Даяна Палмър
Под прикритие (4)

Четвърта глава

Досега не бе й се случвало да се чувства така силно застрашена от нещо или от някого.

На сутринта излезе от къщи и завари точно пред вратата на кооперацията Ериксън в неизменния му син седан.

Завладя я неудържима ярост. Тя грабна един камък от декорацията на кактусите наоколо и го метна с все сила по колата. Мъжът се наведе стреснат, но камъкът се оказа над възможностите на Кири и не можа да стигне до него. Само почакай, следващия няма да ти се размине, зарече се тя, взе три големи камъка и се затича към колата му.

Ериксън потегли, преди тя да успее да изпълни заканата си. Тя стоеше там и се тресеше цялата. Направи усилие да се овладее, пусна бавно камъните на земята и изтри ръце. Онзи беше луд, помисли си ядно. Луд! А тя не можеше да го спре с нищо.

Качи се в колата си, заключи вратите и подкара към работата. Знаеше, че синият седан ще я чака там и той наистина беше на мястото си. Кири трепереше, когато излезе от колата. Тук нямаше нито камъни, нито нещо друго, с което да го замери. На лицето му забеляза ехидна усмивка.

— Не можеш да ми забраниш да стоя тук, пък и наоколо няма камъни, госпожице!

Тя се спря. Краката й омекнаха от пристъп на страх и гняв. Погледна го право в очите.

— Ако не спреш, докато е време, после ще има да съжаляваш — предупреди го тя.

— Ами, не думай! И какво ще ми направи голямото лошо момиче? — той я предизвикваше.

— Почакай и ще видиш, господин Ериксън!

Тя се усмихна. Поведението й внушаваше пълната увереност, че той ще свърши зад решетките. Обърна му гръб и влезе в сградата, без да се обръща повече.

— Видях го долу, като идвах — рече Мак. — Обадих се на шефа на охраната и на господин Ланкастър. Те подготвят нещо.

— Някоя бомба? — запита тя шеговито. — Защото това е начинът да си решим проблемите. Ериксън няма да спре, а ръката на закона не може да го пипне и той го знае.

— Майка ти не беше ли омъжена за някакъв богаташ в Европа? — поинтересува се Мак.

Тя не обичаше да говори за майка си.

— Омъжена е за английски аристократ.

— Ами, защо не ти наеме някой бодигард?

Кири прихна.

— Боже мой, не гледай толкова много екшъни! — измърмори и тръгна към своя офис.

— Все пак може да се помисли — викна той подире й.

Тя затвори вратата.

Денят й беше натоварен. Не излезе за обяд — една колежка й го донесе в кабинета. Ако Ериксън искаше да стои там и да кисне цял ден в колата си, негова работа. Може би Ланг бе прав — ако си беше поставил за цел да я нарани физически, досега да го е направил. От нея се искаше само да издържи, докато му втръсне да я гледа и сам се откаже. Когато се прибираше, завари Ланг да я чака.

— Хайде, вземи си кимоното и да вървим — каза й той, като стигнаха до апартамента. — Ще хапнем навън, преди да отидем в салона.

— Не си длъжен да…

— Само един хамбургер, Кири, не вечеря от пет ястия. Трябва да поговорим по някои въпроси.

По пътя Ланг не обели нито дума — явно бе твърде зает с мислите си.

— Нещо те тревожи, а? — запита го тя, докато хапваха сандвич и картофи.

Той кимна. Сръбна от кафето и се вгледа с присвити очи в чашата.

— Накарах един приятел да се поразрови в миналото на Ериксън. Бил е арестуван за убийство, когато е работил във военната полиция. След време го пуснали, но подозренията си останали сериозни. Смята се, че мотивът за убийството е бил расова нетърпимост.

— Мили Боже!

— Само това да беше — продължи той. — Много старателно е прикрил следите си, иначе никой нямаше да го вземе като служител в охраната. Три пъти е лежал в затвора по обвинения в нападение, но и трите са оттеглени, поради отказ на свидетелите да дадат показания. Жертвите са все жени. Млади жени. Две от тях твърдели, че са изнасилени, но били прекалено наплашени, за да се явят в съда.

