Сандра Браун
Сенки от миналото (8)

Осма глава

Той й позвъни на следващата сутрин тъкмо когато Лий обличаше Сара след банята.

— Здравей. Стана ли вече?

— И питаш. Сара е като будилник.

Той се разсмя.

— Поканени сме на едно празненство този уикенд. По-точно в петък вечер. Ще дойдеш ли?

— Какво празненство?

— Вечеря в чест на трима приятели, които по случайност имат рожден ден на една и съща дата.

Тя си представи огромна трапезария, пълна с хора като жената на Буба и нейните приятелки. Изтънчени. Богати. Нямаше подходящи дрехи, които да облече.

— Ще бъде нещо като пикник, само че на закрито. Съвсем непринудено.

Вместо злато и диаманти, щяха да носят среброто и тюркоазите си. Лий не беше живяла в гората и майка й, с цялата си претенциозност, я беше научила на безупречни маниери в обществото. И все пак знаеше, че мястото й не беше сред тези богати хора от петролния и скотовъдния бизнес. Беше вече достатъчно изплашена от богатството на Чад, когато видя къщата му.

— Не знам, Чад — опита да се измъкне тя, търсейки разумна причина да откаже. — Не знам какво ще правя със Сара. Тя…

— Ще дойде с нас. Това е семейно празненство. Децата също са поканени. Ще бъде пълно с деца и съм сигурен, че Сара ще бъде най-послушната.

— Ами…

— Край на разискванията. Исках само да знаеш, за да си планираш времето. А какво ще правиш на обяд?

През тази седмица те прекараха повече време заедно, отколкото разделени. Всеки ден обядваше с нея, като я взимаше от търговския център и я водеше в някой ресторант наблизо или пък ядяха сандвичи на някоя пейка край фонтана.

Той настояваше да ги извежда заедно със Сара навън за вечеря, вместо Лий да готви. Тя беше малко изнервена, когато за пръв път заведоха Сара на ресторант, но бебето я изненада и се държа учудващо добре. Докато тя и Чад ядяха мексиканската храна, Сара щастливо гукаше на една пиния, която се провесваше от тавана.

— Нали ти казах — усмихна се Чад, кимайки към доволното бебе.

— Държи се добре, само и само да ми направи напук.

Чад се разсмя и озадачено сбърчи чело.

— Сигурно има някаква логика в това, но не мога да я схвана.

Лий се разсмя заедно с него.

— Трябва да си майка, за да разбереш. Напомни ми да благодаря на Амилия, че ни показа как да сложим Сара на висок стол.

Вечерите им бяха тихи и интимни, макар че Чад винаги си тръгваше рано. Сбогуването беше почти болезнено изпитание и те се притискаха отчаяно един към друг. Но освен топлите целувки и силните прегръдки, Чад не предприемаше никакви сексуални опити. Сякаш искаше да й покаже, че сексуалната им хармония не беше единствената причина да иска да се ожени за нея.

Сгушени на дивана й, гледаха телевизия, макар че след това тя едва ли можеше да каже какво е гледала. Осъзнаваше само неговата близост, сигурността, която чувстваше, докато я държеше в прегръдките си. Присъствието му придаваше ново, по-високо и по-широко измерение на живота й.

По някакъв опърничав начин, докато все повече свикваше с лукса, който Чад внасяше в живота й, тя се чувстваше и засегната от това.

Придружаваше я до магазина, носейки Сара на раменете си, когато ставаше нервна и не искаше да стои в количката. Лий не искаше да си признае колко по-лесно е да се справяш с всичко, когато ръцете са четири, а не две. Той мъкнеше чантите с продуктите от багажника и подреждаше всичко в шкафовете, докато тя се занимаваше с детето. Ако го нямаше Чад, щеше да й се наложи да изостави някое от задълженията си. Но в крайна сметка трябваше да свърши всичко.

