Даяна Палмър
Под прикритие (9)

Девета глава

Ланг и Кири оставиха Тереса при къщата на брат й в Сан Антонио. Кавалерът я изпрати до вратата, като й обясняваше, че снаха му няма да нощува у дома си и че не би било удобно да прекара вечерта сама с Боб.

— Брат ти много е хлътнал по нея — каза му Кири, след като се върна в колата. — Жал ми е за Кони, защото, както гледам, Боб няма да може да й устои.

— Не бъди толкова сигурна — апострофира я той.

— Разтревожен си.

— Вярвам в брака. Случва се хората да се отказват прибързано и с лека ръка от всичко.

— Или пък да създават отношения, които нямат бъдеще.

Той я фиксира с очи и отвърна:

— Кони не биваше да се жени. Трябваше първо да отвори сервиза, да се задържи в бизнеса няколко години, да й мине меракът и чак тогава да създава семейство.

— Да — съгласи се тя.

Мъжът въздъхна тежко.

— Всъщност, ти може би все още не искаш да се омъжиш? — запита той, без да отделя вниманието си от пътя. — И ти, като Кони, се стремиш да успееш в работата си.

Сърцето й спря. Нима той си мислеше, че кариерата й е по-скъпа, отколкото да създаде семейно огнище за него и децата им? Или пък само се опитваше да мисли така? Може би от сега търсеше начин да развали годежа. Повтаряше ли се миналото?

Кири закърши нервно пръсти.

— Мисля, че някои жени просто не са създадени да бъдат майки. Кони обича детето, но никога не е имала истински силно майчинско чувство.

— Вече стана малко късно тепърва да се открива Америка — отговори той ядосано.

— Може и тя да не го съзнава — продължи жената.

Ланг не каза нищо. Вземаше много навътре тези въпроси, дори прекалено много.

Тя го погледна.

— И някои мъже не са родени за бащи, предполагам.

Той настръхна.

— Така ли мислиш?

— Всеки път, когато някой спомене за семейство и нещо ти става, Ланг. Забелязал ли си го?

Ръцете му се вкопчиха в кормилото и след миг се отпуснаха пак.

— Децата искат постоянни грижи — каза неопределено.

— Зная — усмихна му се. — Не си по-подготвен за тях, отколкото е била Кони на времето.

— А ти да не би да си! — той се ядоса. — И ти държиш на кариерата си не по-малко.

— Разбира се, че държа. Всеки иска да се изяви, да изпъкне в нещо, но не е невъзможно заедно с това да има и семейство — засмя се тя. — Някои го правят.

— Някои, като Кони ли?

— Кони има друг сериозен проблем. Тя действа и мисли твърде самостоятелно, за да може да балансира между работата и семейството си.

— А те могат ли да се балансират въобще? — каза той с рязък тон.

Кири бе изненадана от враждебната нотка в гласа му. Знаеше, че Ланг и брат му са загубили майка си почти на възрастта на Майки, но той не споменаваше за нея.

— Никога не си ми разказвал за майка си, Ланг — отбеляза Кири.

— Нямам и намерение.

Тя бе шокирана от категоричната му увереност.

— Дори и на мен?

— Какво толкова искаш да знаеш? — запита той.

Кири се поколеба дали да рискува.

— Какъв човек беше?

— Човек на кариерата — от усмивката му лъхаше хладина. — Тя бе от тези, които никога не бива да се женят. Не отделяше никакво време на мен и Боб. Прекалено заета беше да лети по цялата страна и да продава недвижими имоти. Един ден се качи в някакъв самолет, който бил за основен ремонт, само и само да не изпусне една сделка. Самолетът се разби и я изпратихме в запечатан ковчег.

Дъхът й секна от неудобство.

— О, Ланг, много съжалявам.

— Че защо? Да не би да сме я обичали някога? — отвърна той саркастично. — Ако е за въпрос, и тя не ни обичаше. За нея бяхме недоразумение, произшествие. При всеки скандал с татко само това повтаряше, че никога не ни е искала, но той така я бе уплашил с натрапчивата си идея, че тя беше принудена да отстъпи. Съжаляваше най-много за това, че ни е родила. Веднъж не се сети, че някой от нас има рожден ден, нито пък, че на Коледа се дават подаръци. В училище й направих от глина пепелник и го боядисах в любимите й цветове, а тя, моля ти се, го изхвърли на боклука.

Кири си мислеше, защо никога не й бе казвал тези неща. Не беше споделял с нея най-дълбоките си чувства. Всичките тези години, откакто се познаваха, не бе продумал за детството си.

Разбра го. Стана й ясно какво го възпира да не се жени.

