Ким Стюарт
Валери (8)

VIII

Когато на другия ден се събуди, Сюзън все още спеше дълбоко. Понечи да я събуди, но се отказа. Сутрин всяка минута й беше ценна. Трябваше да се изкъпе, да направи фризурата си и да се гримира. След това й оставаше време, колкото да закуси набързо.

Нямаше никакво желание да влиза отново в дискусии с дъщерята на Пол Рийдборн. Реши да излезе от апартамента си, колкото се може по-скоро. Ако зависеше от нея, никога повече не би имала вземане-даване с фамилията Рийдборн.

Написа на едно листче:

„Пожелавам ти успех в търсенето на работа и жилище. В кухнята има мармалад, шунка и хляб. Много поздрави.

Валери.“

Сложи бележката до главата на момичето. Ключалката на външната врата беше секретна. Когато Сюзън я затвореше, повече нямаше да може да влезе. „Нямам намерение да я приютявам и следващата нощ. В края на краищата, всичко си има граници — дори християнското милосърдие.“

Все пак нещо я гризеше отвътре. „Трябваше да бъда по-твърда и вчера! — размишляваше. — Намесих се в семейните им работи, без изобщо да съм го искала. Просто ме изнудиха. А Алек има най-голяма вина за това! Ако не се правеше на добрата самарянка, щях просто да си го върна на Пол Рийдборн за нахалството му.“

Но всичко вече беше минало. Нямаше смисъл да си го преповтаря непрекъснато.

Взе метрото, за да отиде на работа. Както обикновено — закъсня.

Алек вече бе пристигнал. Аманда тъкмо му носеше пощата с обичайния си кисел израз.

— Мистър Мейсън тъкмо пита за теб.

— Добре, ако пак ме потърси, кажи му, че съм си в кабинета.

Влезе в стаята с мониторите. Там седяха двама от помощниците и наблюдаваха ситуацията по щандовете.

— Има ли нещо?

Те поклатиха отрицателно глави.

Върна се в кабинета си. Строполи се зад бюрото, обхвана главата си с две ръце и се замисли за Пол. Когато след няколко минути Алек влезе, бързо се изправи и си даде вид, че работи усилено.

— Как си, скъпа?

— Добре съм. Прекарах изключително спокойна нощ.

— Да не би още да се сърдиш на малката Сюзън? Мисля, че винаги вземаш нещата прекалено навътре, сладурче!

— Не ми говори, като че съм една от твоите „клиентки“! Ако искаш да знаеш, изобщо не ми пука! И откъде можеш да бъдеш толкова сигурен?

Смехът му я подразни.

— Просто знам, че имам право. Ти ме ревнуваш от Сюзън.

— Ама че глупост! Да те ревнувам от Сюзън! Че тя е с десет години по-млада от мен и единственият й сексуален опит е с приятеля на домашната им прислужница.

— Че тогава защо се ядосваш толкова?

— Изобщо не се ядосвам — Валери сви ръцете си в юмруци. — Въобще не си струва да се ядосвам. Само че не е много възпитано да идваш ей така да пренощуваш у една жена, която почти не познаваш, и…

— И да разваляш работата с любовника…

— Алек!

— Какво го усукваш? Нали точно това бяхме замислили? Искахме да изживеем двамата една страстна любовна нощ — погледът му се зарея замечтано в пространството. — Много жалко, наистина, че свърши толкова преждевременно!

— Виждаш ли, и ти имаш причини да се сърдиш на Сюзън — парира го Валери.

Веднага съжали за думите си.

Той се засмя, хвана я за брадичката и я принуди да го погледне.

— Естествено. Макар че си мисля…

— Какво мислиш?

— Мисля си, че може да е за добро, дето нещата се развиха по този начин. Знаеш ли какво, Валери, струва ми се, че ние двамата просто не си подхождаме много като любовници. Аз не съм човек, който е склонен да се обвързва трайно с някого, а пък ти си влюбена в Пол Рийдборн.