Започваше все повече да зависи от него и той ужасно й липсваше, когато го нямаше. С вниманието и нежността си Чад се мъчеше да я убеди, че трябва да изостави всичките си притеснения и да се омъжи за него колкото е възможно по-скоро.

Но тя не искаше да се обвързва с някакво окончателно решение. С едно телефонно обаждане той можеше да изчезне от живота й и да го няма месеци наред. Веднъж омъжеше ли се за него, нямаше да бъде в състояние да го пусне да гаси пожар някъде по света. Щеше да живее, постоянно измъчвана от мисълта дали ще се върне. Беше се заклел пред нея, че няма да се случи нищо лошо, че винаги ще се връща. И Грег говореше същото. Не знаеше дали ще издържи да живее отново с тази несигурност.

Още повече не беше сигурна дали ще се чувства добре в неговите среди. Със сигурност приятелите му щяха да се чудят защо Чад, който очевидно можеше да има всяка жена, която си поиска, се обвързва с някаква вдовица с дете. Не беше жена от светското общество. Беше дъщеря на служител от въздушните сили. Какво щяха да си помислят приятелите му за това? Лий премисляше всички тези неща, докато се обличаше в петък вечер за празненството, от което толкова се страхуваше.

Чад беше подчертал, че празненството няма да е толкова официално, затова тя си сложи пола от деним, която стигаше доста под коляното, с богато набран волан, кафяви кожени ботуши и бяла памучна блуза в стил от началото на века — с лек буфан и висока яка с дантела по края. Облече Сара с гащеризона.

— Вие двете изглеждате страхотно — каза Чад, когато Лий отвори входната врата. — Но сте прекалено официални — беше облечен в джинси, ботуши и каубойска риза под велуреното сако.

Празненството вече беше започнало, когато Чад спря колата край една великолепна къща на няколко мили извън града. Зад нея Лий с изненада видя плевня — красиво боядисана модерна плевня, но все пак плевня.

Тя погледна Чад с недоумение. Той се засмя.

— Хайде.

Като носеше в ръце бебето и чантата с багажа, той я придружи до сградата, където няколко десетки хора вече се потяха от буйните танци в стил кънтри. Върху подиум в ъгъла на просторната стая свиреше оркестър от трима души и вдигаше голям шум.

— Чад! — жената някак си успя да надвика музиката, смеховете и разговорите. Лицето й беше открито и дружелюбно, докато си проправяше път сред тълпата. Макар че пръстите й бяха отрупани с големи диамантени пръстени, тя носеше джинси и риза с потрепващи ресни върху платката и ръкавите. Джинсите й не бяха от тези, които се продаваха в бутиците, а истински каубойски джинси.

— Бива те да намираш най-красивите момичета — каза тя високо, прегръщайки Чад и Сара едновременно. — Здравей! — обърна се към Лий.

Чад представи Лий на домакинята и съпруга й, който дойде при тях, стиснал в яката си ръка бутилка бира. Той дълго и приятелски се здрависва с Лий, докато накрая ръката я заболя.

— Ела и се запознай с всички останали — настоя той и хвана Лий за ръка. Тя гледаше безпомощно, когато жената взе Сара от ръцете на Чад.

— Вие се забавлявайте. А аз ще се запозная със Сара.

През следващия половин час Лий беше представена на десетки хора, които я приветстваха със същия ентусиазъм, както и първата двойка. От време на време тя неспокойно поглеждаше през рамо, опитвайки се да открие Сара. И всеки път виждаше как към бебето се протягат нетърпеливи ръце да го прегърнат или пък край него имаше групичка от любопитни по-големи деца, които я разглеждаха с интерес. От смеха и щастливата й усмивка Лий разбираше, че Сара се радва на своята публика и на вниманието, което всички й отделяха.

Лий започна да се отпуска. Компанията не беше никак страшна. Ни най-малко. Някои от мъжете, както разбра, работеха с Чад. Други бяха негови приятели от училище. Мнозина работеха в нефтените полета. Имаше един лекар. Друг пък беше президент на банка. И въпреки това не се забелязваха различия между обществените прослойки. Всеки беше дошъл да се забавлява и тя скоро се поддаде на веселието.