Кири започна да пребледнява. По принцип не беше боязлив човек, но при тези обстоятелства… Остави сандвича си нелоялен и се помъчи да овладее конвулсиите на стомаха си.

— Майка ти живее в Европа — започна той. — Знам, че не се обичате много, но няма да е никак зле да се поразходиш дотам, да я видиш за няколко седмици, докато успея да издействам някакви мерки срещу Ериксън.

— Тоест, да избягам? — уточни тя. — Днес за втори път се споменава майка ми, с тази разлика, че Мак предложи съпругът й да наеме горила да ми реши проблема.

Той сви устни и премигна.

— Чудесна идея.

— Стига, моля те! Бил си държавен служител в края на краищата.

— Вярно бе… — той се облегна назад и потърси очите й. — Няма ли да заминеш за Европа?

Тя поклати глава.

— Няма да избягам. Няма да успее да ме изплаши, каквито и да ги е вършил.

Той се изхили.

— Винаги си била смело момиче.

— Даже прекалено в някои моменти — пошегува се.

Ланг обгърна с ръце чашата с кафето.

— Щом няма да бягаш, поне се съгласи на един компромис.

— Какъв по-точно?

— Да прегрупираме силите.

— Искаш да се пренеса при теб. Много си мил обаче…

— Не искам да живеем заедно — прекъсна я той. — Поговорих за ситуацията с хазаина ти и той ще ми даде под наем съседния апартамент — обясни й вече по-спокойно Ланг.

— Аха!

Кири се почувства измамена. Той съвсем ясно даде да се разбере, че изобщо не иска да живее с нея. Може идеята да не беше добра, но все пак й стана малко обидно — чак пък да не иска и да чуе!

— И при мен да се нанесеш, на кого ли ще му направи впечатление — чу тя с изненада собствения си глас. — Хората вече не се интересуват от моралните устои на другите.

— Хващаш ли се на бас?

Пролича й, че взе думите му на сериозно.

— Хубаво, мести се до мен и без друго не ми трябваш в моя апартамент — най-много да ме прелъстиш.

Кири се учуди от себе си. Не беше предполагала, че може да си прави шега с това.

— Иска ти се! — върна й го той. — Трябва да се грижа за тялото си. Както може би си забелязала, поддържам го в рядко добра форма и право да ти кажа, много съм търсен в женския свят. Не й се урежда въпросът на всяка, която ми се хвърли на врата.

Тя повдигна вежди и примигна.

— Сериозно?

— Опасничко е в днешно време да лягаш с когото ти падне — засмя се той.

— Знам. Затова гледам да не го правя. Въпреки усмивката, в очите й пробяга сянка на тъга.

— Имало ли е случай да отидат нещата натам? — запита я той много внимателно.

Тя се поколеба за миг, но поклати глава.

— Само с теб, онзи път — промълви и очите й трепнаха, преди да се затворят в болката на спомените.

И Ланг си спомняше същата чудна вечер. Нищо от живота му преди или след това не можеше да се доближи до онова преживяване, макар че отстрани погледнато, то беше направо невинно. Той чувстваше дълбоко в себе си, че не е готов за семеен живот, но не можеше да допусне да злоупотреби с толкова невинно създание като Кири, въпреки страстта, която ги изгаряше.

Така се случи, че точно на другия ден Чад направи онова велико изпълнение и връзката им бе взривена завинаги.

— Какви угризения ме мъчат понякога заради теб — призна изненадващо Ланг.

Тя вдигна очи.

— Не очаквах това от теб. Мислех, че съм само една от многото.

— Изобщо не е така — погледът му откровено се плъзна по тялото й. — Предложих ти годеж, но за разлика от теб не исках да се женим. По тази причина, може би, повярвах на Чад, а не на теб.

— Така каза и мама. Тогава бе единственият път, когато наистина се опита да се държи като майка — спомни си тя. — Имах нужда от нея и тя бе до мен. Може да беше безобидна история, но ме заболя много, когато прекъснахме.