— Мислиш, че и с нас ще стане така — рече тя неочаквано. — Страхуваш се, че ще бъда като майка ти?

Той погледна в огледалото за обратно виждане и зави. След това запита:

— А, няма ли да бъдеш, Кири?

Гласът му звучеше с някакъв изстрадан цинизъм.

— Живеем във време на семейства с един родител. Знам всичко за тях — отраснах в такова, макар че на книга родителите ми бяха женени. От шестгодишна възраст вече ми се налагаше да стоя сам по цял ден. Искаш ли да чуеш за някои по-вълнуващи моменти оттогава?

— Мога да си представя — спря го. — Сега светът е различен. Всеки ден е модно да се живее по друг начин от вчера. Каквото е било прието едно време, сега вече не е. Не можем да се върнем в миналото. Просто трябва да свикнем. В сегашното положение на икономиката повечето семейства не могат да живеят на една заплата. И жените трябва да работят. Да се бяхме оженили, пак щеше да се наложи да продължа.

Ланг се намръщи. Не харесваше това, което тя казваше — имаше твърде много истина в него. Колкото и добро възнаграждение да получаваше, само с него нямаше да поддържат нормален стандарт за децата си. Ами, ако се случеше злополука, след която да не може да ги издържа? Как щеше Кири да се грижи за цялото семейство, в случай че нямаше работа?

— Не е толкова зле да се даде на една жена малко независимост.

— В нашия случай беше.

Той зави в паркинга на кооперацията. Мълчеше — връщането към миналото му причиняваше болка. Не искаше да си спомня за майка си и за сляпото й посвещение на всемогъщия бизнес. Баща му бе прост работник във фабрика за храни. Трудът му бе къртовски и не му позволяваше да си е вкъщи, когато Боб и Ланг се връщаха от училище. Не стига това, ами и получаваше срещу него малко пари. При желание майка им можеше да намери достатъчно време. Сама си беше началник, имаше възможност да промени програмата си, обаче — уви. А когато се прибереше вечер, очакваше цялата домакинска работа да е свършена от двамата братя, понеже тя била твърде изморена.

Баща им все се мъчеше да й угоди. Това караше Боб и Ланг да страдат за него — тя го използваше безобразно. Материалното им положение рязко се влоши след катастрофата, но децата не съжаляваха. Веднъж баща им се опита да обясни, да ги убеди, че по свой начин тя ги е обичала, но просто не е искала да се омъжва. Така се било получило, че е трябвало да послуша родителите си. В онова време е било извън всички граници момиче от малко патриархално градче в Тексас да има извънбрачно дете.

— Родителите ми са били принудени да се оженят — измънка Ланг, все още потънал в своето минало.

— Съжалявам.

Ланг изключи двигателя и се обърна към нея.

— Да не би Кони да е улучила в десетката с онова подмятане.

— Нали използвахме… — отвърна тя със слаб глас.

— Нищо не дава сто процента гаранция — опасенията му се превръщаха във фикс идея. — Кажи ми!

— Не мога да ти кажа нещо, което не знам, Ланг — отвърна търпеливо. — Много рано е още дори за догадки.

Той се отпусна, разроши косата си с ръка, облегна се на седалката.

— Не ми се иска да забременееш, Кири — каза той.

На нея й стана криво от тази прямота.

— Не можеш да простиш на майка ти и понеже аз съм на разположение, ще трябва да плащам за греховете й, така ли?

Ланг се обърка.

— Това няма нищо общо — възрази.

— Разбира се, че няма — отвърна му иронично.

Тя отвори вратата и излезе от колата. Краката нещо не я държаха. Почувства се много несигурна.

Ланг също слезе и я последва във входа. Пъхна ръце в джобовете си и я загледа втренчено, без да промълви дума.

— Не се преструвай, че ти пука повече, отколкото на мен — рече след малко.

Кири не му отвърна дори с поглед. Слязоха от асансьора на техния етаж и тя спря за секунда пред вратата си.

— Лорна спомена, че не си искал да живееш повече тук. Ти отрече, но все пак вярно ли беше?

На лицето му се появиха бръчки — заплахата на бившата му приятелка се върна в неговите мисли.

— Ами, ако загубиш работата си?

— Ще си намеря друга. Не съм бездарна чак дотам.

— Но, ако около напускането ти има съмнителни моменти, трудно ще си намериш място, като старото.

— Няма да ме уволнят — заяви тя натъртено. — Лорна може да не ме харесва, но с Мак се разбираме и той ще изясни положението на шефовете. Не съм направила нещо непростимо.