— Забавляваш ли се? — Чад се появи зад нея в една пауза на оживения разговор, който тя водеше с някаква млада жена, майка на две близначета, няколко месеца по-големи от Сара. Обгърна я с ръце и я привлече с гръб към себе си.

Тя леко обърна главата си.

— Да — Лий се изненада от собствените си думи. — Наистина.

— Радвам се, че поне единият от нас се забавлява — изръмжа той близо до ухото й.

Тя се обърна с лице към него.

— А ти?

— Не. Не съм те целувал цяла вечност — и преди Лий да успее да се подготви, устните му се впиха в нейните, задушавайки я с целувката си. Тя беше кратка, но я остави без дъх. Лий се олюля леко, когато той се отдръпна. Върху лицата на онези, които стояха наоколо, се появиха широки усмивки и тя се изчерви от подсвиркванията.

— Хайде да танцуваме — каза Чад, като хвана ръката й и я поведе към обширното пространство в центъра на плевнята, пригодено за дансинг.

Сара седеше в скута на някаква жена с вид на матрона, подпряна върху едрите й гърди. Жената потупваше ръцете на Сара в такт с музиката.

Лий се поспря колебливо, когато видя двойките да се хващат за ръце в редици, излизащи радиално от центъра на голямо колело.

— Чад, това не мога да го правя — каза тя и кимна към танцуващите, погълнати от сложния на вид, много енергичен танц.

— Джо с памуковите очи?

— Не са ме учили на това в уроците по танци, на които ме пращаше майка ми.

— Не се иска чак толкова умение, уверявам те — разсмя се той. — Не е трудно. Просто се хвани за кръста ми.

Двадесет минути по-късно те се отделиха от дансинга и се отправиха към един усамотен ъгъл. Лий се задъхваше, сложила ръка върху гърдите си. Облегна се на стената.

— Не мога повече — изхлипа.

Чад попи челото си с носна кърпа.

— Едно студено питие и нещо за хапване и си готова за нови танци.

Тя го погледна, изпълнена със съмнение.

— Не съм си правила такава тренировка, откакто… не си спомням да съм изразходвала някога толкова енергия.

Той се приближи към нея, хвана я здраво и двамата тихо се разсмяха. Ароматът на парфюма му замая главата й. Силните му ръце галеха гърба й, а устните му целуваха косата й.

— Харесват ли ти приятелите ми?

Тя вдигна глава и го погледна.

— Да. Да, харесват ми.

— И те те харесват. Но ако някои от тях не спрат да те гледат така похотливо, ще им дам един хубав урок.

— За какво? — попита тя дрезгаво.

Очите му я гледаха с онзи тъй добре познат поглед, който накара и без това разгорещената й кръв да кипне.

— За това, че си моя и на никой друг. За това, че аз бях този, който те видя пръв, и имам сериозни намерения, всички други да стоят по-надалече. Ето затова — той я целуна бавно, впивайки устни в нея, като провря езика си в устата й и улови косата й в юмрук. Тя усети потиснатото желание в него и го разпозна, защото то хармонираше с нейното. Когато най-после се отделиха един от друг, той я целуна нежно по бузата и каза: — Хайде да вечеряме.

И ако не друг, то Лий получи хубав урок относно намеренията му.

От огнището пред плевнята внесоха подноси с превъзходни бифтеци. Те бяха придружени от печени картофи, увити във фолио, и големи купи със салата. В няколко редици една до друга бяха подредени дървени маси от секвоя, покрити с книжни покривки. Лий отиде да търси Сара, а в това време Чад напълни чиниите им.

Сара лежеше в скута на Чад и го риташе в корема с малкото си краче, докато той пъхаше в отворената й уста парче печен картоф.

