Даяна Палмър
Под прикритие (8)

Осма глава

На обяда Кири я чакаше нова изненада. Лорна бе настояла да присъства не само семейство Ланкастър, но и Ланг. Той изглеждаше недоволен и нервен.

— Сигурна съм, че нямаш нищо против с нас да бъде и Ланг — каза й Лорна на ухото. — Реших, че ще искаш да споделиш радостта от годежа си със семейство Ланкастър.

Тя стана, преди Кири да успее да й отговори, и тръгна да посрещне шефовете.

— Сигурно няма да издам някаква ужасна тайна, ако ви кажа, че Ланг и госпожица Кембъл ще се женят — рече с приповдигнат тон тя.

Кири се почувства неловко и усмивката й изглеждаше малко насилена.

— Вярно ли е? — попита я госпожата, възхитена.

Ланг намести възела на вратовръзката си, хвърли един поглед към Лорна и пристъпи към годеницата си.

— Да — той взе ръката й в своята, — вярно е.

Не прозвуча като твърдение на изпълнен с оптимизъм младоженец.

— Ами, да ви помогнем тогава с подготовката — предложи госпожата под одобрителната усмивка на мъжа си. — Кога ще бъде церемонията?

— Всъщност, още не сме насрочили дата — призна сковано Ланг.

— Сигурно няма да отлагате много, скъпи? — в погледа на Лорна проблесна ненавист, въпреки романтично доброжелателната й интонация.

— За никъде не бързаме — отговори той убедено.

— С Кири имаме предостатъчно време.

Годеницата му знаеше, че Ланг не обича да му дават зор, но й се стори, че в нежеланието му да бъде по-точен има и нещо повече.

— Така е — подкрепи го с една бърза реплика тя, защото не можеше да понася бившата си съперница.

— Предпочетохме да направим малко по-продължителен годеж.

— Разбирам — отвърна господин Ланкастър, леко озадачен.

— Ами, да, ако не смятате на първо време да си народите няколко бебета, наистина не е беда — пропя глезено Лорна и додаде. — Всъщност, колко деца ще имате, Ланг? Две, три…?

— Още не сме навлезли в такива подробности — лицето му стана недружелюбно.

— Предполагам, че искаш син — не го оставяше на мира тя.

Мъжът я измери с очи раздразнено и си погледна часовника демонстративно.

— Хайде да започваме вече — притече му се на помощ шефът. — Имаме си задачи. И така, нещо да ни кажете за разместването в екипа по проекта ви, госпожице Маклейн?

— Нямам нищо лично против госпожица Кембъл, но Мак би бил много по… по на разположение. Виждате ли, цяла сутрин търся под дърво и камък госпожица Кембъл, а тя… да речем — празнува годежа си малко по-ентусиазирано от необходимото. Разбирате ли, ако някой витае в облаците, това е чудесно, но неминуемо се отразява на работата му — завърши с оттенък на закачливост.

Какво искаш, мислеше си Кири, завистлива кобра? Лорна с един удар успя да я изкара и некомпетентна, и вятърничава.

— Вярно, закъснях за работа — защити се тя, — но не съм занемарила служебните си задължения!

— Госпожице Кембъл — Ланкастър й отправи една многозначителна усмивка, — не бихме желали у клиентите да се създава отрицателно отношение, нали?

Тя се изчерви от притеснение.

— Извинете ме! Съжалявам, че не бях на работното си място тази сутрин и ви уверявам, че за в бъдеще…

— За в бъдеще предпочитам да контактувам с Мак — ще се сработим много добре. Този проект е от такова важно значение…

Кири практически я отстраниха, а семейство Ланкастър се съгласяваше с това безпрекословно. Явно и приятелството си казваше думата, защото госпожата вярваше повече на бившия фото модел.

— Проектът е действително важен. Госпожица Кембъл няма да има нищо против Мак да я замести.

Беше от ясно по-ясно, че тя не трябва да има нещо против. Кири губеше позиции и не знаеше как да ги задържи.

— Ама, разбира се, че не възразявам — каза дипломатично. — Удовлетворението на госпожица Маклейн е наша първа задача.

— Много се радвам, че вземате начинанието ми присърце. Бог ми е свидетел, че не искам да навредя никому, но тази промоция трябва да се осъществи без грешка. И да постави началото на серия от такива прояви. Имам много връзки в модната индустрия — заяви тя на края.