— Аз да съм влюбена в Пол Рийдборн? — погледна го ококорено. — Ти си полудял! Не мога да слушам повече глупостите ти!

— Така си е — възрази й Алек спокойно.

— Не! — Валери поруменя и стисна устни.

Той се усмихна.

— Ако не беше истина, щеше да си останеш спокойна. Обаче щом стане въпрос за Пол Рийдборн, веднага настръхваш като разярена котка.

— Пол Рийдборн е един отвратителен женомразец!

— Не мисля, че е така. Той те харесва… Е, понякога изглежда доста наперен…

— Не само изглежда, ами си е такъв!

— Предполагам, че просто се е престарал малко, като за начало. Много мъже го правят, когато се влюбят в някоя жена…

— Той изобщо не е влюбен в мен! И престани, по дяволите, да ми говориш на тази тема! Не желая да чувам нищо повече за Пол Рийдборн!

— Добре, както искаш! — Алек отстъпи крачка назад. — Ти си достатъчно възрастна, за да имаш свой собствен живот и да вземаш собствени решения. Аз само мога да ти дам един съвет — вгледай се още един път внимателно в Пол Рийдборн. Ако той не те обича, ще се откажа публично от целия си опит по отношение на връзките мъж-жена.

Валери се изсмя саркастично.

— Може да се каже, че нашият Пол обича по доста своеобразен начин. Не бих могла да се адаптирам към схващанията му за любовното чувство.

— Можеш да си представиш, че между вас има дребни неразбирателства. Понякога човек е склонен да пропусне главното, заради дреболии.

— Не разбирам, какво искаш да кажеш?

— Не се прави на по-глупава, отколкото си всъщност! — Алек стана нетърпелив. — Много добре знаеш, какво искам да кажа! Пол те обича. Може би не е в състояние да покаже любовта си във вида, в който ти си я представиш и разбираш…

— Много добре разбирам! — тонът й стана заядлив.

— Не ме прекъсвай! — той удари с юмрук по масата. — Сега говоря аз, по дяволите!

— Да, това е единственият начин, по който мъжете успяват да се наложат! — възмути се Валери. — Удря се с юмрук по масата и се отнема думата на жената. Само че на мен тези номера не ми минават! Чуваш ли, не и на мен! Никой не може да се държи с мен по този начин!

Изглеждаше така, сякаш ей сега ще скочи и ще го разкъса. В следващия момент обаче се отпусна на бюрото и се разхълца.

— Но, скъпа моя! — Алек се наведе и я целуна по бузата. — Това не е причина да плачеш! Такава хубава жена като теб изобщо не трябва да плаче.

— О, Алек, толкова съм нещастна! — изхълца тя и облегна глава на рамото му.

Близостта му я поуспокои малко. Ароматът на хубав афтършейв й подейства добре.

— Това лесно може да се оправи — отбеляза Алек.

— Как така — погледна го изненадано.

— Ама ти наистина не искаш да мислиш! — засмя се той.

— Искам, но…

Облегна се назад и обхвана главата си с ръце.

— Изглеждаш страхотно, когато преживяваш такава вътрешна борба! Малкото момиченце в теб срещу уверената, еманципирана жена. По принцип печели жената…

— Аз не съм нито малко момиченце, нито прекалено еманципирана — запротестира Валери. — И ако имаш да ми казваш нещо, кажи ми го! Недей да правиш непрекъснато някакви неясни намеци!

— Че нали през цялото време се опитвам да ти обясня! Но ти или ми забраняваш да говоря, или просто ми затваряш устата.

— Не мога да понасям, когато мъжете лицемерничат!

— Валери! — Алек си пое дълбоко въздух. — Ще ме изслушаш ли поне един път? И ще зарежеш ли поне за малко безумното си твърдоглавие? Не искам да лицемернича…

— Всички мъже лицемерничат!

Той изстена.