Имаше много викове, смях и невъздържани шеги, всеки жертваше добрия етикет, за да се повесели. Лий никога не беше се чувствала така добре и яде с удоволствие. Тя и всички останали започнаха спонтанно да ръкопляскат, когато с една количка беше докарана огромната торта с около стотина свещи върху нея.

На входната врата на Лий, след като бяха сложили уморената Сара да спи, Чад погали лицето на Лий.

— Ще се чувстваш добре с мен, ще видиш — каза той. — Много се радвам, че бяхме заедно тази вечер. Гордеех се, че съм с теб. Не е същото, както когато заведеш поредното момиче. Всички те приеха като част от мен. Бих искал и ти да се чувстваш така.

— Караш ме да се чувствам доста объркана.

— Това е добре. Искам да те убедя, да сломя съпротивата ти — дръпна я силно към себе си. — Омъжи се за мен, Лий.

— Понякога ми се струва, че ще можем да живеем заедно, но в следващия миг…

— Не мисли за това, което може да ни попречи да се чувстваме добре заедно. Мисли за онова, което е хубаво между нас.

— Знам, знам. Повярвай ми, знам всичко това. И все пак, Чад, твоята работа! Не го правя от инат. Наистина не знам дали ще мога да живея така.

— Хайде да изпробваме — каза тихо. — Другата седмица няма да ме има в града — тя вдигна глава и ужас изпълни очите й. — Не, не е пожар — добави той бързо. — Трябва да направя проверка на едно съоръжение в Луизиана. Ще ти се обаждам всяка вечер в десет часа. Обещавам ти. И тогава ще видиш как е, когато ме няма.

Тя кимна. Може би едно такова изпитание бе добра идея. Може би на тях двамата им трябваше малко време да направят анализ на чувствата си. Сексуалното им влечение един към друг не можеше да се отрече и когато бяха заедно, това влияеше върху трезвите им преценки. Разделени, нещата може би щяха да им се сторят по-ясни.

— Кога трябва да тръгваш?

Той направи гримаса.

— Утре.

Искаше й се да му се скара за това, че не й беше казал по-рано, изплаши се, че няма да го види отново, преди да тръгне. Но трябваше да започне да свиква с тези бързи сбогувания. Усмихна се храбро, макар и малко неуверено.

— Ще ми липсваш — призна му. — Обещаваш ли, че ще се обаждаш?

Тогава той я целуна — целувка, която обещаваше нещо повече от телефонно обаждане.

 

 

Ако не беше уикендът, дните може би щяха да минат по-бързо. Но съботата и неделята се влачеха бавно. В събота Лий отиде до търговския център, колкото да излезе от къщи. Дори всички неприятности, свързани с подготовката на Сара за разходка и тикането на детската количка в претъпкания с купувачи търговски център, си струваха няколкото часа, през които мислите й нямаше да бъдат насочени единствено към Чад, макар че те никога не бяха далеч от него. Когато Лий се прибра уморена вкъщи заедно със Сара и всичкия багаж, разбра колко важно е да имаш мъж до себе си.

Както обеща, той позвъни точно в десет часа същата вечер. Лий вече беше сложила Сара в леглото и беше взела гореща вана, за да може да заспи. Лежеше в леглото и четеше книга, когато телефонът позвъни. Миг по-късно вече държеше слушалката до ухото си.

— Здравей — не се преструваше на безразлична. Гордостта отстъпи пред вълнението, когато чу гласа му.

Неговото „Здравей, скъпа“ беше като успокоителен балсам за задъханото й очакване.

След като си размениха баналности за пътуването му до провинциалната Луизиана и за това как е прекарала деня, той каза:

— Иска ми се да съм при теб. В леглото. Да се любим. Или просто да те държа в ръцете си. Господи, Лий, желая те.

— И аз те желая.

— Тогава омъжи се за мен! Бихме могли да имаме идеален живот.

— Няма идеален живот, Чад.