— Знам, скъпа — увери я госпожата. — Думата ти наистина се чува в много среди.

Съпругът й наблюдаваше Кири.

— Предполагам, че работите и по други задачи? — за първи път се интересуваше от приноса й за състоянието на корпорацията.

— От известно време подготвям рекламна кампания на верига от закусвални — осведоми го Кири.

— Първият телевизионен клип ще се излъчи довечера в осем.

— Ще го видим — предупреди я.

Кири бе сигурна в успеха си и не се тревожеше, въпреки заплашителната нотка в гласа на шефа. Благодарение на мръсните номера на Лорна, сега я следяха отблизо, но това нямаше да я уплаши. До края на срещата държеше главата си високо вдигната и даваше вид, че няма никакви проблеми.

— Надявам се да ме поканиш на сватбата — рече Лорна на Ланг за довиждане, — както и на първото кръщене.

Той не се усмихна.

— Вършиш недостойни работи — упрекна я. — И да имаш да отмъщаваш за нещо на мен, какво ти е виновна Кири?

— Какво ли? — примигна жената. — Не те ли отне тя от мен?

— Никоя жена не може да отнеме мъж, който не го желае, а ние с теб сме като огън и вода — прекалено различни сме.

— Ти ме желаеше!

Мъжът кимна.

— Имаше време, когато значеше много за мен, надявам се и за теб да е било така. Ти добре знаеш, че никога не съм ти обещавал нещо повече.

Лорна едвам се контролираше. Погледна как Кири говореше с госпожа Ланкастър, пое дълбоко въздух.

— Май си спал с нея — предположи безцеремонно и се обърна да види изражението на Ланг. — Значи това било. Горкичката обезчестена девица. Почувствал си се задължен да й предложиш брак в замяна, Ланг? Страшно интересно, особено, ако знаеш какви хора са семейство Ланкастър — страшно консервативни.

— Заплашваш ли? — запита я.

— Дали заплашвам — да! — отвърна с усмивка. — Или разваляш годежа, или ще се разприказвам пред тях за пълната й липса на морал. И в крайна сметка тя ще остане без работа или поне без добра препоръка. Разбираш ме, нали, скъпи?

Лорна се отдалечи засмяна под убийствения поглед на Ланг. Не беше предполагал, че тя може да е толкова злобна. Ланг я бе използвал, за да накара Кири да ревнува, но не по явен или оскърбителен начин. Пред Лорна това бе само подновяване на едно старо познанство. Само че тя го беше взела на сериозно и не искаше да се откаже. Сега му се налагаше да избира от две злини по-малката: или да се ожени за Кири веднага, или да я остави. В случай, че отхвърлената конкурентка осъществеше заплахите си, на Кири щеше да й се наложи да пожертва кариерата си, а тя беше твърде важна за нея. Той прекрасно знаеше колко държат някои жени на работата си…

— Нещо се умълча — забеляза годеницата му, като пътуваха към къщата на Боб и Кони в Лоресвил. — Какво има?

Той отдели погледа си за момент от пътя.

— Мислех си… Да ти се е мяркал Ериксън днес? Тя поклати глава, обгърна тялото си с ръце и се и на седалката, като трепереше.

— Можеш ли да усилиш парното?

— Разбира се — той се намръщи. — Да не си настинала?

Тя поклати глава.

— Просто съм изморена и разтревожена. На шефовете не им се харесаха басните, които им наприказва Лорна, знам си аз. Ами ако решат, че не съм достатъчно компетентна за този пост?

— Че ти не си компетентна?

— Да, но освен мен, има още един куп способни хора. Аз поне имам оригинален стил, което не мога да кажа за горкия Мак. Лорна не му харесва, мрази висшата мода, защото го отегчавала, изобщо, няма да й свърши работа.

— В какъв смисъл? — усмихна се многозначително Ланг.

— Едно феерично шоу, в което личности от хайлайфа са помогнали на Лорна да покаже идеите си за модна линия — каза му. — Това й трябва — ефектите ще им харесат и ще се избият да купуват дрехите й. Могат да се пуснат във веригата от бутици на бащата на един от местните дебютанти. Такава връзка и самата Лорна няма, обаче идеята ми хич не я интересува. Опитах се да й обясня какво имам предвид, но тя не ми обърна никакво внимание.

