Ким Стюарт
Валери (9)

IX

На сутринта тя го събуди с целувка.

— Къде се намирам? — измърмори Пол, като се огледа в непознатата обстановка. После се взря в нея и очите му светнаха.

— А, сега всичко си дойде на мястото! Значи ти си ме прелъстила! — подложи ръце под главата си.

— Какво ти дава основание да твърдиш това?

— Ами, то си е така. Никой мъж не би могъл да се съпротивлява, ако попадне в подобна ситуация.

Валери го плесна шеговито по гърдите.

— Не те ли е срам да говориш така! Ти си виновникът!

Той я прегърна и я привлече към себе си.

— Ако бъдеш и занапред толкова нежна, както снощи, готов съм да поема върху себе си каквато и да е вина!

Валери се отдръпна.

— Трябва да бързам, че ще закъснея за работа!

Пол също се надигна.

— А аз трябва да намеря дъщеря си — заяви мрачно.

— Сигурно ще я намериш — успокои го тя. Целуна го още веднъж, преди да излезе.

— До довечера — извика Пол след нея. — Ще те взема от магазина.

— Направи го, скъпи!

 

 

Алек не беше в офиса.

— Обаждал ли се е? — попита секретарката.

Аманда поклати глава.

— Не, сигурно се е запилял някъде.

Валери я погледна озадачена. Не се чуваха често такива изрази от устата й.

— Какво става с теб, Аманда? Изглеждаш ми особено!

— Просто нещо не ми е добре — отвърна й след малка пауза. — Вчера изведнъж ме обзе чувството, че животът преминава покрай мен, а аз само си стоя и наблюдавам безучастно.

— Знаеш ли какво — Валери сложи успокоително ръка на рамото й, — утре си вземи един почивен ден, върви на фризьор, купи си нова рокля и се поразходи из улиците. Ще видиш, че животът може да изглежда съвсем другояче!

— Наистина ли го мислиш? — сбърчи чело Аманда.

Тя кимна.

— Да, разбира се. Депресията ти ще мине като по чудо!

— Хм… може и така да е…

Секретарката взе чантата си, поразрови вътре и извади чекова книжка. Поколеба се за момент, после отмести настрана пишещата машина.

— Ще се възползвам от съвета ти — заяви решително.

Валери понечи да й каже, че е трябвало да го направи много по-рано, но се въздържа. На клетата Аманда би й дошло твърде много.

Днес работата й вървеше необичайно леко. Алек все още го нямаше. „Може би му се е случило нещо.“ Внезапно й хрумна една идея. „Но… но това би било чудовищно!“ — мина й през главата.

Посегна към телефона. В същия момент апаратът иззвъня. Беше Пол.

— Цяла сутрин тичам като луд — рече й задъхан. — Обадих се и на проклетия частен детектив. А от Сюзън — нито следа!

— Имам нещо наум. Можеш ли да дойдеш през обедната почивка в „Блумингдейл“?

— Разбира се! Ще съм там след един час.

Когато се появи, Пол изглеждаше доста отчаян.

— Какво да направя, Валери? Просто полудявам, като си помисля, какво може да се случи със Сюзън!

— Ще я намерим! — успокои го тя. — Довери се на инстинкта ми! Ела, ще вземем такси!

— Къде искаш да ходим?

Изведнъж се сети нещо.

— Говори ли с твоя колега?

Валери поклати глава.

— Не, днес не е на работа.

— Да не е болен?

— Не знам. Хайде! — хвана го за ръката и го изведе от кабинета си. — Нямам много време. Трябва да съм точна, защото и без това напоследък постоянно закъснявам! Не мога да оставям всичко на помощниците!

Съобщи на таксиметровия шофьор един адрес на двайсет и седма улица. Когато пристигнаха, помоли Пол да я изчака в колата. Той се съгласи, макар и с кисела физиономия.

Алек живееше на шестнайсетия етаж. Валери бе идвала тук на някакво парти, оставило у нея тягостни спомени. Качи се с асансьора и позвъни на вратата на апартамента му.

Никой не й отвори. Започна да звъни без прекъсване.

След няколко минути отвътре се чу недоволен глас:

— Кой е този идиот, дето не разбира, че вкъщи няма никой! Човек не може да бъде спокоен дори в собственото си жилище. Триста дяволи!

Вратата се отвори с трясък и на прага застана Алек по халат и с разрошена коса.

— А, Валери! Какво става? Да не би да се е случило нещо в магазина?

— Аз съм идиотът, дето не разбира — започна тя хапливо. — Няма нужда да се притесняваш, нищо не се е случило в магазина. Макар че поне трябваше да се обадиш!

— Права си — Алек пооправи косата си и направи невинна физиономия.

— Сюзън при теб ли е?

Той се стресна.

— Откъде реши, че е при мене?