— Или почти толкова идеален, колкото две несъвършени човешки същества могат да го направя — тя чу въздишката му. — Обичам те. Ще направя всичко, което е по силите ми, вие със Сара да сте щастливи.

— Знам — каза тя тихо, добавяйки мълчаливо наум, че той би могъл да направи всичко, освен да изостави любимата си работа. Може би щеше да се научи да живее с това. Може би щеше да се научи да се примирява, ако примирението означаваше дали да има Чад или не.

С времето й се струваше, че все повече се приближава към такова решение. В понеделник с благодарност отиде в търговския център, след като в неделя се чудеше каква работа да си намери в безупречния си дом, само и само да й минава времето. Всъщност и там нямаха нужда от нея, но тя си създаваше работа. Когато беше сама със Сара у дома, разбираше колко празна изглежда къщата и животът им без Чад.

Той се обаждаше всяка вечер в уреченото време и правеше астрономически сметки за дългите телефонни разговори.

— Можеш ли да си представиш комари през декември? Кълна ти се, че има един тук, в стаята на мотела. Не мога да го видя, но ми бръмчи в ухото по цяла нощ.

Тя се разсмя, сърцето й се изпълни с любов. Телефонните му обаждания бяха като тонизираща напитка, към която се пристрастяваше все повече. Между девет и десет всяка вечер стрелките на часовника се движеха с влудяваща леност. С гордост му разказваше за всичко онова, което беше свършила, докато го няма. Но гордостта й и въодушевлението й се изпариха, когато й позвъни към края на седмицата, за да й каже, че няма да се прибере у дома така скоро, както бе предполагал.

— Съжалявам, Лий. Мислех, че ще се прибера утре, но чакаме да ни изпратят една част със самолет от Хюстън. Стоя тук, нямам никаква работа, но още не мога да тръгна. Разбираш, нали?

Не! — крещеше съзнанието й.

— Разбира се — каза тя. — Чувствам се добре наистина.

— Обичам те. Ще ти се обадя отново утре вечер.

Съдбата сякаш беше я избрала за мъченица. На другия ден, по време на най-натоварените часове за пазаруване, неколцина останали без надзор деца събориха коледното дърво, което се намираше пред един от най-хубавите магазини. Лий и екипът й се засуетиха в бъркотията, предизвикана от инцидента, но й трябваха няколко часа да пооправи нещата. Тъй като част от украсата беше непоправимо повредена, наложи й се да се справи с онова, което можеше да бъде спасено. Тя ругаеше безотговорността на някои родители, докато оглеждаше оголеното дърво.

Тръгна си късно заради произшествието и на път за гледачката, при която беше оставила Сара, я глобиха за превишена скорост.

— Знаехте ли, че срокът за прегледа на колата ви е изтекъл преди месец? — учтиво попита служителят, сякаш я питаше как е със здравето.

— Не — отвърна тя с нещастен вид.

— Ще трябва да ви глобя и за това.

Сара плачеше толкова силно, че добрата жена този път с облекчение се раздели с нея. Бебето пищеше из целия път до вкъщи, като отклоняваше вниманието на Лий от пътя и засилваше главоболието й, което беше започнало с унищожаването на украсата в търговския център.

Сара не искаше да яде, не искаше и да се успокои. Не искаше да я люлеят, не искаше да лежи, не искаше да я държат на ръце.

Лий така и не успя да вечеря, толкова беше объркана от необичайното пищене на Сара. Забелязваха се само леки признаци на треска, които може би се дължаха на внезапното раздразнение, но никакви други симптоми. Разнебитена и изтощена след часове напразни усилия да успокои дъщеря си, Лий занесе Сара в креватчето й и я сложи да легне по корем.

— Хайде плачи колкото искаш — каза тя и излезе от стаята, затваряйки вратата след себе си.