— Ама ти днес си наистина невъзможна! Мислех си, че упоритостта и твърдоглавието не са изключително женски качества, но сега започвам да си променям мнението. Има хора, които просто плачат да си изпуснат късмета. Сега откривам, че ти принадлежиш към тях. Ако не ми разрешиш да се изкажа, ще си изляза и толкоз! Но повече никаква сила няма да е в състояние да ме накара да ти давам съвет. Дори и ако се обливаш в сълзи!

— Извинявай, Алек! — омекна Валери. — Съжалявам, че се получи така! Ти си прав, че може би гледам на нещата доста едностранчиво. Само че, що се касае до Пол Рийдборн, просто все едно, че съм бик, на който са му показали червена кърка.

— Точно това е! — Алек с мъка сдържаше нетърпението си. — Точно това се опитвам да ти втълпя през цялото време! Това е явен признак, че обичаш Пол Рийдборн. Той просто не може да ти излезе от ума, нали така?

— Ох, не знам. Не мога да си обясня. Но ако човек се ядосва на някого, съвсем не значи, че е влюбен в него. Абсурдно е!

— Не, не е! — той хвана двете й ръце и ги погали. — Помисли си само — Пол би трябвало да ти е напълно безразличен, нали така? Обаче не е. И ето ти доказателство, че ти не просто го харесваш…

Валери тръсна глава.

— Логиката ти е идиотска, Алек! Наистина, Пол Рийдборн не ми е безразличен, но чувствата ми към него са изцяло отрицателни. Намирам, че е ужасен!

Уплашена от собствените си думи, тя млъкна и се загледа с тревога в очите му.

— Реакциите ти само доказват правотата на думите ми.

Усети, че пак я обзема гняв.

— Сега ти си твърдоглавият, Алек! Добре де, предавам се, не се изразих точно. Естествено, че не е ужасен. Но това не значи, че го обичам. Просто ми е безразличен.

— О, скъпа Валери! — Алек пусна ръцете й и заклати глава. — Просто е безсмислено да спори човек с теб. Ти си противоречиш с всяко изречение! Ще ти дам един съвет — наблюдавай себе си и Пол внимателно, когато се срещнете отново. И не си проигравай щастието, заради собствената си глупост!

Запъти се към вратата.

— Достатъчно поработих днес като психоаналитик. Всичко е в твоите ръце отсега нататък. Не проигравай щастието си! Късмет, скъпа!

— Страхувам се, че съветите ти ще отидат на вятъра, понеже едва ли ще се срещна някога с Пол Рийдборн — извика Валери след него.

Не й отвърна нищо.

 

 

Когато вечерта се върна в апартамента си, намери бележка от Сюзън.

„Благодаря ти за всичко. Валери. Ти си страхотна!

Твоя приятелка: Сюзън.“

Усети леко бодване в сърцето. „Какво искаш ти, в края на краищата, Валери Симпсън!? — скастри сама себе си. — Трябва да се радваш, че се отърва от малкото зверче! Недей да се разкисваш сега!“

Сюзън си беше оправила леглото и даже беше подредила хола. Валери изпита желание да си направи един коктейл и да седне пред телевизора. Сетне се замисли и реши да вземе прахосмукачката и още веднъж грижливо да почисти всичко. „Ако не друго, това занимание поне ще ме откъсне от лошите мисли.“

От шума на прахосмукачката за малко да не чуе звънеца на входната врата. Позвъняването се повтори. Спря я и свали бързо от главата си кърпата, с която се бе забрадила.

— Един момент, моля — извика от коридора.

Застана пред огледалото и оправи косата си. След това отиде и отвори вратата. Беше съседката й, Патриша Уитни.

— Здравейте, мис Симпсън, може ли да вляза?

— Естествено — пропусна я пред себе си. — Как сте, мисис Уитни? Да ви предложа ли едно питие?

— Не, благодаря, много сте любезна! Но в момента не пия никакъв алкохол — отговора й тя с високия си, писклив глас. — Посещавам един психоаналитик. Той ми забрани всичко, което доставя удоволствие. Ако съм искала силите ми да се възвърнат, и да бъда бодра и свежа, трябвало да съм абсолютна въздържателка — така ми каза той. Знаете ли за йен и йънг? Това са двата полюса на нашето съзнание…

— Може би ще приемете чаша мляко, мисис Уитни? — прекъсна я Валери нетърпеливо. — Мисля, че е останала една бутилка в хладилника.