— А, мислеше ли, че на мен ми е леко?

Кири сви рамене.

— Искаше да се измъкнеш — е, измъкна се.

— Не исках да се женя — натърти Ланг. — Това не значи, че не изпитвах чувства. И аз не го преживях лесно.

— Трудно ми е да си го представя. Ти никога не вземаше нищо на сериозно, още по-малко мен.

— Ще се изненадаш, но апартаментът, който наемам не е много голям. Затова пък гледката ми харесва. Освен това е достатъчно близо до твоя, ако нашият човек реши да се пробва.

Фактите, които станаха известни на Кири за онзи тип, я изнервиха допълнително.

— Няма ли да е най-сигурно, ако се пренесеш при мен. Имам две спални, при това мога и да готвя…

— И аз мога да готвя — отклони той предложението й, — освен това, нямам фобия от прахосмукачки. Последната, която си купих, изкара цял месец.

— Цял месец!

— Ами тия машинарии са като слонове. Ако ги влачиш за маркуча и въобще ги използваш по-често, им се откъсва хоботът.

Това я разсмя. Ланг беше непоправим. За миг забрави за Ериксън и всичко останало.

— В настроение ли си да ми помогнеш да се преместя довечера?

— Ако ни стигне времето — тя си представяше мъкнене на мебели, разнасяне по асансьори на разни вещи. — Има ли някой, който би възразил, ако се нанасяше у нас? — беше й любопитно защо Ланг отказа.

— Някоя жена ли имаш предвид? Тя кимна.

— Не — отвърна спокойно, — няма.

— Ясно.

— Като в мъгла — подсмихна се той. — Свърши ли? Хайде да вървим да „попадаме“ малко!

— Още имам мускулна треска от миналия път — изпъшка тя мъченически.

— А даже не сме стигнали до боксовия чувал — въздъхна Ланг. — Значи трябва да поемаш повече витамини.

— Сигурно — съгласи се неохотно тя.

 

 

Паданията настрани и назад сякаш нямаха край, но същата вечер той започна да й показва разни положения на ръцете. Колкото повече се учеше на пестеливост и рационалност в движенията, толкова повече се запалваше по бойното изкуство. Вече разбираше какво намират хората в подобен спорт. В залата имаше още няколко жени. Тренираше ги Тони — собственикът на салона.

— Те напредват по-бързо от нас — подметна Кири многозначително, докато си поемаше дъх.

— Разбира се, че темпото е друго. Техният курс е двуседмичен. Вярно, обхваща много неща, но само най-елементарното от тях — ако някой си сложи крака във вратата ти как да забиеш тока си в обувката му, къде да го нацедиш с коляно и от този род. С теб караме доста по-подробно и затова ще ни отнеме повече време.

— Разбирам.

— И ти вървиш много добре — призна той. — Като попивателна хартия си.

— Защо не си ми показвал тези неща преди? — попита тя.

— Трудно ми беше да се държа на безопасна дистанция от теб. При едни такива упражнения работите като нищо щяха да излязат от контрол.

Кири направи учудена физиономия.

— Но ти никога… Само онзи път…

Ланг се приближи. Можеше да усети силата и енергията на тялото му.

— Желаех те ден и нощ! — гласът му звучеше пресипнало. — Ти беше твърде чиста и наивна, за да забележиш.

— Да, трябва да е било така. Сега май не те занимават тези въпроси.

— Вече не съм толкова млад. Натрупах опит.

Кири му хвърли хладен поглед.

— Не се и съмнявам.

Той се отдръпна. Видя в светлите й очи ревност — още държеше на него, но дали и чувствата й се бяха съхранили? Не биваше да се предоверява на своята интуиция и на нейните реакции.

— Нека да повторим упражнението.

Накара я да използва срещу него една техника за освобождаване от захват. Кири извърши бавно движението, ала не успя да го събори на тепиха. Той се хилеше и отблъскваше всяко нейно посягане.

— Не е честно! — тя вече се задъхваше. — Ти въобще не ми даваш възможност.

— Добре, де! Хайде, давай! Хвърли ме! — той застана отпуснато.