Чувствайки се като най-голямата негодница на света, Лий въпреки всичко остави детето да плаче и отиде да се преоблече и да вземе горещ възстановителен душ. Половин час по-късно Сара беше в същото състояние и Лий се обади на педиатъра.

— Не знам каква може да е причината — безпомощно каза тя на лекаря.

— Нищо друго, освен тези нови зъби или болки в коремчето. Ще се обадя в нощната аптека да ви изпратят нещо леко болкоуспокояващо. Няма да й навреди и ще помогне на Сара и на вас да изкарате нощта. Ако не се успокои до сутринта, доведете я.

Лий погледна към часовника, надявайки се лекарството да пристигне преди десет, за да може спокойно да разговаря с Чад.

Но в десет и половина Лий все още очакваше както лекарството, така и позвъняването на Чад. Кръстосваше стаите със Сара, тупайки я по гърба. Сълзи се стичаха по лицата и на двете.

— Как може да постъпи така точно тази вечер? — попита тя празната стая. — Точно днес да не удържи на думата си!

Момчето с лекарството пристигна в единадесет и половина, бодро и весело, без да се извини или да обясни защо се е забавило толкова много. На Лий й се прииска да му зашлеви шамар, когато то каза:

— Приятна вечер.

Сара се задави и започна да плюе лекарството, а Лий се чудеше дали е погълнала поне малко от него. Очевидно не, защото плачът й продължаваше, без да секва. Лий се опита да легне с детето, но Сара не преставаше да се мята, въпреки умората, която сигурно изпитваше. Беше плакала часове наред. А също и Лий. Защо не беше позвънил Чад? Случило ли му се е нещо?

Крачеше из стаята с детето в ръце малко след полунощ, когато на входната врата се почука. Надеждата се бореше с колебанието, но Лий се втурна към вратата и я отвори със замах.

— Защо всички лампи… Какво става, Лий? Лий? — настойчиво, питаше Чад, когато тя се отпусна върху него.

Сара остана притисната между тях, но Лий не обърна внимание. Зарови лицето си в силната му гръд.

— Ти не се обади, а Сара плаче и не мога да разбера защо. Глобиха ме за превишена скорост… и талона за техническия преглед. И едно от коледните дървета падна. Искаше ми се да удуша тези хлапаци и майките им…

— Лий, за Бога, какво става? Влизай вътре. Ще замръзнете. Какво й е на Сара? Защо още не спи?

Той взе детето от ръцете на Лий, които сякаш щяха да го изпуснат всеки момент. Занесе го в стаята му, разглеждайки го внимателно, докато вървеше.

После седна заедно със Сара в люлеещия се стол и сложи главата й върху рамото си, галейки я успокоително по гръбчето.

Лий, която само преди час се кълнеше, че ще го убие за това, че не се обажда, сега жадно го поглъщаше с поглед. Беше си мислила, че може да го разкъса заради неспазеното обещание, но сега стоеше там със сълзи на благодарност за това, че беше дошъл да поеме товара, да я облекчи.

Подпряна върху рамката на вратата, тя накратко му разправи за Сара и за това, което беше казал лекарят.

— Струва ми се, че лекарството може да подейства в края на краищата — прошепна той.

На Лий не й се вярваше, но, изглежда, беше прав. Плачът на Сара беше стихнал и тя се бе свила на кълбо върху гърдите на Чад. Миглите й, все още мокри от сълзите, се затвориха върху пълничките й бузи.

Няколко минути по-късно те двамата бяха вперили погледи в креватчето й, където тя вече спеше спокойно.

— Мисля, че е най-добре лекарят да я прегледа сутринта — предложи Чад.

— И аз така смятам — съгласи се Лий. — Никога не е плакала толкова.

— Хайде. Имаш такъв вид, сякаш всеки момент ще се строполиш.

Той обиколи къщата да угаси лампите и се върна при нея в коридора, където го чакаше. Ръцете му я обгърнаха и тя се отпусна, почувствала сигурност в топлината им.