Ланг не можеше да скрие безпокойството си. Той потърси очите й. Кири не знаеше нищо за заплахата, изключено бе той да й каже.

— Сигурна ли си, че няма да има последствия това, което се случи между нас? — запита с маниакална настойчивост.

— Не превръщай всичко в истерия, само заради една случайна и неволна забележка! Не съм бременна! Сега спокоен ли си?

— Спокоен съм — той се засмя на притесненията си — май преиграваше. — Е, тогава може да е най-добре да зарежем тоя годеж.

Очите й се свиха недоволно.

— Предполагам, че това иска Лорна, а?

Поколеба се дали да й отговори.

— Да, това иска — каза, без да й обяснява защо.

Кири погледна лицето му, сякаш щеше да се сбогува с него. Всъщност, това предстоеше да стане.

— Щом е така, прави, каквото иска от теб. Да не разменяме моето бъдеще за твоята съвест. Главната причина да ми предложиш годежа беше, че се чувстваше виновен, задето спа с мен. Това не е много основателен повод да сключиш брак с някой, особено ако няма опасност от нежелани усложнения — добави твърдо тя.

Жените би трябвало най-добре да знаят дали са бременни, внушаваше си той. Тя изглеждаше сигурна, че не е. Сега най-важно бе да се извади от играта Лорна, преди да е успяла да провали бъдещето на Кири. Нека си въобразява, че тя е спечелила. Да.

— Смятай тогава, че годежът е развален — щом това искаш — каза той.

Тя се усмихна с голямо напрежение.

— Ти го искаш, не аз — поясни тя. — Не можеш да сложиш кръст на миналото, нали? Никога не съм знаела защо все се измъкваш. Ти не ми казваше нищо за живота си и аз нищо не разбирах. Ти просто ме желаеше силно и до тук. Това бе всичко и тогава, и сега.

Ланг не отрече. Лицето му бе напрегнато, в очите му не можеше да се види никаква емоция. Тя отключи вратата си и се обърна към него — той се отдръпна като опарен.

— Ще бъда на разположение — напомни той. — Не подценявай Ериксън. И ако не искаш да продължиш уроците с мен, ще ти пратя един от по-напредналите ми ученици да работите с него. Срамота е да спираме, щом сме стигнали вече до това ниво.

— Както прецениш — съгласи се с готовност тя. Очите му бяха уморени.

— Може би живея с миналото — призна. — В действителност искам деца, но не мога да създам някакъв половинчат брак. Съжалявам, само сексът не е достатъчен за това нещо.

Тя знаеше, че е побледняла, но се усмихна геройски.

— Да, прав си. Ще се видим пак!

Ланг кимна — не можеше да разчита на себе си, че ще се овладее достатъчно, за да се сбогува с думи.

Кири затвори вратата с категоричен жест. Той остана загледан там за дълго, преди да откъсне очите и сърцето си от нея и да отиде в своя апартамент. Видя му се по пуст от всякога.

Кири не можа да мигне цяла нощ — мислеше за всичко, което говориха с Ланг. Някак не можеше да побере в едно цяло човека, който й каза, че сексът не бил достатъчен, и невероятно нежния партньор от сутринта. Любовта им беше много повече от физическо привличане, но той не го признаваше. Изглежда ставаше още по-резервиран, щом се споменеше Лорна. Кири не знаеше какво става, но чувстваше, че трябва да е нещо, свързано с работата й. Смятаха ли да я уволнят? Той беше ли научил нещо, за което тя нямаше представа? Вероятно й беше подхвърлил идеята да се премести другаде с определена цел.

Когато стана на сутринта, се почувства изпълнена с нова решителност. Нямаше да стои така и да чака от корпорацията да й посочат вратата. Имаше някои добри идеи. Лорна, ако не ги оценяваше, все щеше да се намери някой, който да го стори.

Същата сутрин тя си подаде заявлението за напускане при Мак и го предупреди засега да не съобщава на семейство Ланкастър. Колегата й се съгласи, защото бе усетил, че Лорна използва приятелските си отношения с госпожата, за да й подлива вода.

В обедната почивка Кири посети наскоро създадената фирма „Рифлекшънз“. Там също се занимаваха с реклама и отношения с обществеността, но съдейки по вида на собственика още не им беше потръгнало в бизнеса. Когато разбра какви идеи има жената, той я нае на часа, даже й предложи процент от печалбата плюс заплатата, ако успее да привлече стабилна клиентела. По пътя на връщане към старата работа тя имаше чувството, че не върви, а лети. Да се омъжи за Ланг би я направило двойно по-щастлива, но сега вече единствено работата трябваше да дава смисъл на живота й. Ако се оставеше на мрачните мисли за повторно изгубената си любов, щеше да се побърка.