— Не, благодаря — отказа й Патриша Уитни, — но за да настъпи пълно физическо и психическо пречистване и отпускане, въздържанието трябва да е абсолютно. Знаете ли, по три часа на ден правя йогистки упражнения и…

— Мисис Уитни — прекъсна я отново с едва прикрито раздразнение. — Много мило от ваша страна, че искате да ми разкажете в детайли за вашия начин на живот, но за съжаление, просто нямам достатъчно време.

Патриша Уитни я погледна стреснато.

— Но аз изобщо не съм дошла, за да ви разказвам за упражненията си! Исках да ви кажа, че днес при мен позвъни един мъж и пита за вас.

По гърба на Валери полазиха студени тръпки. „Пол Рийдборн? Не е възможно! Пол не би посмял…“

— Един млад мъж — поясни съседката й. — Искаше да узнае, дали ви посещава някой. Аз, естествено, се възмутих от наглостта му.

Тя направи загадъчна физиономия.

— Мисля, че беше частен детектив! Можете ли да си представите, какво иска от вас?

— Не.

— Аз, разбира се, не му казах нищо. Нито думичка не успя да измъкне от мен! Но го проследих. След като си тръгна от моя апартамент, остана известно време на стълбището и наблюдаваше жилището ви. След половин час оттук излезе едно момиче. Преди не съм го виждала насам — гласът на мисис Уитни потрепери от любопитство.

Валери стана и се подиря на стената.

— Много ви благодаря за информацията. Но всъщност, това изобщо не ме засяга. Не трябва да се тревожите за мен ни най-малко.

Съседката й беше разочарована.

— Аз действах във ваш интерес! Трябва да бъдете по-внимателна! В Ню Йорк има толкова много криминални елементи…

— Знам, знам, мисис Уитни — Валери я избутваше постепенно към изхода. — Обещавам ви, че ще внимавам много! Вече нищо не може да ми се случи.

— Да се надяваме — отвърна Патриша Уитни.

Когато излезе, Валери я чу да мърмори:

— Ето ти тебе неблагодарност! Аз искам да я предпазя, а тя не проявява капчица интерес. Аз на оня трябваше да му…

Последните й думи бяха заглушени от затръшването на вратата й.

Валери въздъхна с облекчение.

След малко отново се позвъни. Тя направи измъчена гримаса. „Сигурно Патриша Уитни се е сетила за още някоя безкрайно важна подробност.“

Отвори рязко вратата.

— Ама нали ви казах, мисис…

Остана със зейнала уста. На прага стоеше Пол Рийдборн.

— Трябва да говоря с теб! Моля те, пусни ме! — мина покрай нея и влезе в коридора. Валери си пое дълбоко въздух.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че ще направиш?

— Ще видиш! Къде е Сюзън? — Пол се огледа.

— Откъде да знам?

— Тя е била при теб! Предполагам, през цялата нощ. Ти трябва да знаеш най-добре, къде е!

— Какво ме интересува твоята дъщеря, дявол да го вземе!

„Я го виж ти! Идва тук и се държи като началник! Сякаш съм му виновна!“

Очите му се присвиха.

— Щом не те интересува, тогава защо си я прибрала да спи при теб?

— Не съм я прибирала!

— Но днес сутринта тя е излязла от тази врата! Оня идиот — детективът, който наех я е изпуснал по най-дилетантски начин. От него не става даже и шофьор на такси!

Валери с мъка сдържа смеха си.

Пол я сграбчи за раменете.

— Къде е Сюзън? Ти трябва да знаеш!

Тя се отскубна рязко.

— Не знам!

Разтърси я. Очите му святкаха.

— Валери, не ме подлудявай! Непременно трябва да разбера, къде е дъщеря ми! — гласът му трепереше.