Кири се амбицира, стъпи здраво на единия си крак, подложи другия, наруши баланса му и го хвърли на тепиха. Самата тя обаче не беше достатъчно стабилна и тежко се стовари върху него.

— Е, не се предвижда и ти да паднеш с жертвата. Тя не бе в състояние да се премести на момента.

Даде си сметка, че кракът й е попаднал между неговите, а гърдите им са плътно притиснати.

— Помогни ми да се вдигна — промълви, останала без дъх.

— Защо не? Аз вече се вдигнах с твоя помощ — той се помръдна леко и тя разбра, какво има предвид.

— Ланг! — ужаси се тя.

Той се изхили доволно, докато Кири изпълзя на четири крака от него и се изправи цялата зачервена.

— Пак добре, че тези дрехи са по-свободни — каза той и стана.

— Ужасен си! — извика тя и отметна назад няколко влажни руси кичури от очите си.

— Смятай го за комплимент. Все пак не става така лесно. Поне с други жени…

— Искам да си вървя! — гласът й бе рязък.

— Както искаш, но да знаеш, че пропускаш най-интересното… Точно смятах да ти покажа как да се пазиш от удар с крак.

— Друг път — опитваше се да запази присъствие на духа тя.

— Майтап бе, Кири — каза й спокойно.

— На мен не ми е до майтапи! — изрече тя под нос.

— Взимай си нещата и да тръгваме към нас за багажа.

Кири се разколеба.

— Може пък да ни остави на мира. Той поклати категорично глава.

— Изключено.

 

 

Вещите на Ланг не можеха да напълнят и един куфар.

— Това ли е всичко? — изгледа го учудено тя.

— Това е. Пътувам с малко багаж.

— Би трябвало да имаш повече работи.

— Имам. При Боб и Кони са.

— А, да. Забравих. Не върви да се размайваш из целия свят със семейните бижута в джоба.

— Като стана дума за бижута — подхвана бавно той, — какво направи със смарагда, дето ти подарих.

Тя погледна встрани.

— Наистина ли си въобразяваш, че бих запазила нещо, което да ми напомня за теб, след като ме заряза така?

— Да.

— Аз хубаво си мислех да го хвърля! — тя го погледна злобно.

— Не бих те обвинил за това, но добре, все пак, че не си ме мразила дотам, че да го направиш.

— Пръстенчето е хубаво…

— Да, но не го носиш.

— То е част от миналото. Исках да започна на чисто. Влязох в университета и завърших специалност „Реклама и връзки с обществеността“. Веднага след това постъпих на това място. Провървя ми.

— Но си самотна — отбеляза той.

— Защото така исках. Когато се почувствам готова, ще си потърся съпруг.

— Да имаш вече някой предвид? — запита я небрежно той, както си оправяше багажа.

— Мак — отговори му с тържествуващо изражение тя.

— Я, кажи, да чуем — засмя се Ланг.

— Мак е улегнал, финансово осигурен е, приятен за компания…

— Ако те докосне, ще припаднеш — присмя й се той. — Виждал съм как си прибираш краката, като се доближи.

— Виждал си друг път!

— Кири, и хабер си нямаш докъде е напреднала техниката за наблюдение, но може и да е за добро. Ужасно би било да не смееш да си потанцуваш спокойно гола в спалнята.

Жената пое шумно въздух и пламна от възмущение.

— Ах, ти, воайор такъв!

— Случайно беше, заклевам се! — той вдигна ръка. — Сложил съм камерата зад огледалото, малко по-наляво, отколкото е трябвало.

Кири замахна да го цапне, но той отскочи навреме. Хилеше се доволно насреща й.

— Гледката си струваше. Само розово, бледо мораво и руси коси. Самодива, хваната докато лудува в гората. Господи, цяла нощ не съм мигнал!

Тя го стрелна с очи.

— Мразя те!

— Кири — каза й меко, — не съм видял нищо, което не съм виждал преди. Знам, че не ти е приятно да си го спомняш, но е така.