— Жалко, че няма конкуренция — размишляваше мъжът. — Като нищо можеше да й натриеш носа.

— Напротив — има конкуренти — възрази Кири, — но те са сключили договор с друга компания и доколкото знам, не планират никакви промоции до края на годината.

Той й отправи един продължителен поглед, както бяха спрели на червен светофар.

— Можеш да ги зарежеш да си трошат главите — иди при конкурентите, запознай ги с идеите си и предложи сама да се заемеш с реализирането им!

Тя въздъхна.

— Не е етично!

— Подай заявление за напускане! Смени си работата! Заложи на тази карта.

— Но, Ланг, аз трябва да си плащам сметките с нещо — възкликна тя, изненадана. — Не мога да поемам такива рискове. Не съм комарджия!

— Е, то и аз не съм по принцип, но в някои случаи трябва да се рискува.

— Ти за твоите неща не рискуваш.

— Ами — не рискувам! Предложих ти да се оженим.

Кири погледна встрани с разтуптяно сърце.

— Не го казах добре, нали? — попита я тихо. — Съжалявам — исках да те ободря.

— Лорна като че ти прочете мислите днес. Притисна те в ъгъла и ти си призна, че не искаш да се жениш.

Ланг се вкопчи в кормилото, защото си спомни заплахите на бившата си приятелка.

— Нищо не съм признавал!

Тя се обърна, намести предпазния колан и се вгледа в профила му.

— Не си подготвен — каза му. — Още си мислиш, че бракът е затвор, а децата са веригите, с които оковават хората там.

Мъжът примигна.

— Кири…

Тя докосна ръкава му и почувства топлината на ръката му.

— Можем да бъдем сгодени още малко, докато реша какво да правя: дали ще остана във фирмата, ще започна самостоятелен бизнес. Във всеки случай няма да приемам годежа на сериозно, а не искам и ти да го смяташ за обвързване. Може да се ставаш малко неловко за това, което направихме, ще се оправиш. Нищо не се е случило, Ланг. Само се любихме, хората го правят непрекъснато. Голяма работа!

— За мен беше голяма работа — той я погледна в очите. — А щом за тебе не е било, защо тогава не си го правила преди с друг?

Кири отпусна главата си на облегалката.

— Знаеш защо и винаги си го знаел. Защото аз принадлежа на теб.

Сърцето му се сгърчи. Не можа да я погледне повече. Любимата му го заплиташе в неговите собствени мрежи. Не искаше тя да му принадлежи. Не искаше да е заложник нито на съвестта, нито на любовта си.

Тя отмести ръката си и се загледа през прозореца. Поставила го беше в неудобно положение.

— Не се измъчвай — успокои го. — Нищо не искам.

— Знам, че не искаш — отвърна той.

Кири затвори очи. Чувството за приятната компания и тъмнината я унасяха. Ако можеха да си пътуват така безкрайно дълго, мислеше си, нямаше да се връща към проблемите, към бъдещето, когато любимият й човек щеше да излезе от живота й завинаги.

Кони сънуваше. Бяха правили любов, лежаха отпуснати под един дъб до живописен поток в средата на една ливада. Шепнеше й, колко я обича…

— Ей, събуди се. — Той разтърси рамото й. — Вече пристигнахме и, по дяволите, това може да се чуе добре.

— Какво? — недоумяваше тя.

— Чуй.

Колата бе в алеята на старата викторианска къща на семейство Патън. Някой — Боб — отричаше на висок глас нещо, което викаше Кони. По-тихо друг женски глас на испански се опитваше да възстанови мира.

— Домакиня, дрън-дрън! Ти я целуваше — крещеше Кони, вбесена.

— Утешавах я, докато плачеше, защото ти нарани чувствата й! — оправдаваше се той.

И тримата бяха на верандата.

— Тя не е виновна, че семейството ни се разпада!

— Напротив — е! — настояваше жената. — Вече сложи ръка и на Майки. Той иска Тереса да му чете, пак Тереса да го води на училище, Тереса да седи до него, когато яде… но той е мой син!

— Ами, че детето откъде да знае, след като ти цял ден и половината нощ не си показваш носа навън от сервиза.

— Така ли?! — Кони вдигна ръце и щеше да изкрещи на съпруга си, когато видя колата пред къщата.