Валери изпита съчувствие към този иначе силен човек, който сега беше улучен в най-слабото си място!

— Не трябва да се безпокоиш за Сюзън. Тя може да се оправя сама.

Пол стисна по-силно раменете й.

— Къде е Сюзън? Кажи ми, Валери, моля те!

Съчувствието й се изпари и бе заменено с гняв.

— Пусни ме! Причиняваш ми болка!

— Ще ти причиня още по-голяма болка, ако веднага не ми кажеш, къде е Сюзън!

Валери се дръпна с всички сили. Китката й се изплъзна и неволно го удари по лицето. Загледа го разтреперана.

Той остана за миг като втрещен. После я сграбчи през кръста и впи устни в нейните.

Валери понечи да протестира, но съпротивата й се стопи в жарта на целувката му. Постепенно разтвори устни и отвърна с готовност на неудържимата му страст. След един сякаш безкраен миг Пол я пусна. Останала без дъх, се взря в него, без да продума.

Погледът му я обходи от главата до петите — тръпнещите гърди под тънкия пуловер, влажните устни и блестящите очи.

Сюзън изведнъж сякаш изчезна от съзнанието му. За него съществуваше единствено Валери.

— Ела! — каза й дрезгаво.

И понеже тя не се помръдна, вдигна я на ръце, излезе в коридора и затвори с гръб вратата.

Патриша Уитни се отдръпна от шпионката със зяпнала уста. „Може би престъпление посред бял ден?! Дали да не извикам полицията?“

След това обаче реши, че Валери не заслужава такава загриженост от страна на съседите си. „Нека да си сърба, каквото си е надробила!“

 

 

Пол я положи на леглото. Валери понечи да каже нещо, но той затвори устата й с целувка. Ръката му се плъзна под пуловера й. Валери му помогна и след миг застана гола до кръста пред него. Гърдите й се издигаха и спускаха забързано, а розовите им връхчета се бяха втвърдили. Пол ги покри с целувки.

— Ах, Валери! — шепнеше й трескаво. — Отдавна трябваше да направим това! Защо се държах като идиот!

Тя безмълвно обви врата му с ръце и го привлече към себе си. Отново се целунаха и по тялото й се разля приятна слабост. Отдаде се на играта на езика му. В главата й цареше пълен хаос. Затвори очи, за да се наслади на ласките му.

Пол се отдръпна.

— Даваш ли си сметка, колко много те обичам? — отрони приглушено.

Валери се опита да поклати глава, но не й стигнаха силите да го направи.

— Влюбих се в теб още в първия миг, когато те видях! Тогава естествено не го осъзнавах. Бях страшно вбесен, понеже Сюзън забърка голяма каша. След това си дадох сметка, колко много съм ти задължен, задето си се погрижила за нея. Исках да те срещна отново. Но ти беше отчайващо неотзивчива. Защо не ме допусна при себе си? Просто не знаех, какво да сторя, за да привлека вниманието ти! След това ми хрумна номерът с кражбата. Надявах се, че ще се отнесеш с мен така мило, както и със Сюзън. Но ти естествено разбра всичко. А моят приятел в управата на „Блумингдейл“ направи нещата още по-лоши. Трябваше да остави докладът да иде в полицията. Така излезе, че аз просто съм се подигравал с теб!…

— Това е само един от многото пъти, когато си ме ядосвал! — прекъсна го тя. С мъка сдържаше смеха си.

— Права си, разбира се! — съгласи се Пол. — Но всичко ми беше безразлично. Единственото, което исках, беше да съм близо до теб! Е, накрая го постигнах. Ти излезе с мен! И тогава се скарахме толкова глупаво! Сякаш ме хванаха дяволите…

— Колко мило, че си го осъзнаваш — усмихна се Валери.

— Осъзнавам и други неща. Знам, че характерът ми е невъзможен. Но съгласи се, че и ти допринесе за възникналите проблеми! Как може една жена да е толкова упорита, своенравна и твърдоглава? — погледна я лукаво.

