха заели своето място в живота и техните позиции бяха толкова различни, че не беше възможно да се получи истински духовен и политически контакт.

Казано ясно: те говореха различни езици, не се разбираха и липсваше основа за общ житейски път или поне за една по-здрава връзка.

По пода, в живописен безпорядък, бяха разхвърляни дрехите на Шарън.

Тя стана колкото бе възможно по-тихо и се помъчи да се измъкне от леглото, но преди още да успее да стъпи с единия си крак на пода, ръката на Николас я обхвана като стоманена скоба.

За момент Шарън зарита безпомощно из въздуха, после падна отново върху леглото — право върху гърдите на Николас, който веднага я прегърна.

— Остани — промълви той нежно, с глас още сипкав от съня.

— Не мога — Шарън се опита да се измъкне от обятията му, но ръцете му я стиснаха още по-здраво. — Моля те, Николас — премина Шарън към ласкави увещания. — Трябва най-сетне да стигна в редакцията. Питър Марктън ме очаква от часове.

— Питър знае, че си при мен — отклони Николас опасенията й. — По-рано от утре сутринта няма да те очаква в редакцията.

Последното изречение бе причина у Шарън да зазвънят хиляди алармени звънчета.

С един замах тя се отскубна от ръцете на Николас и скочи на крака.

— Ако си въобразяваш, че можеш да ме изнудваш по този начин, горчиво се лъжеш — избухна тя, докато търсеше дрехите си. — Защото ми е абсолютно безразлично дали всеки в Мървин ще узнае, че съм спала с теб. Това не променя нищо, абсолютно нищо в моето политическо становище по отношение на теб.

Николас продължаваше да лежи в леглото, напълно слисан от гневната тирада на Шарън. Освен това не разбираше нито дума от онова, което тя му отправяше като обвинение, докато ожесточено се бореше с дънките си.

— Марктън може да го отпечата утре в сутрешното издание на вестника, ако ще и с огромни букви — това въобще не ме засяга! — продължаваше да негодува Шарън. — Аз си запазвам възгледите и убежденията. Няма да се оставя да ме принудите да върша неща, които не са редни, които…

— За какво, за бога, говориш? — ядосаният му вик прекъсна гневния взрив на Шарън.

Тя спря да се бори с дънките, които сякаш имаха само един крачол, и изгледа Николас, който вече беше станал.

— Говоря за това, което се случи между нас — каза тя малко по-спокойно. — И за това, че твоите планове, за съжаление, няма да се осъществят.

— Какво знаеш ти за моите планове? — попита Николас недоверчиво.

Той беше застанал съвсем близко пред Шарън, с особено неразгадаем блясък в тъмните си очи.

Тя искаше да се обърне, за да избяга от този поглед, но Николас я държеше здраво.

— Възможно ли е да си въобразяваш, че съм инсценирал тази любовна сцена само за да мога да те изнудвам? — попита я със странно променен глас, при което блясъкът в тъмните му очи се засили.

Шарън преглътна мъчително.

Ако само Николас не я гледаше по този начин! И без този нежен поглед й беше страшно трудно да се раздели с него.

— Да, така е, така мисля — отвърна тя бързо, за да приключи въпроса.

За момент настъпи ледено мълчание, после Николас свали ръцете си и се извърна.

— За разлика от теб аз съм в състояние да забравя всичко около себе си, щом обичам — и на първо място служебните неща.

Шарън имаше чувството, че всяка дума на Николас е плесница. Искаше й се да избяга, но всичкото, на което се оказа способна, бе да остане на мястото си и да гледа сърдития гръб, под чиято гладка кожа трептяха мускули.

— Бях повярвал, че и ти ще можеш да отделяш тези неща и да ги приемеш такива, каквито са, но очевидно съм се лъгал.

Шарън сви ръце в юмруци от гняв и отчаяние. Как смееше Николас да я обвинява, да оставя Черния Петър у нея? Та нали той беше този, който предизвика всичките й съмнения и подозрения в почтените му цели?

— Колко благороден си, все пак! — извика тя, стараейки се да придаде подигравателен тон на гласа си. — Страшно добър и чистичък. Добро момче. Направо бих повярвала на ролята ти, ако не те бях виждала и в друга светлина.

— Защо в личния си живот не можем да се отнасяме един с друг като разумни хора? — изкрещя й Николас, изгубил самообладание. — Окей, ние сме политически врагове, имаме, различни обществени възгледи, но в личния си живот нека се разбираме — той се беше обърнал и гледаше Шарън с отчаяние, но и с яд.

Шарън внезапно започна да зъзне. Не знаеше дали се дължи на променената ситуация, на необичайната обстановка в стаята или пък на това, че не беше успяла да облече нищо друго, освен бикините и смешната си блузка. Във всеки случай, изпита желание да се върне отново в топлата прегръдка на Николас, където можеше да се скрие. Но с това беше свършено, не биваше да се повтаря.

— И в личния си живот не се погаждаме — каза тя тихо и навлече дънките, които този път не й създаваха затруднения. — Искам да ти напомня само за Бети Харлоу.

Гневът върху лицето на Николас с един замах отстъпи място на смущението. Той се сви в себе си.

Думите на Шарън му припомниха щекотливата ситуация, в която се намираше в момента, и го накараха същевременно да изпита какво означава да те заболи душата.

Беше по-лошо от всичко преживявано някога от Николас. Имаше чувството, че е застанал — дребен, мръсен, дори безсмислен, пред огромния куп подлости, които до този момент беше считал просто за незначителни нарушения, подобни на преждевременното стартиране при смяна на светлината на светофара. Точно тези „дребни нарушения“ му преграждаха сега пътя към единственото, което желае наистина с цялото си сърце.

Би ли могъл някога да стигне до Шарън?

Николас замаян поклати глава. Бяха го връхлетели доста мисли, които бе оттласквал седмици от съзнанието си. А прозрението, че обича истински, с всяка фибра на съществото си — му подейства като физически удар.

Беше принуден да наблюдава безпомощно как Шарън взема чантата си, премята дългата си коса със свойствения й неповторим жест през рамо и се отправя към изхода.

— Шарън!

Това тихо повикване напомняше вик от болка. Тя се спря, но не се обърна.

— Шарън, искаше ми се ние да не сме ние! — гласът му беше пресипнал от болка.

Тя кимна, без да го поглежда.

— Но ние сме такива, каквито сме и сме длъжни да следваме своя път — отвърна тя.

— Мога да те запазя — Николас се приближи. Шарън усещаше всяко негово движение зад себе си. — Мога да те пазя, но не мога да направя нищо за твоите приятели.

Тогава Шарън се обърна. Върху лицето й се беше отпечатал блед отблясък от нежните чувства, които изпитваше към него.

— Твърде късно е, Николас — заяви тя тъжно. — Все едно какви машинации ще измислите ти и твоите приятели, документите отдавна вече са в Далас. Можете само да си влошите положението.

С тези думи Шарън напусна стаята. Николас се отпусна изтощен върху един стол и остана сам, скрил лице в ръцете си, без да предприема нищо.

Само преди няколко часа ужасяващата вест, която му беше съобщила Шарън, щеше да го накара веднага да мине към действия. Сега това вече не го интересуваше.

Да става каквото ще. На Николас му беше напълно безразлично… Боговете прекалено дълго бяха изсипвали върху него рога на изобилието, сега трябваше търпеливо да понесе обстоятелството, че ще му плюят в лицето.