— Ланг! — възкликна Боб, доволен, че на кавгата се слага край. — Ланг, ти ли си?

— Май съм аз — отвърна той унило, излезе, изчака Кири и отидоха заедно до стълбите. — Току-що се сгодихме и дойдохме да ви кажем, но явно не случихме най-удобния момент.

— Сгодихте се? — Кони бе объркана. — Ти и Кири? Отново?!

— На времето не бяхме съвсем сгодени — Ланг отвърна с малко раздразнение и поясни. — Бяхме почти сгодени.

Лицето на Кони се отпусна от напрежението.

— Брей, брей! И кога се жените? Скоро ли?

— Всички ли ще ни задавате този въпрос?! — мъжът избухна и прокара нервно ръка през косата си.

— Не сме уточнили датата — Кири реагира бързо. — Решението ни беше спонтанно, нямахме време да го обсъдим и него, и служебните си ангажименти…

— Ами, много ясно, че не са имали — Боб сгълчи жена си. — Не ги обстрелвай с въпроси още от вратата. Тереса, моля те, направи кафе и донеси от кейка.

— Да, сеньор Боб — отговори прислужницата и забърза към кухнята.

— Много мило момиче е! — домакинът се засмя, но лицето му помръкна, като видя мъченическата гримаса на съпругата си. — Но, тя не я одобрява и не оценява труда, който й спестява Тереса…

— Сигурна съм, че не е точно така, Боб — прекъсна го Кири. — Може ли да влезем вътре — студено ми е?

— Та сега е лято — измънка Ланг. — Как може да те тресе?

— Тресе ли те? — Кони пипна челото й. — Не, слава Богу. Знаеш ли и аз имах треска, когато забременях с Майки…

— Напълно изключено е — обяви годеникът й категорично, — Кири да е в положение.

— О, за Бога, знам — рече Кони. — Само казвам…

По лицето на Ланг изби червенина, но само любимата му я забеляза и погледна тактично в друга посока. Бяха взели предпазни мерки, пък и то беше само веднъж. Нямаше начин да е забременяла, но всъщност от сто пъти на един предпазните средства не действаха… Не, не трябваше да си мисли такива неща.

— Това е Тереса — Боб представи с доволно изражение младата мексиканка; очите му светнаха, като я погледна. — Малката ми — каза вече на испански, — това е брат ми, Ланг.

— Приятно ми е да се запозная с него, сеньор — отвърна момичето с усмивка.

Имаше хубава, добре развита фигура, кафяви очи и лъскава черна коса. Красива бе и нищо чудно, че Кони не беше на себе си от яд.

— На мен също — отговори Ланг и запита на езика й: — Весело ли е да се работи тук, сеньорита?

— О, да — отвърна му, но без ентусиазъм, явно се притесни. — Това семейство е много симпатично, особено момченцето.

Харесваше й Майки. За Кони нищо не спомена. Тя в това време ги гледаше подозрително, защото не разбираше и дума испански.

— Говорете на английски — сопна им се.

— Тя още се учи. Нужно й е време — възрази Боб. — Стига си се държала грубо!

Жена му сложи ръце на кръста си и го измери с поглед.

— Изобщо не съм груба! Ти си внушаваш, че си влюбен в нея, нали?

Той почервеня.

— За Бога…

Признай си, бе страхливец! — предизвика го Кони — Хайде, не ти ли стиска?

— Тя е едно мило създание, което обожава децата, работата си в домакинството и мъжете! — мъжът я гледаше унищожително. — Как да не ми е симпатична при положение, че жена ми мирише на склад за масло и никога не намира време за мен или за сина си?

Кони изпръхтя, обърна се рязко, втурна се в спалнята и тресна вратата след себе си.

— Е, сега я втасахме! — смръщи се Боб. Ланг и Кири се спогледаха.

— Лошо време сме избрали — започна той.

— Вече няма добри времена — изпъшка брат му и видя очите на Тереса — бяха изпълнени със сълзи.

Хвана я през кръста и каза с успокоителен тон: — Не се разстройвай, любима, всичко е наред.

— Нищо не е наред — Ланг бе мрачен. — И съвсем с основание е тъжна, понеже е на път да развали брака ти. Ти си семеен човек, Боб, дръж се като такъв. От успокоение се нуждае жена ти, а не домашната прислужница.