— Понякога може и да съм твърдоглава — призна си тя. — Но ти не можеш да си представиш, колко ме е яд на теб! Бях сигурна, че съм се запознала с най-големия женомразец в Съединените Щати. И на всичкото отгоре ми се случи да се влюбя точно в този невъзможен мъж!

— О, Валери! — Пол я целуна по бузата. — Да не искаш да кажеш, че ме обичаш?

— Струва ми се, че това се вижда и с просто око, не мислиш ли? Да не би да смяташ, че преди малко нямаше да мога да се отбранявам, ако не ми се щеше да…

Той кимна.

— Сега вече съм твърдо убеден. Но ти си при мен и аз нямала те изпусна никога. Колкото и да се съпротивляваш! Трябва да знаеш, че за интелектуалец съм доста як!

— Забелязах вече. Но имай предвид, че и аз не съм от млечен шоколад!

— Скъпа, ние май направихме живота и любовта си доста проблематични, не мислиш ли?

Пол долепи устни до шията й.

— Не можеш ли да го правиш по-добре?

— Какво? — той беше много учуден.

Валери се засмя.

— Имам предвид целуването. Преди няколко минути като че ли беше доста по-страстно. Надявам се, че не ти е минало желанието!

— О, по дяволите, сега ще ти покажа, как…

— Как ще ме направиш щастлива?

Потърси устата му и притисна тялото си към неговото.

Вече никой не можеше да удържи Пол Рийдборн. Устните му се плъзгаха по раменете и гърдите й, а ръцете му галеха жадно хълбоците й. Валери усети, как се изпълва цялата от неизпитвана досега страст. Вмъкна коляно между краката му и почувства ерекцията му.

— Съблечи се, скъпи, искам да усетя всичко по-отблизо!

Пол се откъсна от нея. Трябваше да положи усилие, за да го направи. На Валери също й липсваше топлината му. Лежеше със затворени очи, протегнала ръце към него.

— Още малко, скъпа! — гласът му потрепери от копнеж.

Бързо свлече панталона и ризата си. След това изхлузи и полата й. Тазът й се извиваше ритмично в ръцете му.

Дланите му се плъзнаха по корема и, а после надолу по бедрата. Все още не докосваше най-чувствителната й плът. Искаше възбудата й да достигне максимума си.

— Продължавай, скъпи, продължавай! Искам те! Валери беше полудяла от възбуда. Шепотът й стана пресеклив и се примеси със стенания. Зарови ръце в гъстата му черна коса и привлече лицето му между гърдите си.

— Искам още! Продължавай! Продължавай!

Неистово впи нокти в гърба му. Разтвори крака и обви хълбоците му. Извика възторжено, когато усети проникването му в себе си. Телата им запулсираха ритмично.

Пол постепенно усилваше тласъците си, като непрекъснато мълвеше името й. Валери имаше чувството, че всичко в нея се тресе, бурно я обливаха горещи вълни, сякаш щеше всеки момент да експлодира.

Достигнаха кулминацията на оргазма си почти едновременно.

След това безкрайно дълго лежаха доволни и немощни един до друг. По едно време Валери се засмя.

— Защо се смееш?

— Няма да ти кажа!

— Хайде, кажи ми — полюбопитства Пол.

— Ще започнеш ли пак да важничиш.

— Няма, обещавам! Никога повече!

Тя го погледна хитровато.

— Всъщност, ти беше много сладък, когато се правеше на сериозен и недостъпен.

Пол поклати глава.

— Жените наистина имат странна логика. Никога няма да ги разбера!

— Не е необходимо да разбираш всички жени. Трябва да разбираш единствено мен — Валери се надигна на лакът и го целуна по устните.

— Ако искаш да те разбирам, налага се да ми кажеш, защо се изсмя одеве — прегърна я през раменете и тя се сгуши на гърдите му.

— Ами… само се сетих, че ми се ще да си запаля една цигара.

— Ау, точно сега? Да не си луда?

— Не, само съм влюбена.

— Все пак не е здравословно — отбеляза Пол и стана.

— Къде отиваш?