Валери се усмихна иронично.

— Ако не друго, поне мога да събера две и две.

— Човек не може да те излъже по никакъв начин — установи Алек.

— Запази си комплиментите за някое място, където могат да минат! И така, при теб ли е Сюзън или не?

Той кимна.

— Да, при мен е.

В този момент една силна ръка избута Валери настрани. Тя извика от изненада. До нея изникна Пол Рийдборн със зачервено от гняв лице.

— Къде е дъщеря ми?

Алек пристъпи напред и запречи рамката на вратата.

— Дъщеря ви се чувства отлично, мистър Рийдборн.

Пол го блъсна и нахълта вътре. Валери го последва, изпълнена с лоши предчувствия.

Той ритна няколко врати и накрая стигна до спалнята. В леглото лежеше Сюзън. Беше гола. Като видя баща си, скочи като ужилена и прикри гърдите си със завивката.

— Татко, ти! — гледаше го ужасена.

— Да, аз! Ставай веднага и се обличай!

Сюзън се поколеба. След това обаче стисна устни упорито.

— Ами, защо? Тук е достатъчно топло.

— Сюзън! — гласът на Пол прокънтя като гръмотевица.

Тя седна в леглото и го загледа в очите.

— Аз съм пораснала, татко. Няма ли да видиш това най-после? Вече не съм малкото момиченце, за каквото винаги си ме смятал!

— Сюзън има право — намеси се Валери.

— Тя е достатъчно голяма, за да… — Алек се опита да измисли нещо благовидно, но се запъна и млъкна.

Погледна към босите си крака и реши, че в този си вид не е достатъчно авторитетен. Наведе глава и излезе от стаята.

— Моята дъщеря е само на седемнайсет години! — изкрещя Пол Рийдборн. — И аз не искам да стане като майка си!

— Недей да обвиняваш непрекъснато майка ми! — повиши глас и Сюзън. — Това, че те е напуснала, изобщо не значи, че вината е изцяло нейна! Валери е права, ти си просто един женомразец!

— Не забърквай Валери! — тонът му изведнъж се смекчи.

— Мисля, че няма какво повече, да правя тук — обади се Валери. — Довиждане на всички и приятен ден!

Обърна се и се запъти към изхода.

— Какво означава това? — спря я Пол.

Тя го погледна сериозно.

— Снощи те смятах за образован и възпитан човек — отговори му хладно. — Очевидно съм се лъгала! Ясно е, че пред мен стои един най-обикновен варварин, с когото не желая да имам повече нищо общо!

— Тя е права — вметна триумфиращо Сюзън от кревата.

Най-после беше получила подкрепа. Но макар че бе събрала сили да упорства, все още се страхуваше много от баща си.

Пол се замисли за момент.

В това време се появи Алек — вече прилично облечен.

— Ще пийнете ли нещо — обърна се той към него. Изисканият костюм му даваше кураж.

Пол Рийдборн поклати глава.

— Мога ли да ида някъде и да си поговоря насаме с Валери?

— Естествено — Алек му посочи вратата към хола.

След като останаха насаме, гласът на строгия родител стана неузнаваемо нежен, тих и умоляващ.

— Скъпа — започна той. — Не можеш ли да ме разбереш? Намирам непълнолетната си дъщеря в леглото на непознат мъж! Това е факт, който може да подлуди всеки баща!

— Сюзън вече не е дете! И ти много добре го знаеш. Знаеш също така, че самият ти си причината за тази трагикомедия! Ако не беше така, ти, доколкото те познавам, щеше просто да пребиеш горкия Алек. Ти си най-авторитарният и деспотичен баща, когото съм виждала някога.

— Имаш право! Много добре осъзнавам, че Сюзън е едно малко зверче, държано в клетка. Но какво мога да направя?

Валери инстинктивно усети, колко му е трудно да действа против полята си.

— Предлагам сега да излезем оттук и да идем да хапнем нещо заедно. След това аз ще си поговоря малко със Сюзън. Понякога такива разговори по женски дават много добри резултати.

— Направи го! — зарадва се Пол. — В края на краищата, тя трябва да се опознае по-добре с бъдещата съпруга на баща си.

Валери затаи дъх.

— Бъдещата какво…? — никога не си беше помисляла нещо такова. — Да не искаш да кажеш, че имаш намерение да се ожениш за мен?!

Очите й бяха ужасно сериозни. Той я взе в прегръдките си.

— А ти какво си въобразяваш? Че ще те оставя да избягаш ли? Човек с моите разбирания винаги се стреми да задържи при себе си своята любима. Дори и да е женомразец!

Видя щастливата й усмивка и я целуна.

— Виждаш ли, татко — Сюзън надникна откъм коридора, — любовта е най-хубавото нещо на света! А ти се опитваш, да лишиш от нея собствената си дъщеря!