До края на работния ден радостта бе изличила напълно спомена за преследвача й — Ериксън. Тя мислеше само за новата си длъжност и си представяше удоволствието, което щеше да изпита да затръшне след себе си вратата на „Ланкастър“. Съжаляваше само за горкия Мак. Лорна въобще не беше доволна от хрумванията му и си изкарваше яда на него така, че се чуваше в цялата сграда.

— Аз обаче ще изиграя всички — шегуваше се той. — Когато й прекипи, ще си взема шапката и ще отида в друга фирма, така и шефовете ще си платят покрай нея.

Кири се съгласи с известно злорадство.

Госпожа Ланкастър щеше да получи урок, че не бива да смесваш бизнеса с приятелството, ако искаш да успееш. Щеше да разбере, че Лорна й е направила лоша услуга, която щеше да й струва много потенциални клиенти и един способен служител.

Кири се беше замислила за евентуалните пазари на „Рифлекшънз“, когато си даде сметка, че е тъмно, а тя е сама на паркинга.

Около колата й нямаше никой, мястото бе добро осветено. Тя се огледа наоколо пак. Ставаш параноичка, помисли си. След като Ериксън не се появи цял ден, надали щеше да я дебне вечерта.

Държеше ключовете си в ръка. Стискаше ги здраво между пръстите си и при нужда щеше да ги използва като бокс. Вървеше бързо, не преставаше да следи хоризонта с очи. Отключи вратата, провери задната седалка, влезе и заключи. Най-после на безопасно място!

В купето не откри нищо необичайно, тогава запали мотора и включи на скорост. Нито следа от Ериксън, само се бе притеснила напразно.

Включи се във вечерния поток от превозни средства. Свършваше един много успешен ден за нея. Питаше се как е минал за Ланг и дали Боб и Кони са намерили общ език. Щеше да е жалко за Майки родителите му да се разведат. Стана й мъчно за всички тях и най-вече за нея и Ланг.

С тези мисли стигна до кооперацията си. На паркинга изключи двигателя и се огледа внимателно. Отдъхна си — наблизо нямаше хора. Нищо тревожно, вдъхваше си кураж тя. Ериксън щеше да я зареже, знаеше, че ще стане така. Всичко в живота й се виждаше в по-добра светлина.

Взе си чантичката, заключи колата и се сгуши в сакото си — нощният въздух бе хладен. Очите й блестяха, щом си спомнеше за едничката си радост — новата работа.

Качи се в асансьора с още двама наематели, никой не проговори. Тя слезе на етажа си и тръгна надолу по коридора, чудеше се дали Ланг се е прибрал. Хвърли поглед към вратата му, но колебанието й трая само миг. В края на краищата той изрази чувствата си съвсем недвусмислено. От сега нататък не беше част от живота му. Като нищо можеше вече да се е изнесъл от апартамента. Кири трябваше да свикне да живее без него.

Отключи бравата, без да си дава сметка, колко е лесно да се промъкне някой привечер и заключи след себе си. Запали лампите и влезе в спалнята да се преоблече.

На вратата обаче една ръка я хвана за врата и я стисна здраво.

— Здрасти, малката — изхили се познат глас. — Мислеше, че съм те забравил? Как ли пък не! Сега е времето да си платиш за дяволията!

Сърцето й заби с бясна скорост. Краката й се огънаха, сякаш бяха гумени. Той я душеше. Трябваше да запази присъствие на духа, иначе — сбогом навеки!

— Ще ви затворят, господин Ериксън! — предупреди го, едвам събрала въздух, за да го накаже.

— Убедена ли си? Ще стане: моите думи срещу твоите и никой няма да ти повярва.

Свободната му ръка опипа гърдите й.

— А, така! Много си добре…

Сега или никога, мислеше си трескаво. Сега или никога! Тя заби лакътя си в диафрагмата му с всички сили. Нападателят се опита да си поеме дъх, хватката му отслабна и тя разбра, че е успяла.

Тя се обърна светкавично и без да се замисля го ритна с коляно в чатала, подложи крака си, наруши баланса му и го повали на земята.

Изчезвай, чу някакъв глас в себе си, не се прави на героиня. Кири се спусна към външната врата.

Ключалката й се опря, но само за момент — отвори и изтърча навън. Заби с ръце по вратата на Ланг и завика, колкото й глас държеше, но напразно. В коридора също нямаше никой! От апартамента й се чуваше шум.