— Само ако знаех какво ще стане след това и че ще повярваш на гадните лъжи на Чад…

— Нямаше да ми дадеш да те пипна. Знам — отвърна с тиха меланхолия той.

Тя се загърна по-добре в сакото си.

— Както и да е, срамувам се от себе си, заради онази вечер.

— Не виждам защо — нейното признание го бе огорчило. — Бяхме сгодени. Повечето годеници правят любов и ние не бяхме далеч.

— Правят любов, ако наистина смятат да се женят. Ти точно затова винаги спираше навреме, защото изобщо нямаше намерение да се ожениш за мен.

— Мислил съм по въпроса — призна Ланг. — Ти толкова жадуваше проклетия пръстен и предложението, и аз ти казах, каквото искаше да чуеш, но знаех, че от мен няма да излезе добър съпруг, докато не си начеша крастата да попътувам. Опитвах се да ти го кажа, но ти бе толкова млада.

— Да — съгласи се Кири, — млада и безнадеждно влюбена.

Той отмести поглед от нея.

— Да, да, влюбена! Искаше да спиш с мен!

— Много ясно, че исках, но това не беше най-важното за мен.

— Та ти беше само на осемнайсет — каза той, като отиваше към вратата. — Да оставим тази стара история, имаме си по-важни проблеми.

Преди това Ланг беше говорил с управителя на своя хотел за предстоящото му кратко отсъствие. Плати наема предварително за всеки случай. С малко късмет в близко бъдеще Ериксън щеше да е само неприятен спомен.

Кири държеше чантата му, докато той отключваше новия апартамент. Наистина се оказа по-малък от нейния, но не много. Имаше по-добър изглед към Аламо. Май беше подреден съвсем скоро. Всички мебели бяха в нюанси на зеленото и кафявото.

— Да, харесва ми — той разгледа насам-натам. — Достатъчно сме близо, за да можем да си помагаме в кухненската работа.

— Би било добре — каза тя.

— Но няма да спиш тук — добави строго. — И на колене да паднеш — няма да стане. Не пускам жени в спалнята. После не искат да си ходят.

Тя се усмихна едва-едва.

— Не се и съмнявам.

Веждите му се вдигнаха в прелъстителна гримаса.

— Не искаш ли да разбереш защо?

— Имам известна представа… — тя наведе очи. — Трудно е да ти устои човек.

Ланг се обърна към нея с ръце в джобовете.

— На теб също — отвърна.

Очите й шареха с поглед по широкото му лице.

Прехапа устни, за да не го помоли да я целуне. Този път е пагубен, напомняше си тя, по-добре да не тръгва по него. Обърна се към вратата.

— Е, аз те оставям да се настаниш. Уморена съм, ще си лягам.

Той я изпрати.

— Спалнята ти е точно до моята. Достатъчно е да подраскаш по стената и ще те чуя. Спя леко.

— Благодаря ти. Много мило.

— И си намятай халат или нещо друго. За твое добро е да те държа под наблюдение. Не прави задачата ми още по-тежка.

Изгледа го недоволно.

— Ще си наметна плетена жилетка, става ли? Лека нощ, Ланг.

— Приятни сънища!

— Искам да взема една гореща вана, но… — тя го стрелна пак с очи.

Той въздъхна с примирение.

— Добре, ще изключа камерата, щом чуя, че тече вода. Сега доволна ли си?

— За какво ти е камера в банята? — недоумяваше тя.

— Интересно, и един, когото охранявахме, попита същото. Ама и ние направихме интересни снимки — той с жена му…

— На какво чудо се дължи, че си още жив! — възкликна тя.

— Във всеки случай не на липсата на старание у някои разлютени данъкоплатци.

Очите му трепнаха.

— Спи спокойно, малката ми. Само да ме повикаш и ще дойда.

— Наистина ще го сторя, ако не изключиш камерите.

— Човек не може и да се позабавлява малко — промърмори Ланг.

— Аз не те гледам като се къпеш — напомни му тя.

Той обаче не се засмя, както очакваше. Краката й премаляха от настойчивия му поглед.

— А, искаш ли? — запита нежно той.