— Извинявай, че не се обадих. Вече бях тръгнал насам. Онази част, която чакахме, пристигна днес следобед и аз си стегнах багажа рано привечер. Опитах се да се свържа с теб, но те нямаше вкъщи.

— Прибрах се късно. Глобиха ме по пътя…

Той се разсмя.

— Вече ми каза. И нещо за някакво дърво.

— Ще ти разкажа по-късно. Продължавай — искаше й се той да говори — ако не за друго, то само за да е сигурна, слушайки гласа му, че е там. Сега разбираше, че иска да е с него през цялото време. Ако се наложеше, можеше да се справи и сама. Беше го доказала на себе си, на родителите си, на всички. Но защо трябваше, когато присъствието на Чад правеше живота й толкова по-красив? Защо трябваше да се обрича на самотни вечери като тази, щом той искаше да дели с нея и лошото, наред с хубавото?

— И така, както ти казах, взехме самолета и когато пристигнахме и освободихме багажа си на летището и след като докладвах на шефа, вече нямаше смисъл да ти се обаждам по телефона, защото щеше да стане по-бързо да дойда с колата. Съжалявам, ако си се тревожела много.

— Тревожех се, но сега вече няма значение. Ти си тук, а това е далеч по-добре от телефонен разговор.

Ръцете му се сключиха около нея и той я притисна към себе си. Целуна я дълго и силно, с безмълвно отчаяние.

— Изкарах една дяволски дълга седмица без теб. Тази нощ имам нужда от теб, Лий, а мисля, че и ти имаш нужда от мен.

— Да — хвана го за ръката и го поведе към спалнята си. Дрехите бяха свалени с няколко замаха. Гола, тя се обърна към него, взе ръката му и я постави на гърдите си. Прокара върха на пръста си върху неговите пръсти, докато я галеха.

— Господи, ти си жена — той пое дъх и наведе главата си, за да приеме това, което му се предлагаше с толкова любов.

Тя се притисна към него в екстаз. Косата й се разпиля върху голия й гръб, когато главата й падна назад. Безмилостните му милувки я караха да отмалее и тя се отпусна върху него.

Занесе я до леглото и я сложи с лице върху възглавниците. Разтвори бедрата й и започна да я гали с нежните си ръце, които възбуждаха тялото й го караха да потръпва от желание. Когато ръцете му я бяха обходили на воля, последваха ги устните му, спирайки се да отделят специално внимание на свивките на коленете й. Разтвори устните си над чувствителното място и плъзна езика си върху нежната кожа. Нехаен към молбите й, той продължи мъчението, докато накрая също почувства нужда да получи нещо повече от нея.

Тя се обърна по гръб, насърчена от него. Устните му запечатаха нейните в целувка, толкова чувствена, че тя се изви под него, търсейки задоволство.

— Не още, не още — прошепна той. — Остави ме да те обичам.

Дланите му проследиха деликатните извивки на ръцете й, после се преместиха върху гърдите й. Той продължи да боготвори всеки сантиметър от кожата й най-напред с ръце, после с устни. Всяка частица от нея беше докосвана, беше целувана, беше обичана с онази нежност, на която бе способен само той.

Накрая, когато и двамата потръпваха от потискано, желание, когато всяка нервна клетка желаеше телата им да се слеят, той хвана бедрата й с ръце и я повдигна, прониквайки дълбоко в нея. Любовните думи, които шепнеше в ухото й — макар и не в стихове, макар и без рима — бяха истинска поезия.

Нежните му тласъци подклаждаха огъня на страстта им, докато той прерасна в ножар, обхванал душите и телата им. Нужно беше много време, за да се уталожи този пожар.

Все още приютен в нея, изтощен от усилията да устои на бурята, Чад вдигна глава и я прониза с пламналите си очи.

— Ще се омъжиш ли за мен?

Усмихната и разплакана едновременно от чудото и радостта да го обича, тя каза:

— Да. Да, любов моя, ще се омъжа за теб.