Побягна към асансьора и започна да натиска бясно копчето — Завладя я паника. Кабината не идваше. Спомни си, какво я предупреди Ланг за стълбищата, но бе прекалено уплашена, за да остане пред асансьора. Те бяха единственото спасение.

Кири се спусна надолу. Всяка стъпка й причиняваше болка. Дишането й не бе равномерно, усилие се искаше за всяко поемане на въздух. Задави се, когато най-после стигна партера и влетя във фоайето. Човекът от охраната се опули, като я видя и скочи към нея с ръка върху пистолета.

— Добре ли сте, госпожице Кембъл? — запита я. — Какво се е случило?

— В моя… апартамент. Мъж. Нападна ме — задъхваше се.

Лицето му се изопна. Заведе я в кабинета на управителя и я повери на един чиновник, а сам той се качи по стълбите.

Жената знаеше, какво ще завари пазачът.

Ериксън беше прекалено печен, за да се остави да го хванат. Отдавна е духнал и вече е освирепял окончателно. Тя удари плесница на гордостта му. Вече нямаше шега — целта му щеше да бъде да я убие.

Започна да й се гади. Чиновникът я заведе в тоалетната тъкмо навреме. Беше пребледняла като платно, когато се върна в офиса и завари там служителя от охраната.

— Знаех си, че ще е избягал — проговори с треперещ глас. — Все пак успях да го нараня.

— Измъкна се през балкона, но все някой трябва да го е забелязал. В моя район не може да му се размине безнаказано такова деяние — добави мъжът хладно. — Има ли някой, при когото можете да останете за през нощта, госпожице Кембъл?

Тя се засмя горчиво. Досега не й бе хрумвало, че в живота си има само добри познати като Бети. Семейството й не бе в страната; Господ знае къде живееше майка й в момента, а друг просто нямаше.

— Не — задави се от сълзите си, — няма при кой.

Онзи изглежда се обърка. Мръщеше се и се чудеше какво решение да измисли.

— Ще трябва да викнем полиция — каза накрая.

Кири нямаше сили да спори. Волята й като че беше сломена.

Полицаите пристигнаха и я разпитаха. Даде им описание на Ериксън, разказа им цялата история и ги насочи към бившите му колеги и Ланг.

— Ще го приберем на топло — увери я един от служителите. — Няма къде да ни избяга.

— Добре, че сте била подготвена за самоотбрана, млада госпожо — рече по-възрастният. — Учех дъщеря си от малка. От полза е.

— Няма съмнение — отвърна жената с бледа усмивка.

— Обадих се на един от нашите хора — съобщи пазачът на сградата. — Ще стои пред апартамента ви през цялата нощ, госпожице Кембъл. Няма да се тревожите!

По бузите й се стекоха сълзи.

— Много мило от ваша страна — прошепна, трогната.

Той се засрами.

— Вие сте наемател, не можем да допуснем разни типове да безпокоят наемателите ни. Недейте така, успокойте се! Всичко свърши.

Групата хора във фоайето привлече вниманието на Ланг. Беше се занимавал с една развалена аларма и имаше беседа с кандидати за бодигардове, преда дойде. Беше капнал и от умората, и от тежестта, които изпитваше за това, което направи на Зимата си. Да я вземат дяволите тая Лорна. Нямаше тя да му нарежда как да живее и да засрамва Кири. И той й го беше казал направо. Предупреди я, че и той би могъл да се „изпусне“ и да продума туй-онуй за нея пред семейство Ланкастър.

Тя не бе очаквала този удар. Първо пребледня, а после вилня наоколо като ураган десетина минути. Е, в крайна сметка се примири. Каза му, че има и друг мъж в живота й, че не са й нужни стари гаджета, въобще, той не й бил притрябвал.

Ланг я съжали, но не достатъчно, за да я успокоява. Беше му съвестно, че се отнесе грубо с Кири и премисли отношението си към брака. Беше попрекалил, заради спомена за майка му, така твърдеше тя, и бе права. Той идваше с намерение да й го признае и да й предложи пак да започнат отначало, но вече без тайни и какъвто и проблем да възникнеше щяха да го решат заедно с общи усилия.

Суматохата при бюрото на управителя го заинтригува. Той приближи и изведнъж разпозна Кири с бледо лице и разкъсана блуза. Ериксън!

Проправи си път през полицаите, стигна до нея и я обгърна с ръцете си.

— Добре ли си — попита направо, без поздрав.

Тялото й бе напрегнато в обятията му, но тя не го отблъсна.

— Ериксън ме причака горе, вкъщи. Спомних си достатъчно от това, което си ми показвал, за да му се изплъзна точно преди да е станало късно. Той обаче изчезна. В момента го издирват.