Брат му пламна.

— Не се нуждая от твоите съвети как да си спасявам брака — махна ръката си от Тереса и се обърна към него, за да го изгледа сърдито.

— Така ли? — усъмни се Ланг.

Кони излизаше от, спалнята в този момент с куфар в ръка и водеше Майки с другата.

— Къде отиваме, мамо? — детето бе още сънено.

— При сестра ми — съобщи на всеослушание тя. — Като се осъзнаеш, ако въобще стане някога, знай, че ще бъда при Луис.

— Ами делото на живота ти в задния двор? — запита я иронично съпругът й.

— Сложи табела, че е затворено, можеш да пишеш, нали? А пък междувременно Тод Стийл има свободно място за монтьор в своя гараж и ще ме назначи на секундата.

Очите на Боб се разшириха.

— Не позволявам да работиш за бившето ти гадже, който на всичко отгоре току-що се разведе!

— Че защо? То и аз съм на път да се разведа!

— Кони! — повика я той.

— Мамо, защо крещиш на тате — питаше Майки, който не разбираше какво става всъщност.

— Защото е глух! — Кони изгледа презрително мъжа си. — Не чува като му казвам, уволни я!

— Не можеш да ми казваш кого да уволня в собствената ми къща.

— Едно време беше и моя, а също и на Майки — отвърна му гордо жената. — Сега по всичко личи, че е на Тереса!

Боб изглежда сега си даде сметка, че в живота му настъпва драматична промяна.

— Тя е само домашна помощница — опита се да тушира противоречието.

— Точно така — съгласи се тя, — но ти не се отнасяш с нея като с такава.

— И ти не се отнасяш с мен като със съпруг — върна й го той.

— Кажи лека нощ на всички, Майки — обърна се към момчето тя, без да даде на мъжа си отговор.

— Лека нощ — рече то послушно.

Кони отправи един извинителен поглед към Кири и Ланг и излезе с детето. След няколко минути колата й забръмча по алеята и мина покрай тяхната. Очите на Боб се свиха.

— Тя не е моя жена, тя е местният автомонтьор: няма време за нищо друго, освен за проклетата си работа. Аз и Майки сме някакви фигури от пейзажа, не разбирате ли? Не иска да е майка и съпруга, иска да прави кариера. Е, добре — моля, обаче пак не се получава.

Кири се вгледа в Боб, като прикриваше ужаса си с усилие. Дали не виждаше и бъдещето на собствения си брак, само дето местата щяха да са разменени: Ланг щеше да отделя цялото си време за работа, а за семейството каквото остане?

Годеникът й също имаше терзания. И Кири обичаше работата си. Дали щеше да е като Кони — да жонглира със службата и децата, ако ги имаха. Това разкъсване между нещата, на които държи, нямаше да е страшно само ако обичаше и я обичаха достатъчно силно. Не му харесваха всичките тези капани, заложени в брака. И преди се боеше от женитбата, но сега направо бе изплашен.

— Виждаш ли накъде си тръгнал? — Боб се засмя горчиво. — Тя каза, че иска съпруг и дете, но всъщност й трябваше сервиз. Тъй че вие е по-добре да се разберете предварително, какъв ще е бракът ви.

— Казвал ли си някога на Кони какво чувстваш? — запита колебливо Кири.

— Повтарям й го безкрай, но все става, каквото тя реши, а не аз.

Той забеляза, че Тереса е влязла в стаята и стои притихнала срамежливо.

— И ти ли ме напускаш?

Момичето обясни на испански, че иска да отиде до брат си в Сан Антонио и помоли гостите да я закарат на връщане.

— Хайде, Тереса — подкани я Ланг, — да тръгваме тогава!

— Много благодаря — отговори.

Отиде до Боб и го погледна с големите си нежни очи.

— Не ми се ядосвай, моля те! — прошепна. Лицето му се изкриви.

— Няма да ти се сърдя, разбира се. — Тонът му бе убедителен.

— Довиждане — усмихна се тя. — Тръгваме ли? Ланг кимна.

— Да. Ще се чуем, Боб! Брат му бе разколебан.

— И не… не хвърляй върху мен цялата вина — помоли унило.

Ланг го прегърна със съчувствие.

— Ти си ми брат! Всичко, което искам, е да бъдеш щастлив.