— Да донеса цигарите.

Валери отново се засмя гласно. Той се обърна и я заплаши с пръст.

— Винаги съм бил отзивчив. Само недей да си мислиш, че вече си ме поставила под чехъл!

— Не съм имала такова намерение! — възрази Валери. — Мразя мъжете под чехъл!

— Ето поне един въпрос, по който мненията ни съвпадат.

— Само един ли?

Пол направи сериозна физиономия.

— Може за в бъдеще да открием още някои.

— Май трябва доста да помислим — тя докосна върха на носа си. — Но дори да мислим много, едва ли ще се сетим. „Ние просто сме различни хора. По-добре е да се разделим, преди да е станало късно. Пол я погледна внимателно.“

— Не ти ли се струва, че вече е прекалено късно, за да се разделяме?

Валери вдигна рамене.

— Не знам. За да реша нещо, трябва да изпуша една цигара.

— Една секунда — той се отправи към хола. — Твоят роб вече е на път.

— Я, и то какъв? Чисто гол и прекрасно сложен!

— Благодаря за комплимента.

Легнаха отново един до друг и запушиха.

— Между другото, ти ми причини доста грижи около Сюзън — обади се Пол. — Моля те, кажи ми всичко, което знаеш за нея! Нали вчера е пренощувала тук?

Валери кимна.

— Да, снощи внезапно се появи.

Помълча малко, спомняйки си, как се бе ядосала на посещението й. След това реши, че всичко е било за добро. „Ако нещата с Алек бяха отишли прекалено далеч, никога нямаше да изпитам такава радост от връзката си с Пол. Сигурно щях просто да му хлопна вратата под носа. Самият Алек ми показа, как съм си затваряла очите пред очевидни факти. Аз обичам Пол Рийдборн, а допреди няколко часа дори не исках да си го призная…“

— Защо се усмихваш пак? — попита я Пол.

Валери нямаше никакво намерение да му разказва за посещението на Алек.

— Просто така. И тъй, Сюзън се появи снощи в апартамента ми. Беше взела решение да води свой собствен живот…

— Свой живот ли? Без добро образование и без пари? — прекъсна я той. — Прекалено много илюзии храни това момиче!

— Ти сам си виновен за това! Твоите методи за възпитание са, меко казано, закостенели и архаични.

Пол въздъхна.

— Знам, че е така — призна си. — Но трябва да ме разбереш! Бях безкрайно разочарован от майката на Сюзън. И… и, щом тя ме напусна, се затворих в черупката си — добави мрачно. — Всеки път, когато на пътя ми се изпречваше жена, аз извръщах глава. Това си беше болестно състояние:

Помълча малко, след това се засмя.

— Но ти ме излекува. Сега вече отново имам вкус към жените.

— Да, добра работа свърших — съгласи се Валери с усмивка. — Както казват самаряните: „Всеки ден по едно добро дело.“ Вече се замислям, какво да направя утре. Предполагам, че има и други мъже, които са загубили вярата си в противния пол и се налага тя да бъде възстановена.

— Откажи се! — хвана лицето й с две ръце и я целуна по устните.

— Добре, добре, убеди ме — тя се гушна на рамото му. — Вече за мен няма други мъже. Но нека да се върнем към случая със Сюзън. Какво ще правим сега?

— Не знам.

— Тогава предлагам да оставим тази работа за утре. Сюзън е на седемнайсет години. Интелигентна е и съм сигурна, че ще се оправи във всяка ситуация. Може да се е обадила на Алек и той да й е заел малко пари.

— Кой е Алек? — попита подозрително Пол.

— Мой колега. Сюзън също го познава — ревнивата нотка в гласа му я развесели.

— А може ли да му се има доверие?

— Определено!

Той не изглеждаше твърде успокоен. Валери потърка ханша си о неговия.

— Скъпи, дъщеря ти е почти пълнолетна! Престани да я третираш като бебе!

Ласките й го убедиха окончателно. Любиха се лудешки още веднъж и след това Валери заспа щастлива в обятията му.